Зелената сделка ще създаде много нови работни места

В резултат на Зелената сделка ще имаме много нови работни места. Това заяви регионалният министър в оставка Гроздан Караджов по време на участието си в международната конференция Green Transition 2022: "Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход".

“Ние сме свикнали с икономическия просперитет, със социалното равенство, добрата инфраструктура, но днес за нашите деца вече има други приоритети – здравето на нашата планета”, заяви Караджов.

В България сме реализирали много стратегически инфраструктурни проекти, които преобразиха цели региони. Икономическа зона "Тракия" – 80% от цялото производство е структурирано около АМ "Тракия", което обаче задълбочи разделението между Южна и Северна България, която остана без своя магистрала. Кохезионната политика е мощен инструмент, но ни липсва връзка със съседните страни", обясни регионалният министър.

По думите му еврокомисарят по кохезионна политика Елиза Ферейра е видяла липсващите магистрали, тунели и бърза транспорта връзка между Севера и Юга.

Караджов обяви, че мечтае за магистрала от София през тунел под "Петрохан" до Видин, а Ферейра му казала да сяда и да пише "proposal" (предложение - бел. ред.).

Няма нищо по-важно от проект, който ще развие и Северозапада", добави той.

Регионалният министър обясни и че България е с най-въглеродната и ресурсоемка икономика в ЕС, което означава висока енергийна неефективност на производствените процеси и на сградния фонд.

От своя страна европейският комисар по "Сближаване и реформи" Елиза Ферейра заяви, че възможности съществуват и можем да се възползваме от тях.

"Климатът и енергийният преход, иновациите и инвестициите, са всички ключови компоненти на нашия колективен просперитет. Но, за да сработи този просперитет, той трябва да бъде разпространен и споделен. Ето защо преходът трябва да бъде справедлив или просто да няма преход", коментира Ферейра и отговори на думите на президента Румен Радев.

Тя подкрепи президента като каза, че трябва да се запази доверието на хората и обществото по отношение на Зелената сделка.

В тези несигурни времена е важно да знаем, че в такива беди нашето най-голямо предимство, нашият щит е Съюзът и нашето задължение да не изоставяме никого", подчерта еврокомисарят.

Ферейра подчерта, че България е изминала дълъг път, откакто е приета в ЕС.

Конвергентният двигател на кохезията активно подпомага икономиката да настигне – бавно, но устойчиво – останалата част от ЕС, с комбинирана инвестиция от около 15 млрд. евро през последното десетилетие и половина. През този период БВП на глава от населението в България се е увеличил с около 16%, нараствайки от 39% от средното за ЕС през 2006 г. до 55% през 2020 г.

Еврокомисарят обясни, че за съжаление този растеж не е равномерен във всички региони на страната.

Югозападния регион се доближава на 92% до средното за ЕС ниво, като София е силен двигател на икономиката. Други региони изостават значително – особено в северната част на страната, където доходът на глава от населението остава малко над една трета от средното за ЕС", отбеляза Ферейра.

По думите ѝ е важно траекторията на сближаване с останалата част от ЕС да е балансирана с регионален растеж.

"Изключително важно е да произвеждаме енергия от собствени ресурси”, заяви вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев във видеообръщение.

Според него, от гледна точка на електроенергийната система ние сме в една добра позиция, защото произвеждаме енергия от собствени ресурси. Той подчерта, че е изключително важно в този зелен преход да продължим да произвеждаме енергия по този начин.

Слава Богу не се случи идеята, както се обсъждаше, да минем от въглища към природен газ и оттам към зелена енергия. Това би направило две огромни грешки – щяхме да платим два пъти за енергийния преход. Един път от въглища към природен газ и после към зелена енергия. Второто е, че това би ни поставило в директна зависимост от вносни енергоизточници, независимо откъде ги доставяме”, заяви Асен Василев.

Той подчерта, че зеленият преход е правилната крайна точка, но трябва много внимателно да преценим с каква скорост и по какъв път ще стигнем до точката, в която имаме енергия, която е зелена и в същото време независима.

"Изключително важно да се кажат няколко неща, свързани с този преход: да се гледа на зелената сделка като идеология според мен е изключително грешно. И то по няколко причини, част от които са чисто технически. Ако говорим за слънчева и вятърна енергия, то тя не може да се използва за базов товар. Съответно, когато ни трябва електроенергия вечерта през зимата, ние трябва да имаме начин, по който произведената зелена енергия, произведена в друг момент, да бъде запазена и използвана, когато ни трябва. Или трябва да имаме достатъчно базов товар, който трябва да поеме този зимен пик в потреблението", обясни вицепремиерът.

Той обърна внимание и на това, че разходите за производство на енергия от слънце и вятър, са спаднали драматично.

"Към тези разходи трябва да се включат и тези за съхранение на тази енергия. И не на последно място – трябва да се подобри значително свързаността между системите на различните държави. Само така може да се използва енергията където и когато е необходима", допълни Василев.

Климатичните промени са факт и действията за тях са неизбежни. Обществото и икономиката трябва да се променят. Има производства и проекти, които трябва да се реализират сега, а не след 2-3 години. Финансовият сектор е част от този зелен преход и ще помага”, каза Теодор Маринов, изпълнителен директор на ОББ, член на кънтри екипа на КВС Груп в България.

Димитър Ганев от агенция “Тренд” пък представи проучване, според което 74% от българите не са информирани какво представлява Зелената сделка и Планът за декарбонизация. 2/3 от тях са заявили, че са готови да променят ежедневните си навици.

Прекратяването на зависимостта от Русия ще струва на ЕС 200 млрд. евро допълнителни инвестиции за следващите 5 години”, заяви еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони.

"Нашата задача е да създадем условия и да осигурим стимули за насочване на частния капитал в тази посока. Таксономията на ЕС за устойчиво финансиране е един от примерите за това как можем да насочим инвестициите на частния сектор към иновативни и екологични решения", уточни той.

Според него Русия използва енергията като оръжие и по този начин увеличава несигурността по отношение на бъдещите доставки, като също повишава и цените, за да финансира бруталната си инвазия и да откъсне напълно страните от ЕС от енергийните доставки.

"Инвестициите от публичния сектор също ще бъдат толкова важни. На ниво ЕС има две програми, които ще изиграят ключова роля в това отношение - "Следващото поколение ЕС" и InvestEU", каза еврокомисарят и обясни, че първата програма е безпрецедентен отговор на пандемията и необходимостта от ефективно възстановяване.

По думите му България е показала, че иска да се възползва максимално от тази възможност и почти 60% от нейния План за възстановяване и устойчивост е насочен към целите, свързани с климата.

"Това означава безвъзмездни средства в размер на 3.7 млрд. евро за декарбонизиране на енергийния сектор, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност на сградите. Със зелената светлина, която светът даде миналия месец, България вече е готова да изпълни амбициозния си план", категоричен е Джентилони и допълни, че дългосрочният компонент на Механизма за възстановяване и устойчивост остава на разположение за финансиране на инвестициите, набелязани в плана REPowerEU и за намаляване на зависимостта от руската енергия.

С видео връзка участие в "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" взе и българският еврокомисар Мария Габриел. Тя заяви, че във време на възстановяване от последиците от пандемията сме изправени и пред новото предизвикателство - военната агресия в Украйна.

"Сега е моментът на мащабни инвестиции в иновации. Важно е и това да бъдат високотехнологичните иновации, носещи конкретни ползи за сектори като енергетика, земеделие, транспорт, здравеопазване. Нуждаем се от паневропейска иновационна екосистема, осигуряваща по-лесен достъп до финансиране, откриване на таланти и свързване на местните екосистеми”, каза още Габриел.

Имаме най-силния бюджет в света в подкрепа на науката и иновациите. 95.5 млрд. евро по програма "Хоризонт Европа". Четири от мисиите по програмата допринасят за целите на Зеления пакт", каза европейският комисар.

Тя сподели, че е радостна София и Габрово да са сред стоте града, избрани да приложат конкретни решения за постигане на климатична неутралност до 2030 година, и така да вдъхновят и други градове в Европа.

"Нещо друго - Бургас е един от регионите, избрани в мисията "Адаптиране към изменението на климата". Целта е подкрепа на 150 европейски региона за постигане на устойчивост спрямо изменението на климата", заяви Мария Габриел

Радвам се да видя, че и България инвестира във водородна долина. Миналата седмица бях в София и Стара Загора заедно с изпълнителния директор на съвместното предприятие за водород. Поздравления за успешното начало за за изграждане на водородна долина и в България", каза още тя и отбеляза инвестициите в уменията.

"Адресирахме това предизвикателство с европейската стратегия за университетите. За първи път мобилизираме европейско финансиране от порядъка на 80 млрд. евро за висшето образование. Освен това ще подкрепим изграждането на умения за водородната икономика чрез програма и мащабен проект в рамките на съвместното предприятие за чист водород", уточни еврокомисарят по иновациите.