Мирослав Ненков: Понятието „здравна реформа” е изгубило смисъл
Според него първо трябва да се изтръгнат всички кърлежи от здравната система
~ 2 мин.
Понятието „здравна реформа” е изгубило смисъл и е изпразнено от съдържание, а част от причината за това са многобройните по вид и размер кърлежи, впити в системата, които не ѝ позволяват да се излекува. Това стана ясно от думите на д-р Мирослав Ненков, бивш зам.-министър на здравеопазването, който коментира поредните опити за промяна в сектора в ефира на bTV.
Ненков отказа да спомене имена, защото „ освен всичко тези кърлежи са и чувствителни” и „ако назова г-н Х или г-жа Y, те вероятно много ще се засегнат и ще ме осъдят за нанасяне на нематериална вреда”.
По думите му те притежават своите инструменти, като някои имат пациентски организации например, и сега ще вдигнат шум срещу идеята за допълнителна здравна застраховка, а политиците, както винаги, ще се огънат.
Той е на мнение, че това, с което се е захванало сегашното ръководство на здравното министерство, е нещо наистина смело – „почти толкова смело, колкото да поискаш да се движим от другата страна на улицата, както в Англия”.
Ненков смята, че човек трябва да участва финансово в своето лечение и напомни, че обсъжданите допълнителни 12 лева се равняват на две кутии и половина цигари например.
Той разкритикува и отношението на хората към собственото им здраве на фона на актуалната статистика, че около 60% от пълнолетните българи пропускат задължителния профилактичен преглед. „Нямаме нищо по-ценно от здравето, а сме най-безотговорни към него”, възкликна още Ненков.
Той изтъкна, че е грешно схващането, че докторите за длъжни, а здравеопазването е безплатно и даде пример с ходенето на фризьор: Фризьорката не звъни ни клиентите си да ги пита кога ще отидат да се подстрижат, а човек сам отива по своя инициатива – „по тази логика защо и ние като пациенти не сме също толкова активни по отношение на здравето си”, попита реторично докторът.
Ненков не пропусна да отбележи и една от основните разлики между българската и западната реалност, като според него тя не опира до парите, а до отношението към пациента. „Не ни учат как да се отнасяме с пациентите и с колегите си. Оказва се, че опира до култура, която или си носиш от вкъщи или не”.
