Защо екстремните горещини ни правят по-раздразнителни?
Дори лека дехидратация може да засегне зоните в мозъка, отговорни за вниманието, вземането на решения и емоциите
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
С покачването на екстремните температури в Европа не всички хора понасят жегата по един и същи начин. Влиянието на високите температури и силното слънце върху здравето е добре известно – от обезводняване до кожни обриви и слънчеви изгаряния, пише Euronews.
Има обаче и по-малко познат ефект от горещините върху организма – въздействието им върху психичното здраве.
Изследванията показват, че в по-горещите дни зачестяват случаите на агресивно поведение, агресия на пътя, насилие и дори посещенията в спешните отделения заради психични проблеми“, казва пред Euronews Health Сюзън Албърс, клиничен психолог в Cleveland Clinic.
Психиката се изтощава
Когато ни е прекалено горещо, изпитваме силен физически дискомфорт.
Когато се чувстваме физически некомфортно, ставаме по-нетърпеливи, по-раздразнителни и реагираме по-емоционално“, обяснява Албърс.
По думите ѝ, когато мозъкът работи усилено, за да помогне на организма да се охлажда при високи температури, му остават по-малко ресурси за поддържане на спокойствие и концентрация.
Най-важното по време на горещини е организмът да остане добре хидратиран. Здравните експерти постоянно напомнят колко важно е да се приемат достатъчно течности – по една чаша вода на час и поне между два и три литра дневно, според препоръките на Световната здравна организация.
При обезводняване организмът губи способността си ефективно да регулира телесната температура, което може да доведе до сънливост, замайване и главоболие. Освен това то влияе и върху работата на мозъка.
Дори леката дехидратация може да засегне зоните в мозъка, отговорни за вниманието, вземането на решения и емоциите. Може да се почувствате по-тревожни, объркани или раздразнителни, още преди да осъзнаете, че сте жадни“, казва Албърс.
Сред лесните начини за охлаждане са приемът на студени напитки и поставянето на студен компрес или лед върху части от тялото, където кръвоносните съдове са по-близо до повърхността на кожата – като шията, китките и глезените.
Прегряването може да доведе до усещане, че мозъкът е претоварен. Ако забележите, че ставате раздразнителни, тревожни или се чувствате претоварени, сменете средата, в която се намирате“, препоръчва Албърс.
Защо добрият сън е толкова важен
Сънят играе ключова роля за нормалното функциониране на организма през деня.
Една от характерните особености на горещите вълни са т.нар. тропически нощи – когато температурата през нощта не пада под 20°C. Макар това явление традиционно да е характерно за по-топлите климатични райони, то все по-често се наблюдава и в държави с умерен климат.
Нощта е периодът, в който организмът трябва да се възстанови. Когато температурите останат високи и след залез слънце, този процес се нарушава и тялото остава под постоянен стрес.
Докато спим, вътрешната температура на тялото се понижава, сърдечно-съдовата система си почива, а натрупаният през горещия ден стрес започва постепенно да отшумява“, обяснява Армел Кастелан, технически съветник по услугите за екстремни горещини към Световната метеорологична организация и Световната здравна организация.
Албърс също посочва, че лошият сън е сред основните фактори, които водят до промени в настроението и затруднен контрол върху емоциите.
„Дори само една нощ с некачествен сън може да ви направи по-емоционални, по-нетърпеливи и по-неспособни да се справяте с ежедневните дребни раздразнения“, отбелязва тя.
Хората с психични заболявания са по-уязвими
Хората с вече съществуващи психични разстройства са особено чувствителни към екстремните горещини.
Предишни изследвания показват, че високите температури могат да имат както непосредствени, така и забавени последици, включително повишен риск от самоубийство, изостряне на симптомите на шизофрения, тревожни и депресивни разстройства, както и проблеми, свързани с употребата на психоактивни вещества.
Хората с тревожни разстройства могат да усещат жегата по-силно, защото много от физическите симптоми на прегряването – като ускорен пулс, изпотяване и задух – са сходни със симптомите на тревожността. Това може да създаде порочен кръг, в който едното състояние засилва другото“, обяснява Албърс.
Тя допълва, че някои медикаменти, включително определени антидепресанти, стимуланти, антихистамини и лекарства за високо кръвно налягане, могат да затруднят естественото охлаждане на организма или да увеличат риска от обезводняване.
Някои терапии също могат да станат по-малко ефективни или да повишат риска от нежелани странични ефекти, когато организмът е прегрял или дехидратиран.