Неравенството в доходите би било пречка при диференцирането на ДДС
Проблемът обаче може да бъде заобиколен с различни ставки и други инструменти, а в момента изборът на главен прокурор е най-важен
~ 5 мин.
Цветан Петров
Неравенството на доходите сред българските граждани беше основната причина за сблъсък между икономистите в предаването „Референдум“ по БНТ, което бе посветено на темата за диференцирането на ДДС и неговото понижаване за основни стоки.
Макроикономистът проф. Гарабед Минасян отбеляза, че макар и ненавременно, е хубаво в момента да се дискутира българската данъчна система, която по думите му отдавна е пределно остаряла и е време да се актуализира по примера на развитите европейски държави. Георги Ганев се съгласи с него, но отбеляза че по принцип частичното или цялостно понижаване на ДДС трябва да се обсъжда при приемането на държавния бюджет и че повдигането на тази тема точно преди летните почивки изглежда като политически продиктувано.
Финансистът с 10-годишен опит в банковия сектор в Япония Константин Проданов отбеляза, че сравнение между ЕС като цяло и България показва, че докато в Блока данъчните приходи от косвени данъци, какъвто е ДДС, са 35% от общите данъци, то в България техният дял е 55%.
„Основният от косвените данъци е ДДС. Косвените данъци са данъци върху потреблението, те са регресивни и товарят най-много тези, които не могат да си позволят да харчат много“, коментира Проданов.
Той цитира изследване, проведено във Великобритания, което е показало, че на 20% от хората с най-ниски доходи 10% доходите им отиват за плащане на ДДС-то върху стоките. В същото време пък на 20-те процента най-богати британци за ДДС отиват 5% от доходите им. „Така най-богатите на практика усещат наполовина по-малка данъчна тежест от най-бедните. В България такова изследване никога не е правено, но вероятно резултатите биха били още по-стряскащи“, заяви финансистът.
Той отбеляза, че още в началото на миналата година Европейската комисия е препоръчала на държавите членки да започнат да използват повече гъвкави ставки за ДДС. Аргументът дори не бил да се намалят цените за най-бедните, а нещо повече – според Комисията гъвкавите ставки са начин за борба срещу измамите с ДДС.
Минасян се съгласи, че в ЕС като цяло приходите от косвени и преки данъци към държавните бюджети са приблизително равни, докато в България 55% от данъците са косвени, и попита защо държавата трябва да поддържа именно такава данъчна система. Икономическият анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов му отговори, че целта на това е да се насърчават хората да не харчат прекалено и да пестят повече.
Георги Ганев посочи някои недостатъци на идеята да се понижи ДДС за някои основни стоки. Според него понижаването на данъка, разбира се, ще доведе и до спад на цената, който спад на цената обаче ще предизвика ръст в търсенето и съответно отново ще има покачване на цената. Така цените биха останали почти без промяна, а държавата би събирала по-малко пари за бюджета.
В същото време според него понижаването на ДДС върху основните стоки за най-бедните, ще понижи данъка и за най-богатите.
„Ако на много богатите им се спести някакъв данък, те няма да инвестират повече, няма да направят някакви благоприятни за българското общество действия със спестените средства. Затова е проблем, че като се понижи ДДС за даден продукт, то се понижава и за бедните, и за богатите. А социалната политика би трябвало да е прицелена – да се предоставят обществени облаги на бедните, но да не се предоставят на богатите“, заяви Ганев.
Проданов му отвърна, че генерално погледнато той е прав, но в България конкретно проблемът е не толкова, че би се понижило ДДС и за богатите, колкото, че социалните неравенства в обществото са твърде големи. Че доходите са прекалено различни. Както и че социалната система за справяне с тези неравенства не е достатъчно ефективна.
„Ако социалната ни система бе ефективна в това отношения, щях да се съглася, но доклад на ЕК от тази година сравнява ефективността на социалната система за намаляване на неравенствата в България и съответните системи в ЕС като цяло. След прилагането на различните мерки за социална защита у нас, неравенството намалява с 28%, а средно в ЕС след прилагане на техните мерки – намалява с 40%. Затова е ясно, че нашата система е крайно неефективна в това отношение“, заяви Проданов.
Богданов обаче постави въпроса за какво е нужно изобщо да се прави някакво преразпределение на средства и доходи с участието на държавата.
„Ако приемем, че трябва да се финансират определени публични дейности – армия, полиция, съд, публична инфраструктура, образование, здравеопазване и т.н. – те са от едната страна. От другата страна трябва да се намери начин да се финансират. Аз казвам така – нека данъчната система да е такава, че да събира възможно най-ефективно данъците и възможно най-малко да изкривява стимулите за спестяване, инвестиции и полагане на труд от страна на всички граждани. Да не смесваме това, че имаме проблем – има бедни хора и ниски пенсии – със ставките по определени данъци. Нека данъчната система е ефективна и дългосрочно да подкрепя и насърчава икономически растеж и догонване на по-богатите страни, а от друга страна, когато имаме проблем в някоя публична услуга да се фокусираме върху ефективността на социалните разходи. Това е основният въпрос, а не да се опитваме да борим проблема с бедността с 6 стотинки по-евтин хляб“, заяви анализаторът.
„Много се радвам, че господин Богданов се е загрижил богатите да не би да не си платят справедливия данък върху това, което трябва да плащат. Има начин и това да стане – и с прогресивно подоходно облагане дори и само за ДДС. Европейската комисия дава възможност за пет различни ставки на ДДС – нека основната например стане малко по-висока, отколкото е сега, и тя да важи за пури, коняк, скъпи смартфони, скъпи телевизори и т.н. Като цяло има механизми хем да се помогне на най-уязвимите, хем да не пострада държавният бюджет, хем чувството на хората, че има справедливост, да се отлепи от дъното. Точно това е и причината да няма върховенство на закона – няма спойка в нашето общество, защото всеки си мисли, че някой ще го прецака и че държавата не се грижи за него“, отвърна му Проданов.
В края на разговора Ганев отбеляза, че дискусията за ставките по ДДС, въпреки че може да породи много любопитни технически въпроси, отклонява общественото внимание за ключово важното нещо за България в момента – липсата на върховенство на закона, на силно правосъдие. „Да, 20 години не е пипана данъчната система, но българската прокуратура не е пипана 30. Не трябва ли там да пипнем нещо? Тази година по-важна тема за България няма, всеки, който говори друго, се опитва да отклони вниманието от избора на главен прокурор и реформата в съдебната система“, заяви той.
Макроикономистът проф. Гарабед Минасян отбеляза, че макар и ненавременно, е хубаво в момента да се дискутира българската данъчна система, която по думите му отдавна е пределно остаряла и е време да се актуализира по примера на развитите европейски държави. Георги Ганев се съгласи с него, но отбеляза че по принцип частичното или цялостно понижаване на ДДС трябва да се обсъжда при приемането на държавния бюджет и че повдигането на тази тема точно преди летните почивки изглежда като политически продиктувано.
Финансистът с 10-годишен опит в банковия сектор в Япония Константин Проданов отбеляза, че сравнение между ЕС като цяло и България показва, че докато в Блока данъчните приходи от косвени данъци, какъвто е ДДС, са 35% от общите данъци, то в България техният дял е 55%.
„Основният от косвените данъци е ДДС. Косвените данъци са данъци върху потреблението, те са регресивни и товарят най-много тези, които не могат да си позволят да харчат много“, коментира Проданов.
Той цитира изследване, проведено във Великобритания, което е показало, че на 20% от хората с най-ниски доходи 10% доходите им отиват за плащане на ДДС-то върху стоките. В същото време пък на 20-те процента най-богати британци за ДДС отиват 5% от доходите им. „Така най-богатите на практика усещат наполовина по-малка данъчна тежест от най-бедните. В България такова изследване никога не е правено, но вероятно резултатите биха били още по-стряскащи“, заяви финансистът.
Той отбеляза, че още в началото на миналата година Европейската комисия е препоръчала на държавите членки да започнат да използват повече гъвкави ставки за ДДС. Аргументът дори не бил да се намалят цените за най-бедните, а нещо повече – според Комисията гъвкавите ставки са начин за борба срещу измамите с ДДС.
Минасян се съгласи, че в ЕС като цяло приходите от косвени и преки данъци към държавните бюджети са приблизително равни, докато в България 55% от данъците са косвени, и попита защо държавата трябва да поддържа именно такава данъчна система. Икономическият анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов му отговори, че целта на това е да се насърчават хората да не харчат прекалено и да пестят повече.
Георги Ганев посочи някои недостатъци на идеята да се понижи ДДС за някои основни стоки. Според него понижаването на данъка, разбира се, ще доведе и до спад на цената, който спад на цената обаче ще предизвика ръст в търсенето и съответно отново ще има покачване на цената. Така цените биха останали почти без промяна, а държавата би събирала по-малко пари за бюджета.
В същото време според него понижаването на ДДС върху основните стоки за най-бедните, ще понижи данъка и за най-богатите.
„Ако на много богатите им се спести някакъв данък, те няма да инвестират повече, няма да направят някакви благоприятни за българското общество действия със спестените средства. Затова е проблем, че като се понижи ДДС за даден продукт, то се понижава и за бедните, и за богатите. А социалната политика би трябвало да е прицелена – да се предоставят обществени облаги на бедните, но да не се предоставят на богатите“, заяви Ганев.
Проданов му отвърна, че генерално погледнато той е прав, но в България конкретно проблемът е не толкова, че би се понижило ДДС и за богатите, колкото, че социалните неравенства в обществото са твърде големи. Че доходите са прекалено различни. Както и че социалната система за справяне с тези неравенства не е достатъчно ефективна.
„Ако социалната ни система бе ефективна в това отношения, щях да се съглася, но доклад на ЕК от тази година сравнява ефективността на социалната система за намаляване на неравенствата в България и съответните системи в ЕС като цяло. След прилагането на различните мерки за социална защита у нас, неравенството намалява с 28%, а средно в ЕС след прилагане на техните мерки – намалява с 40%. Затова е ясно, че нашата система е крайно неефективна в това отношение“, заяви Проданов.
Богданов обаче постави въпроса за какво е нужно изобщо да се прави някакво преразпределение на средства и доходи с участието на държавата.
„Ако приемем, че трябва да се финансират определени публични дейности – армия, полиция, съд, публична инфраструктура, образование, здравеопазване и т.н. – те са от едната страна. От другата страна трябва да се намери начин да се финансират. Аз казвам така – нека данъчната система да е такава, че да събира възможно най-ефективно данъците и възможно най-малко да изкривява стимулите за спестяване, инвестиции и полагане на труд от страна на всички граждани. Да не смесваме това, че имаме проблем – има бедни хора и ниски пенсии – със ставките по определени данъци. Нека данъчната система е ефективна и дългосрочно да подкрепя и насърчава икономически растеж и догонване на по-богатите страни, а от друга страна, когато имаме проблем в някоя публична услуга да се фокусираме върху ефективността на социалните разходи. Това е основният въпрос, а не да се опитваме да борим проблема с бедността с 6 стотинки по-евтин хляб“, заяви анализаторът.
„Много се радвам, че господин Богданов се е загрижил богатите да не би да не си платят справедливия данък върху това, което трябва да плащат. Има начин и това да стане – и с прогресивно подоходно облагане дори и само за ДДС. Европейската комисия дава възможност за пет различни ставки на ДДС – нека основната например стане малко по-висока, отколкото е сега, и тя да важи за пури, коняк, скъпи смартфони, скъпи телевизори и т.н. Като цяло има механизми хем да се помогне на най-уязвимите, хем да не пострада държавният бюджет, хем чувството на хората, че има справедливост, да се отлепи от дъното. Точно това е и причината да няма върховенство на закона – няма спойка в нашето общество, защото всеки си мисли, че някой ще го прецака и че държавата не се грижи за него“, отвърна му Проданов.
В края на разговора Ганев отбеляза, че дискусията за ставките по ДДС, въпреки че може да породи много любопитни технически въпроси, отклонява общественото внимание за ключово важното нещо за България в момента – липсата на върховенство на закона, на силно правосъдие. „Да, 20 години не е пипана данъчната система, но българската прокуратура не е пипана 30. Не трябва ли там да пипнем нещо? Тази година по-важна тема за България няма, всеки, който говори друго, се опитва да отклони вниманието от избора на главен прокурор и реформата в съдебната система“, заяви той.
