ЕК извади България от групата държави с икономически дисбаланси

Страната ни е отчела значителен напредък по отношение на финансовата и фискална политика

За първи път, откакто съществува европейският семестър като механизъм за координиране на икономическите и фискалните политики в ЕС, в България не се установяват макроикономически дисбаланси. През 2015 г., точно след фалита на КТБ, страната ни беше поставена в най-тежката група – там, където са държавите с прекомерни дисбаланси и сериозни социално-икономически предизвикателства.

В момента в тази група са Гърция, Кипър и Италия.

В по-леката група, но все още с регистрирани проблеми, са Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция.

В доклада за България се посочва, че подобрението се дължи основно на действията, предприети от управляващите по отношение на финансовата и фискалната политика в страната. Заради заявеното още през 2018 г. официално желание на България да се присъедини едновременно към ERM-2 и Банковия съюз, правителството предприе законодателни промени, които бяха изискани от ЕЦБ.

В доклада се посочва, че е постигнат значителен напредък при:

  • усъвършенстване на рамката за корпоративно управление на държавните предприятия, в съответствие с добрите международни практики;
  • засилване на надзора върху банковия сектор;
  • ефективно прилагане на надзор, основан на риска, в небанковия финансов сектор;
  • подобряване на събираемостта на данъците чрез целенасочени мерки в области като горива и данъци върху труда;
  • насърчаване на адекватна оценка на активите в банковия сектор и функциониращ вторичен пазар за необслужвани заеми;
  • прилагане на наскоро приетите насоки за оценка и надзор на ниво група в небанковия финансов сектор;
  • подобряване на бизнес средата;
  • засилване на пригодността към заетост чрез засилване на уменията на служителите, включително цифровите;
  • справяне със социалното включване чрез по-ефективна подкрепа за минимален доход.

Недостатъчен напредък обаче е отчетен в следните области:

  • осигуряване на ефективен надзор и прилагане на рамката за борба с изпирането на пари;
  • прилагане на пътната карта на рамката на несъстоятелността;
  • насърчаване на стабилността в автомобилния застрахователен сектор;
  • фокусиране върху свързаната с инвестициите икономическа политика при научните изследвания и иновациите, транспорта (по-специално върху неговата устойчивост), водната, отпадъчната и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като се вземат предвид регионалните различия;
  • подобряване на качеството и значимостта на пазара на труда и приобщаването на образованието и обучението, по-специално при ромите и други групи в неравностойно положение;
  • справяне със социалното включване чрез подобрен достъп до интегрирана заетост и социални услуги;
  • подобряване на достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на плащанията „от джоба“ на пациентите и справяне с недостига на здравни специалисти.

От Европейската комисия посочват, че анализът в докладите по държави отразява Годишната стратегия за устойчив растеж, представена през декември 2019 г., в която се поставя акцент върху конкурентоспособната устойчивост с цел изграждане на икономика в интерес на хората и на планетата. За всяка държава членка е направена също така оценка на изпълнението на Европейския стълб на социалните права и на резултатите във връзка с придружаващите го социални показатели. Докладите за отделните държави са съсредоточени върху четири измерения: устойчивост на околната среда, повишаване на производителността, справедливост и макроикономическа стабилност.

За първи път в тях се прави оценка на напредъка на държавите членки по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, като се изтъкват макроикономическите политики и политиките в областта на заетостта, които могат да допринесат за постигането на тези цели. Прави се също така анализ на предизвикателствата и възможностите за всяка държава, свързани с прехода в областта на климата и енергетиката. Освен това в тях се набелязват приоритети за подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход.

„Добрата новина е, че дисбалансите в ЕС намаляват. Държавите членки трябва да се възползват от тази положителна тенденция. Те трябва да продължат реформите, за да може нашата икономика да стане ориентирана към бъдещето. Трябва да намалят дълга, да повишат производителността и да направят подходящите инвестиции, за да се постигне справедлив преход към устойчива и приобщаваща икономика“, коментира Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората.

Днес ЕК представи също така специален анализ на предизвикателствата, свързани с устойчивостта на околната среда, който трябва да помогне държавите членки да преминат към неутрална по отношение на климата икономика.

„Днес правим първата стъпка към поставянето на устойчивостта в центъра на икономическите политики и действия на ЕС. В докладите по държави от 2020 г. се проследява напредъкът по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие и е включен специален раздел за устойчивостта на околната среда. Това върви ръка за ръка с акцента на европейския семестър върху икономическите и социалните въпроси и с коригирането на макроикономическите дисбаланси. Намаляването на равнищата на държавния и частния дълг се осъществява неравномерно — докато в по-голямата си част дефицитите по текущата сметка са коригирани, големите излишъци продължават да будят безпокойство“, коментира Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката.

Основни констатации в докладите по държави

Целта на Европейския зелен пакт е Европа да се превърне в първия континент, постигнал неутралност по отношение на климата до 2050 г. В докладите е направен специален анализ на въпросите, свързани с устойчивостта на околната среда. В тях са анализирани реформите и най-съществените потребности от инвестиции в области като енергетиката, транспорта и сградния фонд. Благодарение на посочения анализ политическите действия на държавите членки могат да бъдат насочени така, че да отговарят на този приоритет.

В докладите по държави се изтъква, че равнището на безработицата продължава да се различава значително в отделните държави членки, а бедността и социалното изключване — да намаляват на фона на добрите условия на пазара на труда. При все това, за да се гарантира, че преходът в областта на климата и в цифровата сфера е коректен и социално справедлив, ще бъде изключително важно да се постигнат резултати във връзка с изпълнението на Европейския стълб на социалните права.

Растежът на производителността продължава да представлява предизвикателство, още повече предвид демографските промени. Недостатъчните инвестиции, застаряването на работната ръка, недостигът на умения и несъответствието между търсените и предлаганите умения възпрепятстват потенциалния растеж.

Държавите членки продължават да имат много разнородни позиции по отношение на дълга и предизвикателствата, свързани с устойчивостта. Средно за ЕС държавните дефицити започнаха отново да нарастват, като обърнаха наблюдаваната през последните години тенденция на спад. В някои държави членки текущите високи равнища на държавния дълг са източник на уязвимост.

Включване на целите на ООН за устойчиво развитие

Включването на целите за устойчиво развитие е част от новите елементи в европейския семестър. Докладът за всяка държава вече съдържа обобщена оценка на напредъка на държавите членки по отношение на постигането на целите за устойчиво развитие, както и специално приложение, в което се посочват резултатите по отношение на тези цели за конкретната държава членка и тенденцията през последните пет години. Съвкупно беше постигнат напредък по почти всички 17 цели за устойчиво развитие.

През следващите години ще продължи работата за по-нататъшно задълбочаване на анализа с цел проследяване на изпълнението на целите за устойчиво развитие и обхващане на прехода към неутрална по отношение на климата икономика, в която ресурсите се използват ефективно.

Определяне на приоритети за Фонда за справедлив преход

Преходът към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика трябва да бъде коректен и социално справедлив. Докладите по държави са съсредоточени върху регионите и секторите, които са най-силно засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Те включват анализ на предизвикателствата, свързани с прехода, и представят приоритети за получаване на подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен при полагането на усилия от ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата.

Напредък по отношение на реформите

Несигурната икономическа перспектива подчертава значението на реформите за увеличаването на потенциалния растеж. В докладите по държави се прави оценка на напредъка на държавите членки в изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки — съобразените с отделните държави политически насоки, които Комисията представя всяка година.

В докладите по държави се посочва, че приетите през 2019 г. препоръки са изпълнени в голяма степен в областта на финансовите услуги и активните политики по отношение на пазара на труда. Изпълнението на реформите е все така слабо в области като конкуренцията в сектора на услугите и осигуряването на дългосрочна устойчивост на публичните финанси.

Като цяло държавите членки са постигнали поне някакъв напредък в изпълнението на около две трети от препоръките, отправени от въвеждането на европейския семестър през 2011 г. досега.

Разработването и изпълнението на реформи от държавите членки се подпомага от Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР). Днес Комисията приема годишната работна програма за ППСР за 2020 г., посредством която ще предостави за първи път подкрепа във всичките 27 държави членки, осъществявайки над 240 проекта за реформи.

Коригиране на макроикономическите дисбаланси

Процедурата при макроикономически дисбаланси цели установяване, предотвратяване и коригиране на потенциално вредни макроикономически дисбаланси, които биха могли да повлияят неблагоприятно на икономическата стабилност в дадена държава членка, в еврозоната или в ЕС като цяло.

В доклада за механизма за предупреждение за 2020 г., който беше публикуван миналия декември, бяха идентифицирани 13 държави членки, по отношение на които трябва да се направи задълбочен преглед, за да се прецени дали са или може да бъдат изложени на риск от дисбаланси. В анализа се разглеждат сериозността на дисбалансите, тяхното развитие и ответните мерки на политиката.

Актуализирани насоки за заетостта

Комисията прие предложение за актуализиране на насоките за заетостта, в което са представени общите приоритети за националните политики по заетостта. Посредством поставения силен акцент върху целта да се постигне устойчива социална пазарна икономика предложението привежда насоките за заетостта в съответствие с четирите измерения на Годишната стратегия за устойчив растеж и със съобщението на Комисията „Силна социална Европа за справедливи промени“. Освен това то включва целите на ООН за устойчиво развитие. Актуализираните насоки включват постигането на справедливи, прозрачни и предвидими условия на работа, подобряването на условията на труд на работниците през платформи, засилването на ролята на социалните партньори и необходимостта да се обърне по-голямо внимание на групите с по-ниски и средни доходи, що се отнася до справедливото заплащане, осигуряващо достоен жизнен стандарт.

Следващи стъпки

Очаква се Съветът да обсъди докладите по държави заедно с резултатите от задълбочените прегледи. Комисията ще обсъди обобщените констатации от докладите по държави с Европейския парламент. През следващите месеци Комисията ще работи заедно с държавите членки, за да проучи мнението на националните парламенти, правителствата, социалните партньори и другите заинтересовани страни относно анализа и заключенията в докладите по държави.

Очаква се през април държавите членки да представят своите национални програми за реформи, съдържащи подробно описание на приоритети за структурни реформи, и своите програми за стабилност (за държавите от еврозоната) или програми за конвергенция (за държавите извън еврозоната), в които определят многогодишните си бюджетни стратегии.

През пролетта на 2020 г. Комисията ще представи своите предложения за нов набор от специфични за всяка държава препоръки.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: макроикономически дисбаланси | дисбаланси | европейски семестър

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини