Зърнен терминал и нови IT специалисти: Къде вложи България €782 млн. от ЕИФ

България е на второ място в ЕС по кохезионни инвестиции на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) - поделението на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за рисково финансиране - през миналата година със 782 милиона евро. Пред нас е единствено Румъния с 2.092 млрд. евро инвестиции от ЕИФ.

Жизненоважен инструмент

ЕИФ беше особено активен в Централна и Източна Европа през 2023 г., като засили своя ангажимент към страните, икономиките и хората в региона, като по този начин дава значим принос за европейската политика за сближаване.

През 2023 г. ЕИФ инвестира общо 14.9 милиарда евро, обединявайки се с около 300 партньорски институции в цяла Европа и предоставяйки финансиране за повече от 350 000 малки предприятия, инфраструктурни проекти, домакинства и физически лица и мобилизирайки 134 милиарда евро за реалната икономика. Ангажиментите на ЕИФ за кредитни гаранции, инвестиции в рисков капитал и частен капитал за кохезионните региони през 2023 г. възлизат на 6.8 милиарда евро, което представлява 49 на сто от общите ангажименти на ЕИФ в ЕС. Най-големите бенефициенти са Румъния, България, Полша, Франция и Италия.

ЕИФ допринася за икономическото и социално сближаване в Европейския съюз чрез пълен набор от финансови инструменти – портфейлни гаранции, капиталови инвестиции, секюритизация, частни кредити и инфраструктурни фондове. Под своя посреднически модел, ЕИФ работи чрез набор от различни видове партньори, включително банки, рискови предприятия фондове за капитал и дялово участие, както и частни кредитни и инфраструктурни фондове.

Признато като жизненоважен инструмент за икономическо развитие, финансирането на МСП и стартиращи фирми е в основата на ЕИФ дейности. ЕИФ насърчава икономическото и социалното сближаване чрез активно развитие екосистемите за рисков и частен капитал в Европа, с акцент върху по-слабо развитите пазари с идентифицирани пропуски във финансирането. Това гарантира постоянен поток от финансова подкрепа за местния бизнес и равни възможности за бизнеса в цяла Европа.

Българските проекти

България се е възползвала от инвестициите основно за подобряване на съхранението на селскостопанска продукция и обучението на кадри в областта на информационните технологии. За това колко важни са тази инструменти има и примери. 

Един такъв проект е на „Билдком Груп“, която изгражда голям нов пристанищен терминал във Варна на брега на Черно море. Българските пристанища стават все по-важни отправни точки по маршрута за доставка на храни от Украйна към останалата част от света, пишат от ЕИБ. Но тесните места около пристанищата водят до допълнителни емисии на CO2 и допълнителни разходи за изпращачите, транспортните оператори, предприятия и в крайна сметка потребители.

Справянето с липсата на инфраструктура в българските пристанища стана още по-спешно, когато Русия нахлу в Украйна през 2022. Пристанище Констанца беше претоварено от увеличението на украинското зърно, но товарът не можеше да бъде прехвърлен към Варна, тъй като не беше оборудвана да се справи с допълнителните кораби и товари.

Заем от 50 милиона евро от ЕИБ ще помогне за модернизирането на варненското пристанище, ще подкрепи продоволствената сигурност, ще насърчи по-екологичния морски транспорт, и ще стимулира икономическия растеж в региона чрез подобряване на достъпа до експортния пазар за местните земеделски производители. Заемът е подкрепен от програмата InvestEU.

Новият терминал ще позволи някои операции по обработка на пристанища да бъдат прехвърлени от текущото местоположение близо до центъра на града, до по-отдалечено място на Белославското езеро близо до Варна. Освен това ще отвори пътя за повече и по-големи плавателни съдове чрез увеличаване на дълбочината на кейовете до 13.5 метра и дават възможност за внедряване на модерна система за съхранение и транспорт на зърно, както и ново оборудване за обработка, нов железопътен и пътен достъп, комунални мрежи и технически и административни сгради. Разширяването на пристанището в крайна сметка ще намали автомобилния транспорт, пренасочвайки товарите към морски транспорт с по-малко въглеродни емисии.

В рамките на пилотния проект за гаранция за умения и образование ЕИФ предостави пряка финансова гаранция по заем, получен от  „Телерик Академия“, образователна институция, предоставяща IT обучение в София и специализирана в софтуерно инженерство и кодиране. Гаранцията за заем от ЕИФ даде възможност на  „Телерик Академия“ да разшири своето предлагане и да предостави обучение на по-широка аудитория.

Училище и след това професионално обучение или университет до голяма степен определяха вида на професионалния живот, който бихте последвали. Но в бързо променящия се свят, в който живеем днес, става все по-често хората да променят реализацията си. За да направите това обаче, често са необходими нови умения, които могат да бъдат предизвикателни и плашещи. Но не за всички.

Пример е Антоанета Стефанова от София, България, която учи в математическа гимназия и преследва кариера в света на кулинарията:

„Ходих в кулинарно училище и работех в ресторанти със звезди Мишлен като сладкар в Съединените щати и Холандия“, казва тя. Решава обаче, че в дългосрочен план не може да върша тази работа, тъй като се натоварва много физически, прекарвайки дълги часове на крака.

„Не е нещо, което искате да правите, когато сте на 50+, така че реших да се преориентирам към нещо, което можех да видя да правя до края на трудовата си кариера.“

Антоанета се е занимавала с програмиране в гимназията и знае какво представлява.

„Започнах с книга, научавайки основите на кодирането, но след това отидох на този курс, за да го науча по-сериозно. Възползвайки се от план за разсрочено плащане на обучение, гарантиран частично от Европейския съюз, Антоанета се записа за шестмесечен курс по програмиране в  „Телерик Академия“.

„…и си намерих работа, точно така!

Представих окончателния си проект пред една компания, той беше избран за най-добър проект, бях поканена на интервюта и сега работя за тях.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.