2026: Още от същото, но да не забравяме предизвикателствата

2026 г. ще е година на адаптация, а не на експанзия. Глобалната икономика може да излезе от фазата на шокове (пандемия, войни, инфлация, енергийна криза), но няма да влезе в устойчив висок растеж. Основната характеристика ще е фрагментация - на пазари, вериги за доставки и геополитически блокове.

Растежът ще се води от САЩ и части от Азия, докато Европа ще продължи да се движи по-бавно заради лоша демография, енергийна трансформация и регулаторна тежест. Инфлацията може да бъде овладяна, но цените няма да се върнат на старите нива, което ще поддържа социално напрежение.

Изкуственият интелект, автоматизацията и роботизацията ще преминат от фаза „очакване“ към реално внедряване, особено в индустрията, логистиката и услугите. Това ще увеличи производителността, но и ще задълбочи неравенствата между подготвени и неподготвени икономики и хора.

В несигурни времена е най-трудно да се правят прогнози. Особено в такива моменти животът и икономиката нямат никакъв „респект“ към нашите очаквания и планове.

Списание "Икономика" предлага в рубриката си "Барометър 2026" три гледни точки към годината, която вече започна. Една от тях е на Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“.

На пръв поглед всичко изглежда чудесно. България отчита рекордни продажби на автомобили, рекордни продажби на дребно, рекордно поскъпване на жилищата, рекордно ниска безработица, солиден икономически растеж. Малко са страните в Европа, които може да се похвалят с подобни резултати. Обаче, много добре не е на добре.

Има структурни

причини икономиката да се подобрява

- все пак влязохме в Шенген и еврозоната и това има своите предимства, които тепърва ще се проявяват. Особено ако можем да построим и съответната инфраструктура, която да ни свързва със западните пазари. Дефицитът на кадри вдига заплатите и това също е структурна промяна след години на подценен труд. Така че тези структурни промени са полезни и позитивни и разширяват потенциала и възможностите на икономиката, стига да успеем да се възползваме от тях.

Обаче имаме и някои

циклични фактори

които са по-скоро притеснителни. От една страна, бюджетният дефицит и държавният дълг растат бързо. В същото време кредитирането расте с астрономически темпове – особено ипотечните кредити растат с близо 30% годишно, което не сме го виждали от близо 17 г. Бюджетът и банките изливат огромни средства в икономиката, които се наливат в потреблението и имотния пазар и създават изкуствено завишено търсене. В резултат икономиката прегрява. Ясни индикации за прегряване са растежът на търговския дефицит (който достига рекордни стойности), скокът в цените на имотите, инфлационният натиск. Просто икономиката не може да поеме толкова много пари, колкото се насочват в нея. Въпреки това няма изгледи тази ситуация скоро да се промени, тъй като банките не дават индикации, че ще намалят темповете на кредитиране. С други думи, през 2026 г. можем да очакваме още от същото.

Разбира се,

рисковете се увеличават

- от една страна, имаме поредна политическа нестабилност, съответно няма приет държавен бюджет. От друга страна, предишният период на раздуване на кредита и балон на имотите не завърши добре. Спомняме си колко тежко беше след 2009 г. когато кредитирането спря и цените на имотите се сринаха. Затова би било добре този път да се вземат мерки навреме, за да не стигаме до такива проблеми.

През 2026 г. се отварят и редица възможности. На първо място, опитът на Хърватия показва силно позитивни ефекти от първите години на членството в Шенген и еврозоната. На второ място, опитите да се вдигнат данъците и осигуровките удариха в стена от гражданските протести, което е много позитивно за бизнес средата. На трето място, през 2026-а ще получим и

много средства от еврофондовете

Въпросът е доколко можем да ги усвоим.

Най-важното развитие е евентуален мир в Украйна. Траен мир в района не само ще намали инфлацията, но и рязко ще подобри тенденциите в европейската икономика и най-вече в Източна Европа. По-гъвкавите бизнеси от България и региона ще може да се възползват от отварянето на нови пазарни ниши при следвоенното възстановяване.

Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.