Законът за свободата на медиите в ЕС влезе в сила. Но ще има ли ефект?

Новите правила за свобода на медиите в Европа важат изцяло от петък, но загърбването на десетилетия пълзящ държавен контрол върху редакциите и нанесените щети върху независимостта на медиите ще е трудна задача, пише POLITICO.

Европейският закон за свобода на медиите има за цел да защити редакциите от правителствена намеса, да предпази репортерите от шпионски софтуер, да се справи с концентрацията на медийно влияние и да даде възможност на онлайн новинарските издания.

Той (законът) проправя пътя за по-безопасен, по-прозрачен и плуралистичен медиен пейзаж – такъв, в който гражданите могат да се доверят, че новините, които получават, се движат от факти, а не от бизнес или политически интереси“, заяви комисарят по демокрацията Майкъл Макграт в изявление пред POLITICO.

Но без реална политическа воля от страна на Европейската комисия и националните правителства законът рискува да се окаже по-скоро обещание на хартия във време, когато независимостта на медиите се отслабва в някои краища на Европа.

Натискът върху журналистите се е увеличил през последната година в Унгария, където националният регулатор и обществените медии в страната все още са до голяма степен под контрола на правителството, според последния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона.

В Италия, откакто крайнодясната коалиция на Джорджа Мелони встъпи в длъжност, страната е свидетел на това, което наблюдателите наричат „безпрецедентна“ атака срещу свободата на пресата, белязана от нарастващ политически контрол над обществената телевизия Rai.

Словашкият премиер Роберт Фицо, който нарече репортерите „кръвожадни копелета“, също „умишлено създава враждебна среда за независимата журналистика“, според „Репортери без граници“ (RSF).

В Малта RSF обвини правителството, че упражнява силно влияние върху обществените медии и използва държавна реклама, за да оказва натиск върху частни портали и канали, докато убийството на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция през 2017 г. продължава да е голямо събитие.

В България ситуацията също не е добра – вече има няколко случая на осъдени журналисти по дела „шамари“. В последните казуси има осъден журналист, цитиращ думи, изречени от конституционен съдия, и друг – питащ по Закона за достъп до информация и наказан заради това от съдия. От „Репортери без граници“ излязоха с позиция, че подобни спорни съдийски решения ще влошат медийната среда в страната, всявайки страх у други журналисти.

Всъщност повече от половината страни от ЕС са се класирали по-зле през 2025 г. в сравнение с 2024 г. в Световния индекс за свобода на пресата на RSF. България е много показателен пример – в доклада на RSF за 2025 г. страната се срива с 11 позиции до 70-то място.

С труден старт

Новият регламент все пак би могъл да предложи обръщане на многогодишната тенденция за нарастващ държавен контрол, но съдбата му ще зависи от готовността на ЕС да се противопостави на по-авторитарните, нелиберални или популистки членове.

Малко съм нервна“, каза пред POLITICO Вера Йоурова, бившият вицепрезидент на Комисията по ценностите и прозрачността, която прокара Закона миналия мандат.

Тя каза, че „може само да се надява“, че изпълнителната власт на ЕС има политическата воля да приложи правилата.

Въпреки че законът се прилага директно, столиците на ЕС са имали време да се подготовка подготвят, а някои да забавят прилагането. Будапеща дори атакува в съда новите правила.

Сега започва истинската работа: да се гарантира, че всяка държава членка прилага Евразийското споразумение за свобода (ЕВФА) изцяло и вярно“, предупреди Сабине Верхайен, вицепрезидент на Европейския парламент и бивш водещ преговарящ по закона.

Генералният директор на RSF, Тибо Брутен, изрази съжаление, че прилагането му „остава до голяма степен непълно“, което „разкрива липса на критичен контрол върху националните законодателни рамки“.

Франция, която настояваше усилено за разширяване на изключението, позволяващо на правителствата да използват шпионски софтуер, е изправена пред дълъг и неравен път за новата си аудиовизуална реформа, транспонираща части от новите правила на ЕС. А Германия, чиито провинции се противопоставяха на законодателството на ЕС от самото начало заради посегателство върху регионалните сили, сега преминава през продължителна и сложна законодателна актуализация.

Брутин призова Комисията да продължи натиска върху неохотните страни и да открие процедури за нарушение срещу най-„непокорните“.

Макграт подчерта, че „крайният срок е дал на държавите членки необходимото време да въведат националното си законодателство и да осигурят спазването на тези важни разпоредби. Сега ще продължим с тези, които все още не са готови“.

Новото бойно поле

Част от причината, поради която страните от ЕС не бързат да приложат новия закон, е, че някои политици смятат, че не се нуждаят от медиите, тъй като те могат „да общуват чрез социалните мрежи, където почти няма проверки срещу лъжи и пропаганда“, каза Павол Салай, ръководител на отдела за ЕС и Балканите в RSF.

Той добави, че това, съчетано с кризата на общественото доверие, означава, че политиците си мислят, че могат да оставят медиите „да умрат или да им подхвърлят милостиня, без гражданите да се интересуват“.

За да се дадат възможности на новинарските издания в дигиталната сфера, във време, когато големите технологични фирми се отдръпват от проверяващите фактите, правилникът въведе ново задължение за гигантите при социалните медии, като Facebook, Instagram или X, да чакат 24 часа преди да премахнат или ограничат публикация или акаунт от медийни доставчици, които може да нарушават собствените им правила, давайки им време да оспорят решенията.

Но самата Комисия изостава, като все още липсват ключови насоки за това как силно оспорваният механизъм трябва да работи на практика.

Изпълнителният орган на ЕС планира да публикува насоките едва през есента, каза неназован служител на Комисията пред POLITICO.

Макграт отказа коментар по въпроса.