Турската криза може да се отрази положително върху икономиката ни

Ситуацията в южната ни съседка може да бъде овладяна с разумни действия

Доц. д-р. Юлия Добрева е един от най-изявените преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление „Икономика“ в Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета, която предстои да се открие официално тази есен. Доц. д-р Добрева специалист в сферата на политическата икономия, макро и микроикономиката, публичните финанси и глобалистиката.

Води лекции и упражнения в бакалавърските курсове по дисциплините „Устойчиво развитие”, „Оперативен мениджмънт”, „Финансов мениджмънт”, „Управленско счетоводство”, както и в магистърските курсове по дисциплините „Поведенчески финанси“, „Глобалистика”, „Потребителско поведение”, „Банков риск мениджмънт” и „Мениджмънт на банковите разплащания” на студентите във ВУЗФ. Автор е на редица статии и научни публикации, посветени на проблемите на устойчивото развитие, глобалната икономика и институционалното развитие. Участвала е в различни международни научни конференции и проекти в Италия, Англия, Дания, Литва, Чехия, Полша, Гърция, Турция, Румъния и др.

- Г-жо Добрева, какво се случва с турската лира и означава ли, че сривът ѝ е начало на тежка икономическа криза?

- Този въпрос циркулира в глобалното публичното пространство вече няколко седмици и поражда съставянето на редица прогнози на икономически експерти за съдбата на турската икономика. Още по-вълнуващ е за нас, българите, поради съседските ни отношения и зависимостта на пазарите на стоки и услуги, особено в туристическия и земеделския сектор.  Спадът на турската лира, обаче, не е събитие от последния месец, а продължава вече две години - от август 2016 г.

Причините за постепенното обезценяване са нарастващия дефицит по текущата сметка, натрупването на чуждестранен дълг, както и авторитарното управление на президента Реджеп Таийп Ердоган и упорството му да държи ниски нива на лихвените проценти. Въпреки това, очевидно е, че рязкото потъване от миналата седмица има повече политически, отколкото икономически причини и видимо се влияе от позициите на двамата лидери – Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган. Осен това, остава не съвсем ясно дали освобождаването на американския пастор Андрю Брънсън е действителният проблем за развихрилата се търговска война. Съвсем възможно е това да е само претекст, зад който стоят други интереси на САЩ, насочени към подкопаване не само на турската икономика, но и на икономиките на държавите в региона и този план да е отдавна замислен.

Обективно погледнато, според макроикономическите индикатори няма конкретни икономически причини за разразяване на трайна криза в страната. По данни на Евростат и Световната банка, турската икономика се нарежда на 17-то място в света по номинален БВП, който към 2018 г. е 849.5 млрд. щатски долара и на 13-то място по покупателна сила на населението. Към края на 2017 г. БВП на глава от населението се равнява на 26 453 щатски долара. За сравнение, в България БВП на глава от населението е 650 евро и това ни нарежда на последно място в ЕС, където средното ниво е 32 000 евро. Също така, към края на миналата година в Турция е отчетен 7% ръст на БВП, при средно 3.5% за ЕС. Най-голям принос за икономиката има секторът на услугите (64%), следван от индустрията (27%) и земеделието (9%). Основни държави, към които е насочен износът на страната са Германия, Великобритания, Ирак, ОАЕ,  Франция, Испания и Италия.

Съответно вносът се осигурява от Китай, Германия, Русия и Италия. По отношение на САЩ, вносът и износът са равни в процентно съотношение  (5.5%) и съпоставими с този на Италия, ОАЕ и Ирак. Интересен факт е, че по данни на сп. Форбс само в Истанбул живеят 37 милиардера, което поставя държавата на 5-о място в света по брой олигарси, а средната нетна заплата е 8 000 щатски долара. Около 32 милиона (или малко по-малко от половината от 83 милионното население) съставлява работната сила, а безработицата в Турция към м. март 2018 г. е 10%. Предвид факта, че голяма част от тази безработица е концентрирана в изостаналия източен регион, този процент е напълно приемлив и съответстващ на мащабите на икономиката и наличния човешки капитал. Според статистиката на ООН на ден в Турция се раждат над 2 000 деца, което прави средно над 800 000 на година. Всички тези данни сочат, че турската икономика се характеризира с динамичен темп на развитие и догонва нивото на много европейски държави.

На фона на тази икономическа обстановка е трудно да се разберат причините за развихрилата се буквално в  рамките на месец криза, който резултира в бързото обезценяване на турската валута – със 17% само за един ден (10 август, т.г.) и с 40% загуба на стойността й до момента спрямо американския долар. В резултат от подкопаването на националната валута, инфлацията нараства и само за един месец от юли 2018 до август 2018 от 15% достига 101%. Факт е, че само за една година около 5 000 турски граждани с имуществено състояние от над 1 милион щатски долара са напуснали страната в резултат от репресивната политика на правителството върху свободата на медиите, ограниченията върху чуждестранните инвестиции и обезценяването на турската валута. Факт е също така, че дефицитът по текущата сметка към 2018 година достига 7 млрд. щатски долара и е един от най-високите дефицити в световен мащаб, а турските банки и големи компании увеличават кредитите си, които са предимно в чуждестранна валута. За да финансира този дефицит и нарастващ дълг Турция ще трябва да намери около 200 млрд. долара на година. Но… не бива да се забравя и фактът, че Турция има верни, влиятелни и богати партньори в Арабския свят, сред които са Саудитска Арабия и Катар, а и не толкова за подценяване са търговските й отношения с Русия и Китай.    

Когато се разглежда състоянието на турската икономика е важно да се отбележи също, че от 2004 година и в резултат на амбициите на президента Ердоган за присъединяване към ЕС, Турция изпълнява критериите от Маастрихт за 60% публичен дълг. Освен това за периода от 2002 до 2011 г. бюджетният дефицит е намалял с повече от 10% и вече е под 3%. След този отчетен напредък, през 2012 и 2013 г. водещите агенции Муудис и Фич повишиха кредитния рейтинг на Турция. Сигналите за срив на националната валута обаче ги принудиха през май тази година отново да снижат рейтинга на южната ни съседка до т.нар.“junk“ статус.

- Къде са „пробойните“ в турската икономика?

- Много от анализаторите виждат причината за случващото се в политиката на президента Ердоган, концентрирана основно върху строителния сектор, където се говори, че той е позиционирал много приближени фирми от този бранш. Известен факт е, че настоящият финансов министър Берат Албайрак, който е и зет на Ердоган, преди да стане член на правителството е бил в управлението на една от най-големите строителни фирми в Турция - Чалък Холдинг. Проблемът с назначението му не се състои в явния непотизъм, сходен на модела на Тръмп, който назначи за съветници в Белия дом дъщеря си Иванка и нейния съпруг Джаред Кушнър. Проблемът е, че след заемането на поста финансов министър, Албайрак въвежда редица промени в данъчното законодателство, с което спестява милиони долари данъчни задължения на холдинга, който преди това е ръководел.

От началото на управлението на Ердоган през 2003 г. досега вече 15 години икономическият растеж на Турция се дължи главно на бум в строителството, осигуряващ над 20% от растежа на БВП на страната и предоставящ заетост на над 2 милиона турски граждани. Това мащабно строителство, включващо небостъргачи, молове и дори ново международно летище в Истанбул, е финансирано основно от кредити в чуждестранна валута, на ниски лихви и с осигурено допълнително държавно подпомагане. Според данни на Ройтерс, обаче, към м. май 2018 г. в Турция има над 2 милиона непродадени жилищни и административни сгради и след срива на националната валута строителните дейности рязко спират, защото повечето материали се търгуват в щатски долари. Според данни на правителството към края на 2016 година почти 90% от кредитите на строителните фирми в Турция са в чуждестранна валута. Само в Истанбул от 2008 година са построени 69 небостъргача с над 100 метра височина, метро, което минава под Босфора и ново летище, което е в процес на изграждане и според изчисленията ще струва над 10  милиарда евро. Интересно е да се проследи влиянието от срива на валутата – кредитът за новото летище, който през 2015 г. е бил 5.7 млрд. евро (или 18 млрд. турски лири) сега вече е 40 млрд. турски лири, т.е. двойно по-голям.

- Има ли решение за турската криза?

- Основното бързо и ефективно решение за овладяване на кризата е увеличаване на лихвите и въвеждане на валутен борд. Към момента обаче е очевидно, че Ердоган не симпатизира на тези мерки. Възможно е държавата да прибегне и до спасителен план на МВФ, по подобие на гръцката криза, но и това ще има своята цена. Друга карта, на която Турция би следвало да заложи е да увеличи износа си. Въпросът е към кой търговски партньор ще се насочи? Най-бързият начин за достигане на увеличение на износа е в търсене на пазари извън традиционните западни държави. Износът на Турция за ЕС прогресивно намалява и през 2013 г. достига едва 30%, но от началото на тази година отново е над 50%. От друга страна, влошените търговски отношения със САЩ биха могли да бъдат заменени с подобрени и засилени такива в лицето на Русия и Китай. При всички случаи плановете за действие са различни и предстои да видим какъв курс на управление ще поеме турското правителство за излизане от кризата. Със сигурност може да се твърди, че на този етап Турция е далеч от навлизане в рецесия и ситуацията би могла да бъде овладяна с разумни действия, а и Ердоган има интерес това да се случи в най-скоро време. Ако обаче негативните сигнали продължат без да се предприемат съответните оздравителни мерки, напълно възможно е до 1 година страната да навлезе в рецесия.

- Ще има ли отражение случващото се върху българската икономика?

- Разбира се, проблемите в южната ни съседка няма как да не се усетят и у нас. Конкретно негативно отношение върху българската, а и върху европейската икономика не се очаква да има. Всъщност, нормално е да се наблюдава увеличаването на вноса ни от Турция в резултат от обезценяването на турската валута, но това не би следвало да окаже влияние върху цените у нас. В банковата ни система също не би следва да се очакват проблеми. Реално прогнозите са за увеличаване на търговския обмен и на настоящия етап България би могла да спечели от засилване на сътрудничеството си с Турция в тази насока.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: криза | Турция | интервю | ВУЗФ | Юлия Добрева

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини