Български жп превозвачи ще се жалват от държавата в Брюксел

Асоциацията на българските железопътни превозвачи (АБЖП) обсъжда идеята да сезира Европейската комисия за оказване на неправомерна държавна помощ на „БДЖ-Товарни превози“ (БДЖ-ТП). Това съобщиха за Economic.bg информирани представители на АБЖП. Идеята се коментирала отдавна, но през последните дни вече била узряла за конкретни действия.

Като катализатор подействало неотдавнашното решение на Европейската комисия да задължи румънското правителство да си възстанови неправомерно отпуснатата на местния държавен карго жп превозвач CFR Marfa помощ в размер на 570 млн. евро, предоставена под формата на несъбрани и отписани вземания. Същата политика, която и българската държава чрез НК „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) от години провежда спрямо БДЖ-ТП. И тъй като протекционистичната политика на нашата държава, провеждана спрямо дружеството чрез НКЖИ, от години силно изкривява пазара на жп превозите на товари у нас, членовете на АБЖП най-сетне решили да действат. За целта те се консултирали с юристи, които директно им посочили чл.7 от Конституцията, според който „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”. А какви по-незаконни актове и действия от оказването на неправомерна държавна помощ, с която се убива конкуренцията и се изкривява пазара?

Според представители на АБЖП българската държава отдавна оказва неправомерна финансова помощ на БДЖ-ТП, и то основно в две посоки.

Първата е, че всички правителства от години насам толерират традиционното неплащане на инфраструктурните такси от страна на дружеството към НКЖИ. По последни данни общите задължения на превозвача са 57.773 млн. лв. За  част от сумата през 2013 г. беше подписано споразумение за разсрочено плащане – по 10 хил. лв. месечно (120 хил. лв. годишно), което е смешно на фона на огромния дълг. В интервю бившата финансова директорка на НКЖИ Джоана Димитрова посочва, че в края на 2012 г. задълженията на БДЖ-ТП за инфраструктурни такси са 54 млн. лв. Ясно се вижда, че независимо от споразумението 7 години по-късно дългът на жп превозвача към НКЖИ се е увеличил.

Текущите задължения на БДЖ-ТП за неплатени инфраструктурни такси към НКЖИ от 2019 г. насам са 13.5 млн. лв., в това число – и 1.5 млн. лв. лихви. По информация от „БДЖ-Товарни превози“ вече текат преговори за подписването на ново споразумение за разсрочване на близо половината от сумата – 6.5 млн. лв.

В същото време всички останали жп превозвачи са длъжни стриктно и навреме изплащат своите инфраструктурни такси към НКЖИ. Изключенията са малки, като общите им задължения много рядко достигат около 1 млн. лв.

При положение, че БДЖ-ТП има 50% пазарен дял, веднага става ясно до какво изкривяване на пазара води държавното толериране на този жп превозвач.

Тук има и още нещо. С протекциите на държавата в лицето на принципала си – министерството на транспорта, държавното жп дружество изплаща голяма част от дълговете си към НКЖИ и по схемата „дълг срещу собственост“. Така през годините НКЖИ получава почивни станции, жилища и др., с които тя, разбира се, не може да поддържа намиращите се в окаяно състояние гари и жп линии у нас.

Фактът, че БДЖ-ТП плаща с огромно забавяне инфраструктурните си такси, му позволява да предлага на клиентите си дъмпингови тарифи. И точно това се оказва втората посока, в която държавата оказва финансова помощ на дружеството.

Публична тайна от години е, че не без протекциите на държавата, в лицето на принципала си, „БДЖ-Товарни превози“ води политика на предлагане на дъмпингови тарифи – дори под себестойността на превозите, но само спрямо определени клиенти. Това от една страна облагодетелства тези клиенти, които винаги са големи частни фирми. От друга страна, предлагайки тези дъмпингови тарифи, държавното дружество драстично свива приходите си, а в резултат – не може да плаща инфраструктурните си такси и завлича НКЖИ. Така обаче БДЖ-ТП оказва силен антиконкурентен натиск върху останалите жп превозвачи у нас, с което сериозно изкривява пазара на превозите на товари с жп транспорт.

Всичко това, подкрепяно от държавата, поставя БДЖ-ТП в привилегировано положение на пазара спрямо частните оператори. С това държавата нарушава принципа за равнопоставен достъп до жп мрежата – нещо, срещу което частните жп превозвачи ще се жалват скоро в Брюксел.

Преди това, твърдят те, нееднократно са се жалвали и в транспортното министерство, и в ИА „Железопътна администрация”, но явно засега без видим резултат.

Както стана ясно, българските жп фирми са почерпили опит от румънските си колеги, които вече осъдиха кабинета в Букурещ. А че положението в Румъния и у нас е твърде сходно говори още един факт. Според неотдавнашна информация на Euronews, позоваваща се на доклад на Световния икономически форум, именно Румъния и България предлагат най-лошите жп услуги в ЕС. В същото време те държат първенството по предоставяне на нерегламентирана държавна помощ на своите карго жп превозвачи.

Изпращането на жалбата до Брюксел срещу българската държавата със сигурност ще окаже благоприятен ефект върху пазара на жп превози на товари, тъй като е крайно време и у нас да се научим да работим по световните и европейските пазарни правила, категорични са представителите на АБЖП.