Застраховането е доверие в аванс

Николай Генчев е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УНИКА България от края на 2009 г. Член е на управителните съвети на Асоциацията на българските застрахователи и на фондация "Проф. д-р Велеслав Гаврийски". Магистърската му степен е по бизнес администрация от СУ "Св. Климент Охридски".

Г-н Генчев, какво и вашето кратко определение за застраховането?

Доверие в аванс. Клиентът си купува едно обещание, като се надява да не му се налага да ползва услугите на застрахователя. Но понякога настъпва момент, когато доверието трябва да се оправдае.

Как влязохте в застраховането?

Случайно. Преди 20 години не съм предполагал, че по-голямата част от професионалния ми път до днес ще е свързана с него. Куриозно е, че единствената оценка от следването ми в Университета, която липсва в дипломата ми поради технически пропуск, е точно шестицата ми по застраховане.

Какво ви научиха завоите по пътя?

Кариерата ми прилича на зиг-заг: одит, застраховане, небанкови финансови услуги, пак застраховане, обратно към банковия сектор и после отново застраховане. Отвсякъде научих много и навсякъде спечелих много професионални, а и лични приятелства. Това е и най-голямата поука: хората са най-важни.

Бизнесът и застраховането – какъв е неизползваният потенциал?

Определено у нас застраховането е длъжник на бизнеса, особено на малкия и средния бизнес, що се отнася до проникване и покритие на всевъзможни рискове. Но и тук опираме до темата за застрахователната култура и доверието в бранша. Отчасти причината е недостатъчното познаване на палитрата застрахователни продукти и бих искал да подчертая ролята на посредниците – най-често те са живият контакт с клиента и тяхно е призванието да предлагат пълноценна протекция в зависимост от нуждите на съответния бизнес.

Кои са най-големите „врагове” и „приятели” на застраховането?

Най-големият „враг“ е недоверието. Ние традиционно вярваме, че е по-добре да „не дърпаме дявола за опашката“; „да чукаме на дърво“; ако все пак ни засегне природно бедствие, очакваме държавата да помогне. Но трудно се доверяваме, че някой ще си държи на думата и ще си изпълнява обещанията. Най-големият „приятел“ на застраховането са щетите. Реализирането на рисковете със съответните неблагоприятни последици онагледява нуждата от защита от тези рискове. Когато осъзнаеш колко може да струва една животоспасяваща медицинска процедура, разбираш, че е по-добре да имаш финансова защита за такива случаи.

Какъв портрет на българина рисува застраховането?

Изглежда, че колата му е много по-ценна, отколкото дома, здравето, дори финансовата сигурност на семейството. Сякаш драскотина върху калника на колата е по-голям проблем за българина, отколкото счупена ръка на детето. А може би просто не знае, че само за част от парите, които дава за застраховка на колата си, би могъл да осигури защита на жилището си или на здравето на детето си. Да, най-бедни сме в ЕС. И все пак, от определена гледна точка, застраховката е едно от най-евтините неща, които човек може да си купи. Но често се сещаме за това със закъснение.

Според вас как технологиите ще променят застраховането?

Въпрос за милион долара, или дори за милиард. Новите технологии със сигурност радикално ще преобразят застрахователния бизнес. Точно кога и как, предстои да видим. Но вече са ясни насоките, както и първите примери са видими. Автономните коли, особено свързани и споделящи информация помежду си и с околната инфраструктура, ще революционизират не само транспортния бизнес, но и автомобилното застраховане. Ще има много по-малко катастрофи и кражби. Но ще възникват нови рискове. Умните домове и умните градове също ще изтеглят все повече фокуса към превенция или минимизиране на рисковете, респективно предотвратяване на щетите. Пред застрахователите ще стои въпросът за изграждане и поддържане на екосистеми за предоставяне на цял спектър от услуги. Друг пример са телесните сензори, които вече правят възможно ранното откриване и диагностициране на различни здравословни проблеми, така че застрахователите вече ги включват в здравните си продукти.

Вашата визия за развитието на застрахователния пазар в България?

Силно се надявам технологичното бъдеще на индустрията да ни позволи да прескочим няколко стъпала от „еволюционното развитие“, така че да започнем да предоставяме на клиентите истински модерни решения. Но това ще дойде заедно със следващото поколение клиенти, дигиталните потребители.

Кой е най-яркият пример от вашата практика за оправдано доверие?

Преди близо 5 години, точно на Дена на застрахователя, 1 октомври, се случи много тежка производствена авария. В с. Горни Лом взрив унищожи цех за обработка на боеприпаси. Загинаха 15 работници, които бяха застраховани от УНИКА. Взривът беше толкова силен, че телата бяха практически анихилирани. Наследниците трябваше да чакат дълго време преди да получат необходимите документи, за да могат да заведат претенциите си пред застрахователя.

Ние в УНИКА обаче знаехме, че в този трагичен момент хората имат най-силна нужда от нашата финансова подкрепа. Затова вместо да чакаме, изпратихме наш екип на място и издирихме близките на загиналите. В рамките на броени дни изплатихме на наследниците полагащите се обезщетения – общо над 800 хил. лв. – буквално на честна дума, далеч преди документалното окомплектоване на случаите. Така разбираме в УНИКА да оправдаеш доверието на клиентите, да си до тях, когато най-много се нуждаят от теб.

Какъв модел на бизнес лидер следвате и създавате?

Хората са на първо място. Държа на личната отговорност и етика, на доверие и взаимно уважение. И още: безпристрастна професионална преценка; достоен пример за поведение, вътре в компанията и на пазара; толеранс за експериментиране и грешки. Имаме кураж да направим онова, което никой друг не смее. Не се уморяваме да доказваме, че сме най-добрият отбор. И успяваме да го правим, забавлявайки се. Е, отстрани изглежда по-лесно, отколкото е всъщност.