Такса „Водомер“ мина първо сито: Битката за водата предстои между двете четения

След продължителни и разгорещени дебати Законопроектът за водоснабдяването и канализацията (ВиК) беше приет на първо четене в пленарна зала с общо 118 гласа „за“, 74 „против“ и 6 въздържали се. Одобрението е ключовото за третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но според дадените заявки по време на дебатите истинският сблъсък ще се случи между първо и второ четене. Предстои сериозно прекрояване.

Централизация срещу местна власт

Ядрото на напрежението в дебатите е заложената в законопроекта консолидация и централизация на ВиК сектора. Регионалният министър Иван Иванов (БСП) отбеляза, че основната цел е да се въведе единен регулаторен субект и да се осигури европейско финансиране, което в момента е невъзможно за области без консолидация.

Проектът предвижда:

• Териториалното деление за ВиК услугите да съвпада с 28-те административни области (една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор);
• Регулирането да се осъществява от КЕВР като единен мултиотраслов орган, чрез специализиран състав ВиК;
• Посочва се, че цените ще се определят спрямо разходите, като КЕВР ще отчита и „социалната поносимост“.

Опозицията, обаче, вижда в това ликвидиране на добре работещите общински ВиК дружества и отслабване на влиянието на кметовете. Коста Стоянов от „Възраждане“ и други негови съпартийци категорично изразиха несъгласие, твърдейки, че законът не отчита актуалната водна криза и проповядва ненужна централизация, която ще закрие успешни общински оператори с по-ниски цени.

Депутатът от ПП-ДБ Йордан Иванов подчерта, че законът „взима власт от ръцете на кметовете“ и намалява конкуренцията, без да дава гаранции за повишено качество или по-добро съотношение цена-качество. Виолета Комитова от МЕЧ също заяви, че окрупняването не е доказало, че води до намаление на цената на услугата – напротив, води до „още от същото“.

По отношение на това, че трябва да бъде създаден единен орган, който да регулира ВиК сектора, каквото бе предложението на временната група в НС по безводието, то министър Иванов посочи, че всъщност Националният борд по водите може да поеме тази роля.

Такса „Водомер“ 

Министър Иванов отхвърли спекулациите за ликвидиране на дружества, като изтъкна, че консолидацията цели именно да спаси оператори в лошо финансово състояние (посочвайки фалирало общинско ВиК във Велинград и друго на път да фалира в Батак). Той беше категоричен, че неприемането на закона означава, че тази помощ е загубена за тези региони.

Не може да лишаваме живущи на територията на една област от европейско финансиране заради липса на консолидация.”

Според него, без закона, някои общини биха плащали цени от порядъка на 30 лв./куб.м. заради помпеното водоподаване.

Депутатите обаче повдигнаха въпроса за „такса водомер“ – двукомпонентната цена (за достъп и за куб. метър), предвидена в закона, която Мартин Димитров от ПП-ДБ нарече „квази-данък“. По думите му собствениците на къщи на село, дори да не ползват вода, ще заплащат такса водомер.

Друг спорен текст, според Димитров, е свързан с това, че държавата получава блокираща квота от 35% от гласовете в общото събрание на асоциациите, въпреки че активите са общински.

Нужда от корекции

Въпреки напрежението, имаше и консенсус по отношение на необходимостта от допълнителни корекции. Депутатите удължиха срока за предложения между първо и второ четене на 28 дни.

Искра Михайлова от ДПС-НН посочи липсата на модерни технологии в закона и нуждата от синхрон със Закона за водите и Националната стратегия за водите, която липсва. Тя призова за гъвкаво ценообразуване, очаквано от общините.

Младен Шишков (ГЕРБ) и Николай Нанков (ГЕРБ) признаха, че законът има слабости. Шишков изрично посочи, че трябва да се коментират подходът за райониране (на ниво административна област) и квотата на държавата в асоциациите.

Историята на законопроекта

През юли Министерският съвет одобри законопроекта, като тогава стана ясно, че КЕВР отново запазва целостта си и няма да бъде разделяна на два органа – един, който да регулира електроенергията и еидн, който да регулира водния сектор. 

Текстовете са почти идентични с подложените на обществено обсъждане на 21 ноември 2024 г. по времето на служебния регионален министър Виолета Коритарова. Припомняме, че предложените промени от миналата година бяха четвърти опит в рамките на 3 години за прокарването на подобен закон. Той обаче събра много критики от страна на общини, граждански сдружения и експерти, особено по отношение на принудителното окрупняване на ВиК сектора.

Първият вариант на закон за ВиК бе представен през ноември 2022 г., когато начело на ресорното ведомство бе служебният министър Иван Шишков. Той не пожъна успех. Вторият вариант бе качен за обществено обсъждане през април 2023 г., но съществени промени в него нямаше. Тогава служебен министър отново бе Шишков и на практика ведомството пренаписа собственото си първоначално предложение.

Третият опит дойде през юни миналата година, когато начело на МРРБ застана Виолета Коритарова – отново служебен министър. И той не пожъна успех.