Без европейските субсидии българските земеделци са на загуба

Българските земеделци разчитат изцяло на европейските субсидии при производството на продукция си. Ако ги няма тези пари, те ще са на загуба. Това показва изследване на Института по аграрна икономика, обхванало периода 2007-2016 г.

Очертава се тенденция на нарастване на субсидиите по линия на директните плащания, рентата и амортизациите. Нарастването на рентата се дължи на конкурентния пазар на аренда, която е стимулирана от Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Субсидиите, които получават стопанствата са предимно под формата на рента, която за 2015 г. е била 65% от общата субсидия.

Средният нетен доход на стопанствата значително се е повишил от 2009 г. насам, като на база субсидии, земеделските стопанства са получили най-много пари през 2014 г. – 18 660 лв. За 2016 г. средствата са намалели и средната субсидия е на стойност 13 386 лв. Тенденцията показва обаче, че за периода 2013 – 2016 г. стопанствата са разчитали изцяло на субсидии.

Повишава се и производителността на селските стопанства, като през 2013 г. е достигнато най-високото ниво - 19 012 лв./ГРЕ . Показателите се понижават през 2016 г., достигайки сума 14 856 лв./ГРЕ.

Средната доходност в селските стопанства се определя на база постигнатия среден нетен доход, на база на който стопанствата у нас са реализирали най-висок доход през 2013 г., от 8269 лв/ГРЕ, а през 2016 г. този доход е спадна до 6084 лв/ГРЕ.

Данните на изследването показват, че през годините за селските стопанства от най-голямо значение са били субсидиите, които получават, а без тях голяма част от стопанствата няма да успеят да реализират желаната производителност.