Общите разходи в проектобюджета на НЗОК за 2026 г. ще надхвърлят 5.5 милиарда евро, което е ръст с над 14.3% спрямо планираните за текущата година. Първоначалният прочит на проекта налага три важни наблюдения:
Първо, голямата новост е определянето на минимално възнаграждение за медицинските сестри и лекарите без специалност (и други сходни, изчерпателно описани в приложение). Размерът на заплатата – както стартовата, така и очакванията за кариерно развитие и растеж на дохода – е един от факторите, мотивиращи избора на професия, а често и за емиграция. И доколкото като цяло не изглежда да има структурен недостиг при лекарите, при медицинските сестри този дефицит вече изглежда критичен.
Този бюджет съхранява, вместо да се опитва да разреши, структурните проблеми в насочването на разходите по видове дейности. Разходите за всички дейности растат, но неравномерно. В момента България е сред страните с висок дял на разходите за болнична помощ – 48,1% за 2026 г. според проекта, и лекарствени средства – 27,1%. Точно за тези две групи дейности се залага най-висок ръст на разходите през следващата година – съответно 11,1% и 10%. При останалите дейности увеличението е по-малко като най-скромно се увеличават средствата именно първичната (ПИМП) и специализираната извънболнична помощ (СИМП) – съответно с 5,5% и 4,7%. Или с други думи, моделът продължава да е ориентиран към лечението в по-късен (и по-скъп) етап, а не към превенцията.
И трето, свързано с предходното – това не е учудващо, след като НЗОК продължава да залага нарастване на броя на хоспитализациите. Те и към момента са изключително висок брой – по отчетни данни през 2024 г. хоспитализациите достигат нивата преди пандемията от 2,4 млн. броя (виж повече по темата) при население в страната около 6,4 млн. души. Разходите в проекта са разчетени при допускане за ново нарастване с 200 хиляди през 2026 г. – вместо да се търсят решения за устойчиво свиване на дейностите в болнична помощ за сметка на по-добър обхват и резултат от дейностите в извънболничната. Така този структурен недостатък в системата остава, и освен, че влияе негативно на здравните резултати (измерени през различни показатели за здравния статус и продължителността на живота на населението), продължава да оказва натиск за все по-високи публични разходи.
ИПИ 
