ЕК за България: Стабилни финанси, лоша демография и липса на умения

Комисията вижда напредък в повечето обществени сектори, но той е недостатъчен

Снимка: Economic.bg/ Архив

Динамичният растеж на Българите и стабилните държавни финанси създават възможност за преодоляване на останалите нерешени досега структурни предизвикателства и за повишаване на потенциала за икономически ръст. Същевременно обаче бедността, социалното изключване и неравенството между доходите в страната ни все още са сред най-големите в ЕС. Това гласи новият доклад за България за 2019 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.

В документа, изготвен от Европейската комисия, се обръща внимание, че със застаряването на българското население и увеличаващия се недостиг на квалифицирани работници, адекватното справяне с тези предизвикателства и ускоряването на икономическия растеж ще зависят във все по-голяма степен от способността на страната ни да направи структурни реформи.

„Инвестициите в повишаването на уменията, в инфраструктурата и в научните изследвания и иновации ще подкрепят производителността и ще спомогнат за това България да настигне останалата част от ЕС. Това също така ще засили устойчивостта и конкурентоспособността на отворената българска икономика, особено предвид нарастващите международни рискове“, пише в публикувания на сайта на финансовото министерство доклад.

ЕК посочва, че засега икономическият растеж остава стабилен, а пазарът на труда продължава да функционира добре. Обръща се внимание, че реалният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2018 г. е нараснал с около 3.2%, а през тази и следващата години прогнозите са за ръст от 3.6%.

„Ръстът на реалните заплати ще продължи да подкрепя потребителските разходи, докато инвестициите са поощрявани във все по-голяма степен от финансирането от ЕС. Коефициентът на безработица (5.2 % за четвъртото тримесечие на 2018 г.) е под своето равнище отпреди кризата. Дълготрайната безработица намаля, а младежката безработица спадна под средното равнище за ЕС“, пише още в доклада от Еврокомисията.

Изпълнителният орган на ЕС обаче отбелязва, че въпреки своите относително добри цялостни икономически резултати, България настига бавно останалите страни членки. БВП на глава от населението, който през 2017 г. се е равнявал на 50 % от средния за ЕС, от 2011 г. насам обаче той е нараствал само малко по-бързо, отколкото средното за ЕС. Растежът на потенциалния БВП пък се е засилил през последните години. Според ЕК това се дължи предимно на факторната производителност, докато влаганият капитал и труд имат скромен принос.

Като потенциални пречки пред бъдещия икономически ръст Европейската комисия отбелязва, че потенциалът за него може да бъде възпрепятстван от неблагоприятните демографски тенденции и увеличаващия се недостиг на квалифицирани кадри. Потенциална спънка могат да са и задълбочаващите се регионални различия в страната. Според ЕК недостигът на работна ръка в съчетание с планираните повишения на заплатите в държавния сектор се очаква да доведат до ръст заплатите, изпреварващ ръста на производителността до 2020 г. Така конкурентоспособността, която България има по отношение на разходите, би могла да се понижи.

„Необходими са инвестиции в уменията, социалното сближаване, инфраструктурата и научните изследвания и иновации с цел подкрепа на конкурентоспособността, производителността и процеса на догонване спрямо останалата част на ЕС. Недостатъчните инвестиции са пречка пред модернизирането на икономиката. Значителният недостиг в България на работна ръка и умения изисква инвестиции в обучението и преквалификацията; решаване на проблема с липсата на цифрови умения; подобряване на качеството и приобщаващия характер на образованието и привеждането му в съответствие с потребностите на пазара на труда; и подобряване на капацитета на публичните служби по заетостта“, гласи още най-актуалният доклад на ЕК за България.

Според изпълнителния орган на ЕС инвестициите в транспортната, енергийната и водната инфраструктура ще подобрят условията за привличане на преки чуждестранни инвестиции и ще засилят конкурентоспособността на предприятията. Необходими са повече инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), за да се даде тласък на производителността, както и да се засилят връзките между предприятията и научноизследователските институти и да се постигне по-добре интегрирана система за научни изследвания и иновации.

В доклада за страната ни се посочва още, че банковият сектор като цяло е вече укрепен, но все пак продължава да е налице известна уязвимост. В сектора трябва да бъдат финализирани мерки за преодоляване на проблемите, свързани с оценяването и прилагането на регулаторните инициативи, както и с укрепването на уредбата за преструктуриране на банките по организиран начин.

По отношение на застрахователните и пенсионноосигурителните дружества се припомня, че все още остават незавършени стъпките за създаване на подходящ надзорен процес. „Наскоро възникналите проблеми в сектора на автомобилното застраховане все още не са премахнати. Те включват недоразвития модел на ценообразуване и ефективността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, както и липсата на хармонизирана методика за обезщетенията, определяни от съдиите“, гласи оценката на ЕК за небанковия сектор.

За частния сектор се отбелязва, че задлъжнялостта между компаниите намалява, но все пак продължава да е висока. При това роля за намаляването на задлъжнялостта има и устойчивия ръст на номиналния БВП. Това обаче не трябва да убива желанието за използване на кредити и инвестирането на средствата за постигане на растеж. „Необслужваните заеми намаляват, което отчасти се дължи на възстановяването на кредитните потоци и на динамиката на вторичния пазар, но остават значително над средното за ЕС равнище. Неефективността на правната уредба за обявяване в несъстоятелност забавя намаляването на дълга на частния сектор и преструктурирането на необслужваните заеми“, пише Еврокомисията.

По отношение на българския пазар на труда европейската институция отчита подобрение благодарение на икономическия растеж в България. Органът припомня, че през 2017 г. равнището на заетост достигна 71.3%, което е най-високото ниво след присъединяването на страната ни към ЕС. Въпреки това някои групи (нискоквалифицираните, младите хора, ромите, хората с увреждания) продължават да се сблъскват с предизвикателства. Намаляването на населението в трудоспособна възраст, недостигът на квалифицирана работна ръка и уменията продължават да бъдат повод за загриженост.

Според ЕК все още са налице големи предизвикателства пред българската образователна система. Трайно високите равнища на преждевременно напускане на училище и слабите образователни резултати подчертават необходимостта от значителни инвестиции в образованието. Това е от особено значение за преодоляване на предизвикателствата, свързани с качеството и равните възможности в образованието и грижите в ранна детска възраст, училищното образование и професионалното образование и обучение. Въпреки продължаващите усилия висшето образование не е достатъчно съобразено с потребностите на пазара на труда. Равнището на участието в програмите за учене за възрастни е сред най-ниските в ЕС. Включването на ромите в образованието и голямото въздействие на социалноикономическия статус върху образователните резултати остават проблематични.

Посочва се още, че публичните разходи за здравеопазване остават много ниски, че реформата на публичната администрация продължава да е бавна и да не води до достатъчни подобрения, а средата за бизнес остава слаба.

„Борбата с корупцията продължава да бъде предизвикателство. През 2018 г. България прие всеобхватна реформа на законодателството за борба с корупцията и създаде нова единна агенция за борба с корупцията, но резултатите все още предстои да се видят“, обобщава ЕК.

Институцията отбелязва, че е постигнат значителен напредък при укрепването на независимостта на съдебната система, но въпреки това продължават да съществуват редица предизвикателства, по-специално да се засили отчетността на прокуратурата и общественото доверие в нея, както и да се постигне баланс в работната натовареност между съдилищата.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: финанси | работници | корупция | съдебна система | Европейска Комисия | пазар на труда | квалифицирани кадри | макроикономическите дисбаланси

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини