Здравният бюджет мина на първо четене с повече средства, но без реформи

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бе приет на първо четене в зала, подкрепен от 151 депутати, докато 71 се обявиха „против“ законопроекта. Само един гласува „въздържал се“.

Разискванията, продължили до късно вечерта в сряда, до голяма степен повториха казаното по време на съвместното заседание на парламентарните бюджетна и здравна комисии от миналата седмица.

Почти съм уверен, че с начина на управление на Касата и функционирането на системата, колкото и пари да излеем в нея, отново ще се окаже, че не стигат“, каза Георги Георгиев от „Възраждане“.

Той напомни, че за 2024 г. НЗОК е излязла на дефицит от 146 млн. лв. (бел. ред. – става въпрос за средствата, които касата дължи само за „надлимитната“ дейност на болниците).

Иначе самите параметри на бюджета на НЗОК предвиждат общо приходи и трансфери в размер на близо 9.5 млрд. лв. и също разходи от 9.5 млрд. лв., като и двете салда нарастват с 1.3 млрд. лв. спрямо предходната година.

Говорим колко сме увеличили парите на Касата, но тя ги събира от вноски на осигуряващите се – никой не ѝ  дава повече пари или отнема“, контрира Александър Симидчиев от ПП-ДБ.

Той изведе данни, според които всеки пети човек в България е хоспитализиран, докато в повечето развити страни този дял е един на всеки десет души. „Т.е. ние хоспитализираме два пъти по-често“, добави Симидчиев.

Отчасти това се дължи на доболничната и извънболничната помощ, които не функционират толкова добре - проблем, който би могъл да бъде решен бюджетно, но не е решен със сегашния бюджет“, коментира Симидчиев.

Депутатът от ПП-ДБ Ивайло Митковски изтъкна и друг сериозен проблем, а именно -липсата на „целенасочена политика за стимулиране на дефицитните специалности, като неонателогия, инфекциозни болести, анестезиология и други“.

Това са направления, без които системата просто не може да функционира, но специалистите в тях са все по-малко. Ако не направим реални стъпки, скоро ще се окажем в ситуация, в която няма да има кой да лекува децата, кой да поеме тежките случаи и кой да стои до пациентите в реанимацията“, предупреди Митковски.

Маргарита Махаева от „Възраждане“ сигнализира, че въпреки поредния рекорден бюджет на НЗОК, той е „орязан“ и че в него няма достатъчно средства за медицинските специалисти, нито за ремонтите на клиники.

Този проектобюджет е срам за това правителство и за здравното министерство“, смята Махаева.

Бившият здравен министър Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС обаче контрира, че Махаева извежда неверни данни. „Обяснихте, че няма да има пари за заплати, липсва отношение към специалистите в лечебните заведения и че няма пари за ремонти. Държа бюджета пред мен, моля, покажете ми кои точно редове от бюджета третират възнагражденията на медицинския състав в лечебните заведения и на кой ред са ремонтите на лечебните заведения“, каза Ангелов.

Толкова години работя в сферата на здравеопазването, не съм слушал по-големи глупости от тази трибуна“, каза и Валери Лачовски от ГЕРБ-СДС.

Той обясни, че издръжката и ремонтите на лечебните заведения са за сметка на собственика и ако това е държавата, тя трябва да инвестира. „В бюджета на НЗОК няма заложени такива средства, тук говорим само за средства за здравноосигурени лица, за тяхното лечение и за лекарствени продукти“, уточни Лачовки.

В бюджета няма реформи, но трябва да се търси консенсус на широка основа за здравна реформа. Основно половината средства отиват в болничната помощ, докато в ЕС бюджетът за болнична помощ е между 27% от общите разходи. Запазва се и дисбалансът между болничното и доболничната медицинска помощ“, каза и председателят на Демокрация, права и свободи-ДПС Джевдет Чакъров.

Обсъжданията в залата продължават с разглеждането на Закона за държавния бюджет за 2025 г.