Какво идва след банковите карти

Консервативните банки обаче едва ли ще поведат клиентите си към мобилните разплащания

Снимка: Pexels
Какво идва след банковите карти и смартфоните като средство за разплащане беше темата, която обсъдиха днес експерти от банковия и финтех сектори, предаде репортер на Economic.bg. Според тях след парите в брой и картите идва ред на мобилните разплащания - възможността от всяко едно устройство да се направи плащане към всеки един магазин или онлайн търговец и след това да се получи продукта или услугата.

Те подчертаха, че удобството на дигиталните плащания за потребителите е възможността да се плаща предварително и да се излиза без никакъв хардуерен носител до магазина - нито банкова карта,  нито телефон. Така на човек джебчиите няма какво да му откраднат. Бихме могли например предварително да преведем пари на даден магазин и после да отидем и просто да си вземем покупките или пък те да ни ги донесат.

Именно затова панелистите посочиха, че дигиталните, мобилни плащания не трябва да се бъркат с безконтактните такива, които са възможни както с банковите карти, така и чрез NFC-технологията на смартфоните.

Участниците отбелязаха обаче, че от дигиталните разплащания се дърпат както самите потребители, така и малките и средни предприятия. И в двата случая става въпрос за липса на информираност за технологията и защитите ѝ и съответно за липса на доверие.

„Става дума за комбинация от фактори. От една страна хората не обичат промяната, от друга страна доверието не е на нужното ниво, а и сивата икономика е висок процент”, коментира Филип Мутафис, управляващ партньор в Paysera България. „В сивата икономика изобщо не искат да има нещо, което оставя цифрова следа, там работят само с пари в брой”, добави той.

Като друга причина за това, че никой в Българи не е започнал да развива дигитални разплащания той посочи, че за това е нужна голяма инвестиция и набиране на една критична маса потребители, за да успее проектът. „Ако искате да сте първата банка или компания, предоставяща такива услуги, и за да успеете, ви трябват поне половината от критичната маса потребители да правят разплащания”, обясни Мутафис.

Даниел Дьодерлайн, основател и главен изпълнителен директор на Auka – компания, разработваща софтуер за мобилни плащания – изрази увереност, че един ден със сигурност мобилните разплащания ще станат широкоразпространени, въпросът е единствено кога. „Смятам, че не ни трябва кристална топка, а само да погледнем какво се е случвало досега. Както сме видели при повечето различни видове технология, щом тя се появи или в САЩ, или в скандинавските страни, те все по-бързо проникват в останалите части на Европа”, каза той.

Дьодерлайн даде за пример какво е било някога да си купиш първия факс – наистина трябва да вярваш в цялата концепция за комуникация по факс, защото първоначално няма да можеш да пратиш съобщение на никого. Сходно е решението да избереш да имаш профил за дигитални разплащания – няма на кого да платиш с него, но окуражаваш инвеститора, че има заинтересовани от технологията.

Той подчерта колко е важно да се изтъква добавената стойност, която носят мобилните разплащания. „Винаги можете да спорите, че Uber например е всъщност услуга за разплащане, защото тя всъщност решава проблемът с плащането за таксиметровите услуги. Uber обаче не се рекламира като разплащателна услуга, а като страхотен начин да получите превоз. В случая добавената стойност е много важна. Осигуряване на добавена стойност, на добро потребителско преживяване е от ключово значение за повече продажби”, каза Дьодерлайн.

Дори и да се популяризира добавената стойност, потенциалните потребители обаче остават зле информирани какви са преимуществата на новия вид плащания, какви са рисковете и как да се предпазят от тях, както и колко ще им струва да се възползват от тази технология, ако тя стане налична. Това коментира Цветомир Досков, изпълнителен директор и банков съветник в Sirma Business Consulting. „Все още не отделяме достатъчно внимание на обучението на потребителите. Смятам, че това е най-големият проблем, тъй като технологията и смартфоните са навсякъде”, каза той. „Не че потребителите не вярват на инвеститора или на банките, а не са толкова добре информирани как да използват технологията и предимствата ѝ”, добави Досков. 

Именно недостатъчната информираност на хората е вероятната причина и големи технологични гиганти като Samsung, Google и Apple засега да се въздържат да представят технологии за дигитални разплащания, а единствено за безконтактни такива. Според Васил Димитров директор електронно банкиране и дигитална трансформация в банка ДСК, потребителите не биха се чувствали комфортно в Gmail или Facebook, които са приели за свое дигитално лице, да фигурира информация и за банковите им активи и разплащания.

Участниците в днешния форум все пак се обединиха около мнението, че мобилните разплащания са неизбежни, тъй като парите в брой са вредни за обществото и плащанията с карти са само стъпка към изцяло дигиталните плащания. Банките заради консервативната си природа едва ли ще поведат революция в плащанията. Затова трябва заинтересованите частни инвеститори и компаниите им да се обединяват доколкото е възможно, да „обучават” потребителите и постепенно да променят модела на плащане.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: банки | плащания | банкови карти | разплащания | пари в брой | безконтактни | мобилни | дигитални

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини