Изгубени в законодателството: Защо не излизат дължимите от „Лукойл“ данъци?

Кой е виновен за „некадърното законодателство“? Колко компенсации щяха да получат потребителите, ако „Лукойл“ си беше плащал „солидарната вноска“? Кой и кога се возил, за да се среща тайно в централата на "Лукойл"? Разлепяни ли са предизборни листовки в тази централа? Обсъждайки тези въпроси, много от които съвсем не по същество, премина съвместното заседание на икономическата и енергийна комисии в сряда, на което трябваше да се изясни „Прилагането на Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт“.

На заседанието бяха изслушани министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов, зам.-директорът на Агенция „Митници“ Лъчезар Кръстев и директорът на НАП Румен Спецов.

Сметките не съвпадат

Една година след приемането на Закона за компенсиране на потребителите заради скъпите горива, той най-после заработи – през декември 2023 г. По изчисления на Министерството на икономиката „Лукойл Нефтохим“ дължи за декември малко над 69 млн. лв. Сметката на „Лукойл“ обаче е друга и компанията внесе във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ само 45 млн. лв.

На заседанието днес заместник-председателят на Надзорния съвет на рафинерията Александър Величков обоснова по-ниската внесена сума, стъпвайки на друг закон – този за Контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

По думите му разминаване в количествата, които са обект на облагане, няма. Той обясни разликите в сумите на МИ и тази на „Лукойл“ с "разминаване във взетите котировки".

Ние сме следвали формулата в Закона и сме взели единствените меродавни котировки – от платформата Platts. Te са посочени от законодателя и в друг законодателен акт – този, който касае ограничителните мерки във връзка с дестабилизиращите действия на Русия в Украйна. В него има един изричен текст, който казва, че ние нямаме право да закупуваме по стойност, по-ниска от Platts," обоснова се Величков.

По думите му и котировките „Брент“, и тези в „Плац“ са над т.нар. „ценови таван“.

Прилагайки средните цени за руските сортове според Platts стигаме до една друга величина и като я заложим във формулата, общо вноската, която се получава, е именно тази сума, която ние сме внесли“, обясни представителят на „Лукойл“.

А тя е около 45 млн. лв.

За нас беше странно и шокиращо да се определи вноска, почти 50% по-висока от тази по закон“, каза още Величков.

Той подчерта, че "Лукойл Нефтохим Бургас" юридически е българско предприятие, български данъкоплатец и „нямаме неплатени данъчни или осигурителни вноски или задължения към държавата“.

Директорът на НАП Румен Спецов потвърди, че „Лукойл“ към днешна дата няма неплатени задължения и всичко, което е трябвало, е платено в срок.

Имаме други производства, но няма неплатени задължения“, категоричен беше Спецов.

Все пак спорът за декемврийската вноска ще се реши в съда, каза Величков.

Кой кого познава?

В разгорещената дискусия председателят на Комисията по енергетика Делян Добрев зададе няколко въпроса към Величков.

Познавате ли Асен Василев?; Виждали ли сте се през уикендите с Василев; Возили ли сте го с личен автомобил в неделя през септември до централата на „Лукойл“, попита Добрев.

Величков потвърди, че се познава с финансовия министър и първоначално не отрече да е имало подобно возене през септември. Малко по-късно обаче, след като си провери графика, той отново се включи: „Не съм возил през септември Асен Василев в личната си кола“.

Венко Сабрутев от ПП-ДБ в защита на Василев също попита представителя на „Лукойл“ познава ли Делян Добрев.

Некадърно законодателство

Основен спор по време на заседанието на Комисията беше кой и защо е произвел „некадърен закон“, защо грешките в него не са поправени навреме и защо се закъсня толкова с това да се накара „Лукойл“ чрез закон да внася своите свърхпечалби, които после да отиват към българските потребители като компенсации. Еднозначен отговор не бе даден, но е факт, че този закон заработи почти година, след като беше приет и причините са няколко. (подробно може да ги прочетете тук).

Щеше да е полезно и важно за българските потребители, ако можеше законът да влезе в сила от момента на неговото приемане, за съжаление аз не съм бил в текущото си качество тогава“, обясни Богдан Богданов.

По думите му нотификациите и заключителните разпоредби, които се изискваха към Европейската комисия са отложили влизането му в сила.

Така включени заключителните разпоредби обричат влизането в сила на закона“, категоричен беше той.

Добрев обвини икономическото министерство, че е закъсняло с нотификацията към ЕК, тъй като е на власт от юни 2023 г., а тя е изпратена в средата на септември.

По думите на Богданов „се допускат и грешки“.

Опорките на „Лукойл“, които повтаряхте, оказа се, са просто опорки“, каза Добрев по повод това, че от началото на годината не е внесен нито барел руски петрол в България и сътресения на пазара няма.

Още вноски

До 1 март „Лукойл“ продължава да е задължена страна по Закона, докато официално не изтече дерогацията за използване на руски нефт в България. И въпреки че количества петрол с произход Русия през януари няма внесени, на заседанието стана ясно, че компанията ще дължи „солидарна вноска“ и през януари, тъй като се взимат предвид и количествата петролопродукти с произход Русия, които са изнесени от данъчните складове в съответния месец.

Каква ще е сумата, ще стане ясно утре, 15 февруари, когато по закон Министерство на икономиката трябва да изпрати изчисленията си.