Бизнесът увеличава времето за погасяване на просрочени задължения

За разлика от фирмите, българските граждани стават по-дисциплинирани при връщането на дълговете си

Снимка: Economic.bg/Авторът
България следва общата европейска тенденция за намаляване на дните, необходими за погасяване на просрочени задължения. Това отчита международната компания за управление на вземания ЕОS Груп, която представи днес своето проучване „Навици на плащане в Европа“ за 2019 г. сред 17 държави в Европейския съюз. Колекторската компания обаче отчита, че докато българските граждани са станали по-дисциплинирани, то при бизнеса ситуацията се влошава.

Данните показват още, че тази година е достигнат своеобразен рекорд по редовно платени фактури - в Европа 81%, а в България - 77% от издадените фактури се плащат навреме (при средно 79% за Източна Европа и 76% за България през 2018 г.). За периода 2017-2019 г. е постигнато увеличение от 2%, показва проучването. Също така се вижда, че 19% от фактурите у нас се плащат със закъснение (при 20% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2018 г.).

Времето, необходимо на домакинствата да погасят своите просрочени задължения, е 14 дни, или с един ден по-малко, отколкото през миналата година. Бизнесът обаче не проявява същата дисциплина. Дните са погасяване на просрочени дългове са се увеличили с 3 и през тази година са достигнали средно 21 дена.

Запазва се тенденцията почти всяка четвърта компания у нас да се чувства застрашена от фалит заради несъбрани задължения от партньори. В България това са 24% от бизнеса, а за Източна Европа са 16%.

Според социологическо проучване, поръчано от ЕОS и осъществено от независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS сред 3400 компании от 17 европейски държави, основните негативни последици от просрочените дългове са свързани с намаляване на печалбите (58% от анкетираните), липса на ликвидност (48%) и по-високи разходи за лихви (47%).

За справяне с проблема почти всяка втора компания използва услугите на външни фирми за събиране на задължения (48%). България е на второ място в Европа по възстановен оборот на бизнеса в резултат на такива партньорства. Възможности за компенсиране на негативните ефекти според 27% от анкетираните е ограничаването на инвестициите, 25% избират да съкратят служители или се лишават от наемане на нови. Почти една четвърт от запитаните се справят с проблема чрез увеличаване на пазарната цена на продуктите си.

Според Райна Миткова, управител на EOS за България, при едно бъдещо забавяне на българската икономика, в следствие на негативните глобални тенденции, ще станем свидетели на забавяне при междуфирмените разплащания. „Притеснителното, което виждаме, е, че за съжаление големите икономики в Европа, с които пък ние сме много свързани – като Германия и Италия – вече имат реални признаци на забавяне. Няма как това да не се отрази на една малка и отворена икономика, каквато е българската. Със сигурност едно забавяне на икономиката ще се отрази на всички ни, няма как. То със сигурност ще дойде и като забавени плащания, но все пак очакваме ударът да е по-слаб в сравнение с това, което изпитахме през 2008 г., най-вече защото сме си извлекли поуките“, коментира Миткова в отговор на въпрос на  репортер на Economic.bg.

За улеснение на бизнес процесите 28% от фирмите, занимаващи се със събиране на просрочени задължения, предлагат модерни дигитални начини на плащане като онлайн трансфери. 17% от тях са постигнали пълна автоматизация. Европейците предпочитат да използват традиционните методи за разплащания - банков трансфер (81%), наложен платеж (69%) и авансово плащане (50%).


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: дългове | просрочени задължения | Светла Петрова | ЕОС Матрикс | EOS Matrix | просрочени дългове | EOC | Райна Миткова