Интервю | Зелената сделка ще създаде 1 млн. нови работни места до 2030 г.

Андрияна Сукова, заместник генерален директор, отговарящ за фондовете, справедливия преход и анализите в Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ към Европейската комисия.

Г-жа Сукова е икономист по образование, с богат опит в областта на интеграцията на България в Европейския съюз както в правителствения, така и в неправителствения сектор.

Днес разговаряме с нея по повод международната конференция „Справедлив преход в Стара Загора“ – Работните места в контекста на прехода – Добри практики за Up/Reskilling.

Г-жо Сукова, какви са основните предизвикателства, които Европейската комисия открива при осигуряването на справедлив преход за регионите, зависещи от въглищната индустрия?

Преди всичко, трябва да отбележа, че България, Европейският съюз и целият свят са изправени пред предизвикателствата на цифровия и зеления преход. Дали искаме или не, новите технологии навлизат на работното ни място и в нашия живот, като променят начина, по който работим и това какви професии упражняваме и ще упражняваме. Предизвиканите от човека климатични промени са научно доказан факт и те вече се отразяват на България, включително под формата на човешки жертви и икономически загуби от наводнения, пожари, екстремно високи температури. Преходът към модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика е неизбежен, но същевременно някои сектори на икономиката, региони, предприятия, работници, служители и общности са по-силно засегнати, особено тези свързани с въглищната индустрия.

Основното предизвикателство за регионите, зависещи от въглищната индустрия, е справянето със загубата на работни места във въгледобивния сектор и осигуряването на нови и качествени работни места в нови сектори. Проучванията показват, че зеленият преход ще създаде повече работни места, отколкото ще бъдат закрити. Очакваме, че до 2030 г. ще бъдат създадени допълнително над 1 милион работни места благодарение на инициативите, включени в Европейския зелен пакт, не само в секторите, движещи екологичния преход, но и в административните и помощните сектори, правните, счетоводните и консултантските услуги, компютърното програмиране и информационните услуги.

Друго голямо предизвикателство е да бъдат смекчени отрицателните последствия върху общностите във въглищните региони. Промените може да имат значително социално въздействие, отвъд загубата на доход, като промени в идентичността на общността. Подкрепата за развитието на общностите и осигуряването на социално сближаване са от решаващо значение.

С две думи, предизвикателствата са както от икономическо, така и от социално естество.

Разкажете ни накратко как Вашата дирекция в ЕК подпомага процеса на справедлив преход.

Както отбелязах, зеленият преход ще създаде нови възможности за качествени работни места. Същевременно промените ще доведат до намиране на алтернативи за чиста енергия и изграждането на други устойчиви промишлени отрасли в засегнатите райони. Ще има необходимост от финансиране и значителни инвестиции, включително и в работната сила в региона. Ще възникнат възможности и за нови икономически дейности във въглищните райони, например свързани с рекултивацията на мините и хвостохранилищата. Всички тези предизвикателства и възможности ще изискват съвкупност от мерки, които трябва да се допълват.

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“, заедно с други звена на Европейската комисия и най-вече в партньорство с държавната администрация на централно и местно ниво, както и организациите на работниците и служителите и работодателските организации, други неправителствени организации и местните общности, подпомага изготвянето и финансирането на много от тези мерки. Основни инструменти за това могат да бъдат фондовете на ЕС и националните програми за прилагането им.

Новите възможности за работа ще изискват и придобиването на някои нови умения. Преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците от отраслите, свързани с въгледобива, ще се една от основните мерки, които да подготвят работниците за новите работни места. Един от инструментите, който може да подпомогне, е Европейският социален фонд+ чрез националната Програма за развитие на човешките ресурси 2021 – 2027. Освен средства за придобиване на нови умения, Европейският социален фонд+ предоставя възможности и за подкрепа за стартирането на нови предприятия и създаване на работни места, кариерно ориентиране, социално сближаване. Ще дам за пример мерките насочени към уязвими групи (като млади хора, хора с увреждания, неактивни), при които благодарение на операциите, финансирани от Фонда от началото на новия програмен период, над 40 000 човека са били обхванати от мерки за активиране, или са получили подкрепа да се подготвят или да започнат работа.

Важно е да уточня, че Европейската комисия работи заедно с компетентните български органи по изпълнението на Европейския социален фонд+. Фондът е обект на споделено управление, което означава, че както Европейската комисия, така и национални органи в държавите от ЕС отговарят за изпълнението на програмите, финансирани от него. На практика, българските органи избират кои проекти да финансират и носят отговорност за ежедневното управление. В сътрудничество с България, Комисията се грижи за проследяване на постигнатите резултати, успешното приключване на проектите и целесъобразното изразходване на средствата.

Генерална-дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ също така е водеща и в управлението на Социалния фонд за климата. Мерките по този фонд тепърва ще се разгръщат, но основните цели са да подпомогне уязвими домакинства и малки фирми, директно засегнати от допълнителните изисквания за намаляване на емисиите от сградите и транспорта. Така ще се намали енергийната бедност и транспортната бедност, разходите за енергия за отопляване на сгради, ще се даде възможност за създаване на качествени работни места и по-достъпен и не замърсяващ транспорт. Предстои България да изготви своя национален план за климата, който да включи мерки и инвестиции за справяне с въздействието на цените на въглеродните емисии върху уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт. Проектът на план трябва да премине през задължителна обществена консултация и използвам случая да призова всички за активно участие в обсъждането му.

Освен тези възможности, Европейският съюз предоставя на България и други инструменти и източници на финансиране, които са основна компетентност на други генерални-дирекции, но по някои от тях работи и моята генерална-дирекция. Някои от важните инструменти са кохезионните фондове: Европейския фонд за регионално развитие, Фонда на ЕС за справедлив преход и Кохезионния фонд, а също и Механизма за възстановяване и устойчивост.

Накратко ще спомена финансовия ресурс, който Европейският съюз предоставя, част от който може да се използва,за да се подпомогне справедливия преход и подготовката за новите предизвикателства пред трудещите се. Предвижда се Социалният фонд за климата да разполага с максимален бюджет от 65 милиарда евро (с националното съфинансиране над 86 милиарда евро), а за България ще бъдат на разположение близо 2.5 милиарда евро. По Фонда за справедлив преход общият бюджет е 19,7 милиарда евро, като за България са заделени почти 1.2 милиарда евро. Европейският социален фонд+ заделя 100 милиарда евро за подкрепа на по-добро образование, по-ефективен пазар на труда, включително придобиването на умения, и социално включване, от които 2.62 милиарда евро за България.

Не на последно място бих искала да спомена и две инициативи представени от Комисията този месец (март 2025). Първата е създаването на Съюз на уменията, насочен към справяне с недостига на работна ръка и умения в целия ЕС. Този амбициозен план ще стимулира инвестиции в учене през целия живот, запазване на уменията и признаване на различни видове обучение, като помага на гражданите да работят безпроблемно в страните от ЕС.

В началото на месеца беше представен и новият Европейски пакт за чиста промишленост (Clean Industrial Deal) и План за развитие за достъпна енергия. Изправени пред високи енергийни разходи и ожесточена световна конкуренция, европейските индустрии се нуждаят от спешна подкрепа. Сделката за чиста промишленост очертава конкретни действия за превръщане на декарбонизацията в двигател на растежа за европейските индустрии. Това включва понижаване на цените на енергията, създаване на качествени работни места и подходящи условия за просперитет на компаниите.

Кои са най-ефективните модели за преквалификация и повишаване на квалификацията, приложени в други страни, които могат да бъдат адаптирани в България?

В Европейския съюз вече има примери на успешен преход на регионите, в които основният отрасъл е бил въгледобивът. Например В Полша имаме „Работа след въглища“ – операция изпълнявана от профсъюзите и групата ZE PAK (най-голямата енергийна компания в Полша). Проектът стартира в края на 2023 г., а от подкрепата ще се възползват 2 200 служители. Общият бюджет е 60 милиона евро (70% е съфинансирането от Фонда за справедлив преход). На работниците и служителите на ZE PAK Group се предоставя парична сума, която може да се използва от работодател, който ги наема след като те загубят работата си. Средствата мога да бъдат използвани за покриване на разходите за трудово възнаграждение (приблизително 2/3) и оборудване за новото работно място и обучение (приблизително 1/3). Служителите могат ди използват средствата предоставени им по проекта и за създаване на бизнес.

Въпреки това, не мисля, че има едно готово решение, което България просто да приложи. Трябва да се направи анализ на възможностите за развитие на нови икономически дейности, за необходимостта от инфраструктура и не на последно място какви умения притежава работната ръка от засегнатите региони. Аз съм уверена, че работниците от въгледобивната и енергийната индустрия притежават умения, които ще им помогнат и при овладяването на нови професии или да продължат работа в същия сектор, произвеждайки чиста енергия, а защо не и започването на самостоятелна стопанска дейност.

В тази връзка, по Програмата за развитие на човешките ресурси вече се изпълнява операция „Адресиране на предизвикателствата на пазара на труда“, която включва проучване за идентифициране и картографиране на наличните умения и нагласите за развитие на 15 100 заети лица в топлоелектрическите централи и въглищните мини в областите Стара Загора, Кюстендил и Перник. Операцията се провежда с участието и на двете национално представителни организации на работниците. Тя е първи и важен етап от подготовката на работниците за квалификация и преквалификация и намирането на нова работа.

В края на 2024 г., беше отворена за кандидатстване и операция, съфинансирана от Фонда за справедлив преход с бюджет от над 110 милиона лв., който може да бъде инвестиран в квалификация и преквалификация на работещите в най-силно засегнатите от прехода към климатична неутралност сектори в Стара Загора, Перник и Кюстендил. Целта е подготовка на работниците за преминаването им към алтернативни работни места, включително и за развиване на предприемачество.

Какви са ключовите сектори и индустрии, които биха могли да осигурят нови работни места за хората, засегнати от въглищния преход в България?

Това е въпрос, на който най-добре могат да отговорят българските компетентни органи, които изготвиха териториалните планове за справедлив преход, тъй като това зависи в голяма степен и от спецификата на региона и визията за развитие.

Това, което анализите направени във връзка с Европейския зелен пакт показват, е че инициативите, включени в него могат да създадат над 1 милион работни места в ЕС до 2030 г., като основната част са работни места, които изискват средно ниво на умения и осигуряват заплащане на средно ниво. Същевременно, секторите, в които се очаква да възникнат основната част от работните места, свързани със зеления преход са строителство, транспорт, кръговата икономика, включително управление на отпадъци, възобновяема енергия, електроенергия, архитектура и инженерство.

За да се случи справедливият преход, е много важно е да има дългосрочна визия за развитие на засегнатите региони, която да е продукт на задълбочени дискусии с всички заинтересовани страни, най-вече местните власти и социалните партньори.

Как оценявате готовността на България да приложи ефективни политики за преквалификация и преход на заетостта? Имате ли конкретен поглед върху региона на Стара Загора?

Не бих искала да давам предварителни оценки, особено като се има предвид, че част от мерките са в начален етап на изпълнение, а някои дори тепърва ще стартират. За момента мога да отбележа и положителни и отрицателни тенденции.

От една страна, можем до отбележим усилията на българските власти и особено на управляващия орган на "Програмата за развитие на човешките ресурси" (2021 – 2027 г.) в подготовката и стартирането на операции подкрепящи обучението на заети, безработни и хора в неравностойно положение. Тези обучения се предоставят както от Агенцията по заетостта, така и с подкрепа от работодателите. Надяваме се тези усилия да продължат и да се добавят и разгърнат нови инициативи, особено за мерки, които имат сериозен потенциал като индивидуалните сметки за обучение. Управляващият орган на програма "Развитие на регионите" (2021 – 2027 г.), под чиято шапка е и Фонда за справедлив преход, също стартира важни мерки за квалификация и преквалификация, които ще са от ключове значение за трите региона, включително за Стара Загора.

От друга страна беше натрупано забавяне по одобрението на трите териториални плана и стартирането на мерките от Фонда за справедлив преход, което трябва да бъде компенсирано. Също така ниските нива на участие в обучение в България, както и ниските нива на цифрови и зелени умения (уменията, свързани с екологичния преход) будят сериозни притеснения. Като се вземат предвид и лошите резултати в образователната система, може да заключим, че България е изправена пред сериозни предизвикателства по отношение на квалификацията и уменията на работната сила. Това означава, че България има непосредствена нужда от стратегия за развитие на уменията и конкретни мерки за нейното прилагане.

Важно е също така да се променят и нагласите в България по отношение на обучението през целия живот.

Не на последно място трябва да посоча и нуждата от ясна и надеждна информация за най-засегнатите от зеления преход за последствията от него, но и за възможностите, които се разкриват, с подкрепата на Европейския съюз.

Прилагането на ефективни политики за преквалификация и преход на заетостта в трите региона не може да се случи без активното участие на местните власти, социалните партньори, образователните институции и всички заинтересовани страни.

Какъв е вашият съвет към работещите и компаниите в регионите в преход – как да се подготвят за бъдещите промени?

Ще се въздържа да давам съвети, но ще отбележа, че зеленият преход е и преход, или дори революция, в уменията. Той ще засегне, макар и в различна степен, всички работници и служители, на всички нива на квалификация, във всички икономически сектори и професии. Това, което ще е ключово за успеха на прехода, е обучението и то обучение през целия живот. Надявам се, че през следващите години българските граждани и бизнесът в България ще осъзнаят важността на това да се участва редовно в обучения и курсове за квалификация и преквалификация.

От своя страна, Европейската комисия, заедно с отговорните български органи, ще продължи да работи за това да има достатъчно финансиране и възможности за обучения. Именно затова през мандата на сегашната Комисия основен акцент ще бъде създаването на Съюз на уменията, насочен към справяне с недостига на работна ръка и умения в целия ЕС. Този амбициозен план ще стимулира инвестиции в учене през целия живот, запазване на уменията и признаване на различни видове обучение, като помага на гражданите да работят безпроблемно в различни страни от ЕС.

Защо са важни събития като Международната конференция „Справедлив преход в Стара Загора“ – Работните места в контекста на прехода – Добри практики за Up/Reskilling?

Живеем във време, в което благодарение на новите технологии сме залети от информация. За съжаление, тя не винаги е вярна или поднесена по достъпен начин. Събития като конференцията „Справедлив преход в Стара Загора“ дават възможност българските граждани, социалните партньори и неправителствените организации да получат информация, подкрепена с факти и задълбочен анализ. Тя дава възможност да се чуят и различни гледни точки и предложения, което е изключително важно. Също така, имаме възможност да научим какво се случва или се е случило в други държави изправени пред сходни предизвикателства, да се запознаем с успешните решения и да видим резултатите от тях.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.