Зенитът на Европа и “златният век” на Азия

Глобалната пандемия от коронавируса COVID-19 може да даде начало на два паралелни процеса – зенита на Европа и “златния век” на Азия. Тази теза излага в свой анализ по темата френското издание Le Monde. 

Открай време анализаторите прогнозират, че 21 век ще е “азиатски”. През последните десетилетия континентът демонстрира бурен икономически растеж и технологичен напредък, особено в някои места. Ето, че дългоочакваният възход за сметка на упадъка на Запада може да бъде стартиран именно сега, от коронакризата през 2020 г. 

Доскорошното предимство на Запада се базираше на социо-културни фактори и на утвърдения демократичен модел на управление на фона на по-притеснителните форми на власт в страни като Китай например. Вирусът COVID-19 обаче като че ли преобръща перспективата и постави под въпрос нивото на развитие на санитарните системи по света. 

Изданието сравнява броя на жертвите във Франция и Южна Корея, съответно 17 000 спрямо 229. “Взели си поука от горчивия опит на SARS през 2003 г., “азиатските дракони” веднага предприеха сериозни санитарни мерки за защита на населението и показаха азиатска ефективност”, смята философът Франсоа Жулиен. 

Дори официално регистрираните 3300 жертви в Китай изглеждат нереалистично според западните държави. Счита се, че драстичните блокади в Хубей предотвратиха масовото разпространение на вируса. 

Същевременно в демократичните Европа и САЩ COVID-19 се оказа безпощаден. Според Le Monde Азия дава удивителен урок по политическа ефективност на Запада, който се е забавил с мерките срещу пандемията поради липса на далновидност или страх от подкопаване на икономиката си. 

Сегашната криза преосмисля и ефекта от капиталистическия империализъм на Запада. Докато развитите държави умишлено местеха производствата си на изток и продаваха там продуктите си, азиатските правителства предприеха процеси по национално възраждане, развитие на държавите и средните си класи. Нациите в Азия се укрепиха и условията за живот за хората се подобриха значително. 

Пандемията може да се окаже последното ключово събитие в процеса на преобръщане. Ако все още Западът иска да запази баланса в своя полза, той трябва да заложи на образователните,  културните си и демократични ценности, както и да създаде стратегическа визия за бъдещето на обществото, отвъд икономическия растеж.