3D принтирането отвъд научната фантастика

Доста индустрии вече се ползват от предимствата на революционната технология, но бумът й тепърва предстои

3D принтирането е технология на повече от 30 години, която все по-ускорено се развива. И както много революционни изобретения, така и 3D принтерът се появява първо в научната фантастика. Британският писател Артър Кларк първи описа основните му функции още през 1964 г. Първият такъв принтер е пуснат през 1987 г. от Чък Хъл от 3D Systems, след което се появяват и други технологии за 3D печат.

Ниша

Най-развито е индустриалното 3D принтиране, но сред най-перспективните ниши е областта на здравеопазването и медицината. Кино индустрията също не отстъпва - броните на Iron Man са направени на 3D принтер. В последните няколко години този бизнес се разраства динамично, тъй като има натрупване на знания. Доста индустрии обаче все още не са се сетили да използват удобствата на модерната технология.

Приложение

Засега 3D принтирането в България намира най-широко приложение в развойната дейност и създаването на нови продукти. Това позволява изделията да се тестват, преди да се пристъпи към тяхното масово производство. У нас има много продуктови фирми, които правят иновации и намират пазари по цял свят. Технологията може да мине отвъд прототипирането, като започне по-масово да се използва и при самото производство. Качествената професионална техника обаче все още струва твърде скъпо и има място за здравословна конкуренция, която да натисне надолу цените. Друго препятствие е бързината - като цяло принтирането става бавно. Но в последните години се върви към персонализация и когато има нужда от отделни бройки, се отваря ниша за 3D принтирането, обяснява Димо Димов от фирма „Солид Фил”. Това, което според него спира по-широкото използване на технологията за масови цели, е липсва универсална машина. Сега има няколко различни технологии, всяка от които има плюсове, но и минуси.


Димо Димов напомня, че се очертава проблем с авторското право на 3D моделите

Предимства

Бързината може да е недостатък, но не и при производството на единични бройки. Освен това изделията се правят с наслояване, което позволява да се постигне геометрия, непостижима преди това. По този начин инженерите прекрачват още една бариера при дизайна на нови устройства. Технологията децентрализира производството, тъй като чрез дигитални файлове изработването на дадено изделие може да стане навсякъде по света и у нас, където има условия за това. Така обаче се очертава и най-сериозният проблем - авторското право на 3D моделите. Когато те са пратени за отпечатване, някой след това може да се възползва неправомерно. Това е технически и правен проблем, който вероятно напред във времето ще получи адекватно решение, надява се Димо Димов.

Удобство

Има принтери, които ползват фотополимери, те са в състояние да работят едновременно с до шест материала и чрез тази технология се създават реалистични модели. Ако такъв модел се прави по конвенционалните методи, това ще отнеме повече време и повече ресурс. У нас набира популярност и FDM технологията, която работи с пластмаси, широко използвани в индустрията. Тя позволява при поискване да се създават изделия в малки серии. Директното производство на крайни изделия чрез 3D принтиране, излиза много по-евтино, отколкото ако се създаде инструмент за направата само на няколко бройки, уверява Велин Недялков, мениджър Продажби на 3D решения в „Технологика”.

Бързина

Скоростта на машините не е техен плюс, но тя постепенно расте. Както расте и скоростта, с която се развива 3D принтирането, казва на свой ред и Даниел Христов, мениджър Продажби в B2N –дистрибутор на 3D принтери и 3D скенери в цяла Източна Европа. 3D технологиите се ползват за изработването на прототипи и на малки серии детайли, на резервни части за машини, намират приложение в зъботехниката, бижутерията, архитектурата. Технологията навлиза доста бързо, защото предлага решения на конкретни проблеми, твърди Даниел Христов.

Накъде

3D принтирането е достъпно за малки и големи. Иван Спиров, ученик от XI клас на Американския колеж в София, е убеден, че тази технология ще се използва в най-различни области – дали ще се занимаваш с физика, биология, генетика, роботика, медицина, инженерство или архитектура, това умение ще е полезно. Борис Атанасов пък е 3D дизайнер и ще се радва скоро да дойде времето, когато ще има търсене на 3D модели, хората ще си ги купуват и в специализирано студио или вкъщи ще си ги принтират.

3D печатът ще остава ненадминат, когато се изисква бърза направа на единични части на ниска цена или когато геометрията на изделието може да бъде произведена с друга технология. Точно това ще е двигател на развитието.


Която и област за развитие да избере, Иван Спиров ще използва 3D принтирането




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 96 на сп. "Икономика"


Етикети: технологии | 3D принтиране | Димо Димов | Иван Спиров