Загадката на цената на златото

Защо пада златото, когато еврото стои сравнително стабилно спрямо долара и корелацията с валутния курс намалява? Отговорът се крие във връзката на ценните метали с лихвените проценти и погрешното разбиране, че покачването на лихвата е лошо за златото и среброто. Обяснението за това се търси в покачването на реалната доходност на активите, по които има лихва. Ценните метали не носят такъв доход.
 
Корелацията между тях и повишаването на лихвите е слаба. Това означава, че текущата ситуация на спад на цената е само временно явление. Спекулантите залагат на поевтиняването на златото на базата именно на погрешното разбиране за връзката с лихвените проценти. Но още не се знае кога или на кое ниво ще бъде формирано дъното и дали възстановяването ще бъде последвано от траен растеж.

Късите позиции, или когато инвеститорите продават финансовите инструменти с очакването да ги купят по-късно на по-ниски цени и да регистрират печалби, водят до спад на златото. Големите спекуланти, каквито са хедж фондовете, са на острието на атаката срещу ценните метали. Техният предпочитан инструмент са фючърсите. Те са последвани и от дългосрочните инвеститори, което се вижда с намалението на активите на борсово търгуваните фондове в злато. Това обичайно е рецептата за дъно на пазара, но негативният сентимент не е добър индикатор за времето на обръщане на цената. Ръстът на късите позиции може да означава продължение на спада до нови екстремуми, както в броя на инвеститорите с „мечи“ нагласи, така и на цената.

На графиката на златото има два интересни момента, които сигнализират началото на този процес по формиране на дъното. Първият е ниското ниво на RSI (Relative Strength Index) на 30, което показва препродадената стойност на златото. Това се случва рядко и показва прекомерно „мечите“ настроения на пазара. Вторият е процентът по Фибоначи, с който цената коригира след всеки достигнат връх. През втората половина на 2016 г. златото губи 76% от покачването през предходните 6 месеца. Това е много силен сигнал за дъното на 2015 г. и сега се повтаря в известна степен. Разликата е, че покачването през 2017 г. е по-плавно и резултатът е в по-бавна корекция.

Дъното в цената на определена суровина става факт, когато производството ѝ започне да намалява. Условията за такъв спад в добива в бъдеще вече са налице. Производителите намаляват инвестициите си и притиснати от ръста на разходите си, са принудени да оптимизират количествата злато и сребро, които пускат на пазара. Разходът за устойчив добив (all-in sustaining costs) на тройунция злато е между 900 и 1 000 долара и текущите цени не оставят съществен марж за печалба на компаниите, защото от нея трябва да се изключат лихвените плащания и данъците. Акциите на златодобивните дружества не отразяват негативите в сектора в такава степен. Борсово търгуваният фонд в акции от сектора VanEck Vectors Gold Miners (код: GDX:arcx) падна два пъти по-слабо от златото. Това също е знак, че цената на златото се отделя от фундамента и че спадът е по-скоро временно неравновесие.

Доларът трябва да обърне посоката си, за да поскъпне златото. Зад покачването на щатската валута, обаче, стои убедеността на инвеститорите в повишаването на лихвите. Те ще дисконтират това поне през следващите 6-12 месеца. През това време златото ще остане подходящ актив само за дългосрочна инвестиция с цел да се хеджират пазарни рискове. Спадът до нивата 1 180-1 220 долара за тройунция е добра възможност за всеки инвеститор, който е отлагал включването на златото в портфейла си, или който все още не е достигнал 10-15% дял в него.