Подкаст | ЕЦИХ „Загоре“: От въглищния прах до цифровия код

Пътят на една иновация от чертежа до реалния бизнес в България често прилича на преход през гъста мъгла. В сърцето на Стара Загора обаче един екип се е заел да бъде в ролята на дигитален пътеводител. Европейският цифров иновационен хъб „Загоре“ не е просто поредната административна структура, родена от европейско финансиране, а жив организъм, който се опитва да преведе местната икономика през най-голямата трансформация от десетилетия насам.

В подкаста COREJIO, реализиран със съдействието на Телевизия Стара Загора, изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР), Румяна Грозева, споделя, че името на хъба е избрано съвсем съзнателно, за да звучи престижно и авторитетно. Но истинското му значение се крие в способността да бъде „място, на което може да намериш буквално всичко, от което бизнесът ти има нужда“.

Мисията да бъдеш преводач между бизнеса и иновациите

Влизането в света на цифровизацията често плаши малките предприемачи, които свързват термина с абстрактни и скъпи концепции. Румяна Грозева обаче бърза да успокои собствениците на квартални магазинчета или семейни сервизи, като обяснява, че хъбът е отворен именно за тях, защото до тези хора информацията и финансирането достигат най-трудно.

Тя разказва с вдъхновение как дори едно малко гаражно предприятие може да получи софтуер, през който собственикът да управлява доставките си директно от мобилния телефон. Важният акцент тук е, че хъбът не просто предоставя технологията, но и обучава хората как да работят с нея. Грозева е категорична, че софтуерът може да има безкрайни възможности, но ако човекът зад него не го познава, инвестицията е безсмислена. Именно тук се намесва ролята на хъба като мост към мрежа от над 200 сходни европейски центъра, осигурявайки контакт на местните фирми с целия Европейски съюз.

Доктори за предприятия

От инженерна гледна точка процесът изглежда още по-прагматичен. Инж. Христо Христов, който ръководи дигитализацията в хъба, описва работата си чрез метафората за лекаря и неговия пациент.

Той споделя, че много често бизнесът идва при тях с грешна диагноза за собствените си проблеми. Хората често смятат, че имат нужда от скъпо лекарство под формата на сложен софтуер, докато всъщност проблемът им се решава с нещо много по-фундаментално.

Христов разказва как чрез дълги консултации и разговори екипът стига до истинския корен на трудностите в дадено предприятие и едва тогава предлага технологично решение. Той е убеден, че софтуерът е създаден за хората и трябва да им служи, а не да ги заробва с излишна сложност.

Темата за изкуствения интелект неизбежно заема централно място в тази дигитална екосистема. Румяна Грозева споделя своя личен опит, описвайки общуването с AI като изграждане на връзка с жив човек, където е важен начинът на комуникация и поставянето на ясни граници.

Тя разказва как използва технологията за отсяване на фалшиви новини и проверка на факти, което пести огромно количество човешки ресурс.

Инж. Христов обаче внася доза здравословен скептицизъм, напомняйки, че изкуственият интелект е инструмент, към който трябва да се подхожда критично. Той използва ярка метафора, за да опише масовото очарование от чатботовете, сравнявайки го с влюбване в непознат по интернет – всичко изглежда страхотно, докато не се стигне до реалната среща с проблемите на бизнеса. Според него магията на AI се крие в това, че той се изразява като човек, но истинската му стойност е в машинното обучение и способността му да бъде ефективен инструмент в ръцете на знаещия потребител.

Урокът от Нидерландия

Един от най-амбициозните аспекти в работата на ЕЦИХ „Загоре“ е свързан с водородните технологии и ролята на Стара Загора като част от първата водородна долина в България. Грозева разказва за посещенията си в Нидерландия и Полша, където енергийният преход вече не е теория, а работеща практика.

Тя описва как там фермерите са се обединили, за да произвеждат биогаз от селскостопански отпадъци, осигурявайки енергия за своите комбайни и трактори. Ролята на хъба в Стара Загора е именно да пренесе този модел тук, разбивайки страховете, че водородът е опасен или недостъпен. Грозева подчертава, че нито една технология не може да стане масово приложима, ако в нея не се инвестира и ако хората не могат буквално „да я пипнат и тестват“ в контролирана среда.

Да спрем „кражбата на таланти“

Социалното измерение на проекта се оказва не по-малко важно от технологичното. Хъбът успешно се бори с „кражбата на таланти“, като дава възможност на ученици и студенти от региона да работят по реални софтуерни решения и да получават възнаграждение за труда си.

Инж. Христов споделя, че целта е да се създаде дигитална общност в Стара Загора, която да задържи младите хора тук, превръщайки града в притегателен център за инвестиции. Румяна Грозева добавя, че фактът, че услугите за бизнеса са 100% безвъзмездни благодарение на кохезионната политика, е „златна възможност“, от която регионът трябва да се възползва максимално.

Гледайки към бъдещето, екипът на хъба си представя Стара Загора след пет години като място с работещи водородни станции и енергийно независими обществени сгради. Те не се плашат от басове за бъдещето, защото вярват, че иновациите не са въпрос на мечтателство, а на последователна работа и преодоляване на страховете.

Европа има много кусури, но възможностите, които ни дава чрез кохезионната политика, са безценни за всеки човек и бизнес поотделно“, заключава Румяна Грозева.

За нея и Христов хъбът не е просто проект със срок на годност, а началото на нова икономическа ера за Загоре, в която технологиите и хората най-после говорят на един и същ език.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.