Компании
ЕЦБ се подготвя да причини още болка на частните банки
На частните кредитори става трудно да запазят рентабилността си и да не нанесат щети на икономиката като цяло
~ 2 мин.
Европейската централна банка (ЕЦБ) е на път отново да пренастрои финансовите институции, потапяйки се още по-дълбоко в отрицателните лихвени проценти. Банките по света, включително Deutsche Bank и UBS Group, се подготвят за нов удар върху тяхната рентабилност след пет години на парична политика под нулата, пише Bloomberg.
Макар стратегията на ЕЦБ да цели насърчаване на растежа и инфлацията чрез намаляване на разходите по кредитите за фирмите и домакинствата, прекаленото притискане на банките би могло да попречи на способността им да предоставят заеми, които да подхранват икономиката.
„Лихвената политика е огромна тежест”, коментира главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Сюинг на конференция във Франкфурт миналата седмица. „В дългосрочен план отрицателните лихви съсипват финансовата система”, уточни той.
Такива изказвания е малко вероятно да спрат ЕЦБ. Регулаторът днес започва двудневна среща, чиято цел е да се подготвят стимули, които да отговорят на рисковете, свързани с протекционизма на САЩ и с излизането на Великобритания от ЕС. Сюинг и конкурентите му в банковия сектор могат да се надяват най-много на допълнителни мерки за смекчаване на удара по финансовите институции.
Депозитната ставка на ЕЦБ обикновено беше лихва, която отделните банки получаваха за това, че държаха излишните си пари в централната банка. При ниво от -0.4% сега тази лихва се е превърнала в такса, за която Deutsche Bank заявява, че през тази година ѝ е струвала стотици милиони евро. Много от банките вече прехвърлят тази своеобразна такса на своите корпоративни и институционални клиенти, но ако го приложи спрямо частните клиенти, чиито спестявания са основен източник за финансиране на банките, това би могло да ги накара да изтеглят парите си.
Така банките поемат разхода, поне докато тяхната рентабилност не ерозира дотолкова много, че те да се принудят да прехвърлят цената на друг, нанасяйки удар по икономиката. Това е точката, която сред икономистите е известна като процент на обръщане.
ЕЦБ обаче твърди, че разходът на кредиторите за съхранението на излишните им пари е много нисък – френският икономист Беноа Кьоре, който е член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, определя таксите като „трохи”, които са надхвърляни от печалбата от увеличеното кредитиране в една по-силна икономика. Този аргумент обаче може би достига своите граници. След среща на ЕЦБ през юли гуверньорът на регулатора Марио Драги заяви, че „не сме достигнали процента на обръщане”, но и че „определено има опасност”. Той обмисля дали да не предостави облекчения на банките, като например освобождаване на част от резервите от такса. Това вече се прилага от швейцарската централна банка.
Макар стратегията на ЕЦБ да цели насърчаване на растежа и инфлацията чрез намаляване на разходите по кредитите за фирмите и домакинствата, прекаленото притискане на банките би могло да попречи на способността им да предоставят заеми, които да подхранват икономиката.
„Лихвената политика е огромна тежест”, коментира главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Сюинг на конференция във Франкфурт миналата седмица. „В дългосрочен план отрицателните лихви съсипват финансовата система”, уточни той.
Такива изказвания е малко вероятно да спрат ЕЦБ. Регулаторът днес започва двудневна среща, чиято цел е да се подготвят стимули, които да отговорят на рисковете, свързани с протекционизма на САЩ и с излизането на Великобритания от ЕС. Сюинг и конкурентите му в банковия сектор могат да се надяват най-много на допълнителни мерки за смекчаване на удара по финансовите институции.
Депозитната ставка на ЕЦБ обикновено беше лихва, която отделните банки получаваха за това, че държаха излишните си пари в централната банка. При ниво от -0.4% сега тази лихва се е превърнала в такса, за която Deutsche Bank заявява, че през тази година ѝ е струвала стотици милиони евро. Много от банките вече прехвърлят тази своеобразна такса на своите корпоративни и институционални клиенти, но ако го приложи спрямо частните клиенти, чиито спестявания са основен източник за финансиране на банките, това би могло да ги накара да изтеглят парите си.
Така банките поемат разхода, поне докато тяхната рентабилност не ерозира дотолкова много, че те да се принудят да прехвърлят цената на друг, нанасяйки удар по икономиката. Това е точката, която сред икономистите е известна като процент на обръщане.
ЕЦБ обаче твърди, че разходът на кредиторите за съхранението на излишните им пари е много нисък – френският икономист Беноа Кьоре, който е член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, определя таксите като „трохи”, които са надхвърляни от печалбата от увеличеното кредитиране в една по-силна икономика. Този аргумент обаче може би достига своите граници. След среща на ЕЦБ през юли гуверньорът на регулатора Марио Драги заяви, че „не сме достигнали процента на обръщане”, но и че „определено има опасност”. Той обмисля дали да не предостави облекчения на банките, като например освобождаване на част от резервите от такса. Това вече се прилага от швейцарската централна банка.
