Проф. д-р Виржиния Желязкова, зам.-ректор на ВУЗФ:

Кръговата икономика ще свие с 30% използването на природни ресурси

България тепърва трябва да разработва мерки за пълно използване на отпадъците

Снимка: ВУЗФ
Проф. д-р Виржиния Желязкова е зам.-ректор на ВУЗФ по учебната дейност и качествотo и директор на направление „Финанси и финансов мениджмънт" в Лаборатория за научно-приложни изследвания (VUZF Lab) към бизнес университета. От 2013 г. досега е и член на звеното за иновации във ВУЗФ. Тя е финансов специалист и преподава по дисциплините „Международни финанси”, „Финансиране на външнотърговски сделки” и „Управление на финансовия риск”. Има богат банков опит в областта на бюджетирането, инвестиционното планиране и контрола на разходите. Отговаря за екологичната политика на една от големите български банки. Била е и национално контактно лице по финансовите въпроси на рамковата Програма за научни изследвания „Хоризонт 2020” за България. Автор е на редица публикации по теми, свързани с финансите и „зеленото“ банкиране. Научните ѝ интереси са в областта на международните финанси, управлението на екологичния риск, кръговата икономика, енергийния икономикс.

На 24 октомври т.г. проф. д-р Желязкова ще изнесе основен доклад и ще бъде модератор в международната конференция „Кръгова икономика и устойчиви финанси“, която VUZF Lab организира. По време на форума ще бъдат дискутирани и мерки за развитие на кръговата икономика в страната и Европа. Научни  презентации ще изнесат  експерти от България и чужбина, сред които професори от Италия, Кипър и Кеймбридж.


- Професор Желязкова, екологичната тема в момента е във фокуса на света. Все повече се говори, а и работи, по нови икономически модели и регулации на бизнеса, тясно свързани с екологичните предизвикателства. Каква е ролята на кръговата икономика за решаването на тези предизвикателства?


- Отговор на този въпрос търсим с конференцията, която организираме във ВУЗФ на 24 октомври. С прехода към кръгова икономика се цели да се сведат до минимум сериозните екологични и климатични проблеми, които вече се наблюдават повсеместно. Сегашният икономически модел е предимно линеен – извличаме ресурси от недрата на земята, произвеждаме различни блага, и когато се изчерпа употребата им ги изхвърляме. Проблемът е, че значителна част от тези вече употребени предмети не могат да се разградят в природата до съставните си елементи и така се натрупват огромни количества отпадъци.

Кръговият икономически модел цели максимално затваряне на цикъла производство-потребление и минимизиране на отпадъците.

Това обаче далеч не изчерпва неговия смисъл. Кръговата икономика е не просто безотпадъчна икономика, а икономика, която функционира по максимално ефективен начин. Едно от нещата, свързани с ефективността, е намаляването и в някои случаи пълното елиминиране на отпадъците. Другите, не по-малко важни аспекти, са удължаването на полезния живот на всички предмети, които използваме, което е свързано с повишаването на тяхното качество, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, намаляване на консуматорството (с цел включително и да се намаляват отпадъците, като се спре ненужното закупуване на вещи) и т.н.

Казано просто – кръговият икономически модел е по-ефективният от чисто икономическа гледна точка, тъй като потребителите ползват блага с по-високо качество и се радват на по-чиста околна среда.

- Ако кръговата икономика е модел на производство и потребление, ограничаващ до минимум отпадъците – логичният въпрос е: Какъв е този минимум сега? Възможно ли е пълно оползотворяване на отпадъците?

- На теория да, възможно е пълно използване или разграждане на отпадъците. Така е било в течение на хилядолетия, преди настъпването на индустриалната революция, въвела пластмасата, найлона и редица други синтетични материали. На практика, за да се достигне до пълно използване на отпадъците, ще е нужно дълго време. По статистика на ООН в момента едва 9.1% от световната икономика е кръгова. Ако се постигне пълно затваряне на циклите на всички производства, в световен мащаб ще се реализира 28% намаление на използването на природни ресурси и 72% – на парниковите газове. Това обаче ще става постепенно. На този етап трябва да се търсят начини отпадъците да се минимизират, както и технологии, които да могат да ги елиминират напълно. Последното зависи от научните изследвания в тази област.

- В момента фокусът на екологичните регулации е насочен към бизнеса, но как в бъдеще ще се промени животът на хората от тези регулации и от навлизането на модела на кръговата икономика?

- По много начини. Част от тях вече започваме да наблюдаваме. Някои от най-осезаемите са следните: съвсем скоро повсеместно ще се наложи разделното изхвърляне на отпадъците. Това ще означава всеки да мисли къде да класира отпадъците, които ежедневно произвежда в своя бит. Ще започнем да ползваме все по-малко найлонови и пластмасови изделия за сметка на хартиени, стъклени и съставени от други материали, които подлежат на рециклиране. Ще започнем да ползваме уреди и други вещи много по-продължително време отколкото сега, тъй като те ще са разработени така, че да имат по-дълъг полезен живот. Вместо да хвърляме дадена вещ, ще търсим начини да я поправяме, защото това ще бъде по-евтино, отколкото да закупим нова (а в редица случаи сега ситуацията е обратната). Ще ползваме повече вещи под наем вместо да ги закупуваме, включително и поради това, че цените им ще растат заради по-високите и по-издръжливи технологии, по които ще се произвеждат.

- Смятате ли, че пълният преход от линейния към кръговия икономически модел може да се наложи само чрез административни мерки или е необходимо и нещо друго? Например – драстична промяна в начина на мислене на самите хора?


- Необходими са и двете. Налага се да има административни мерки, които всъщност идват от промененото съзнание на управляващите. Те ще тласнат промяната в съзнанието на мнозинството от хората. Така процесът ще се ускори, защото, ако се разчита първичното да е промяната в съзнанието на мнозинството от хората, преходът вероятно ще продължи безкрайно дълго. А нямаме време за това.

- Кои са страните лидери при въвеждането на модела на кръговата икономика? Къде се намира Европейският съюз на тази карта, а в частност – и България?

- Безспорен лидер е Япония. Това е страната, най-рано въвела поредица от последователни мерки в посока постепенен преход от линейна към кръгова икономика – това започна в началото на 70-те години на миналия век. Към момента, по статистически данни, в опаковъчния сектор в Япония е постигнато почти 100% рециклиране на материалите, с изключение на картонените и стъклените опаковки. В сектора на домакинските уреди се постига 85% рециклиране, а в сегмента на строителните отпадъци за някои материали като бетона и дървото е постигнато 95% рециклиране, при батериите – между 50% и 80% по отделните категории. От азиатските страни освен Япония безспорно се отличава и Китай, който ползва в значителна степен японския опит. От началото на настоящия век Китай приема серия от законодателни мерки в посока на кръговата икономика.

Европейският съюз като цяло изостава в това отношение. В него има страни, които безспорно са начело на този процес – и това са Германия, Холандия, Франция и Дания. Те са постигнали много сериозен напредък, благодарение на дългогодишните си усилия. Германия, например, е сред страните от ЕС, които най-рано започват систематични усилия за налагане на кръговия модел. Особеното е, че тази държава е силно експортно ориентирана, нейната индустрия консумира огромни количества суровини и произвежда продукция за пазарите по целия свят. За да бъдат германските стоки конкурентни на световния пазар, те трябва да се изготвят при максимално ефективно използване на ресурсите. Това по естествен път налага необходимостта да се работи усилено за изследване на ефективността на ресурсите, търсене на средства тя да бъде непрекъснато повишавана, стимулиране на различни иновации, които да подпомагат този процес, и не на последно място – култивиране на съответстващото обществено съзнание, което да подкрепя всички тези усилия.

Останалите страни в ЕС обаче вървят на различни скорости. България тепърва трябва да разработва мерки в тази посока.

- Каква е ролята на банките за прехода към кръгова икономика?

- Различно значима за различните части на света. За Европа – огромна, тъй като тук именно банките са основният източник на кредитен ресурс за бизнеса. Без активното участие на банките, бизнесът ще бъде затруднен да реализира прехода. Какво означава това: трябва да се намерят и да се въведат работещи механизми ресурсът от банките да може да се насочва към проекти, голяма част от които силно иновативни, за преминаване от линейна към кръгова икономика. Например: за да бъдат окуражени банките да финансират такива проекти, част от които поради иновативността си са свързани с висока доза неизвестност относно финансовата им възвръщаемост, държавата трябва да се намеси, като предоставя гаранции чрез свои институции (например, у нас –  Българската банка за развитие) за такива проекти. Такава е практика в Япония и другаде по света. В противен случай ще мине много време, докато банките добият кураж да финансират активно подобни проекти, а време за губене, както стана дума вече, няма.

- Може ли преходът от линеен към кръгов икономически модел да се осъществи без намесата на държавата?

- На теория да, но на практика – не. Промяната на икономическия модел без участието на държавата би бил един безкраен процес, а докато той приключи, светът ще загине от екологична катастрофа. Държавата е призвана да се грижи за благото на обществото, и именно затова тя трябва да поведе процеса, а и единствено тя разполага с достатъчно мощен механизъм за това. Важно е бизнесът да идентифицира своя интерес, като  държавата трябва да се намеси и тук, включително чрез разяснителни кампании. В тази област училищата и университетите също са призвани да играят съществена роля. Във ВУЗФ например сме въвели задължителното изучаването на дисциплината „Кръгова икономика“ от всички наши студенти бакалаври, така че младите хора да са добре информирани отсега.

- Каква е връзката между иновациите и кръговата икономика?

- Кръговата икономика е изцяло свързана и зависима от намирането на нови начини за производство, нови материали, нови суровини, които да не вредят на околната среда и същевременно да бъдат икономически ефективни. Това означава, че иновациите са в основата както на самото функциониране на кръговата икономика, така и на прехода към нея. Не на последно място, всички тези промени, разбира се, преминават през промяна на начина на мислене на обществото.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: кръгова икономика | ВУЗФ | Виржиния Желязкова

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини