Европа задушава коронавируса и икономиката си

Драконовските мерки за ограничаване на заразата изискват фискални стимули за подхранване на икономиката

Снимка: Pixabay

Подобно на ураган, епицентърът на коронавирусa се измести от Азия в Европа, носейки със себе си нарастващ брой заразени, смъртни случаи и икономически щети. След няколко седмици, в които лидерите в региона изглеждаха неспособни да постигнат общ отговор на кризата, която засегна здравето на населението, доверието на потребителите и финансовите пазари едновременно, този уикенд предприеха мерки, пише Bloomberg в свой анализ.

Франция и Испания обявиха драконовски стъпки, подобни на тези, наблюдавани в пострадалата от пандемията Италия, която от известно време блокира гражданите си. Германия планира частично затваряне на границите, а Австрия забрани събирането на повече от петима души на едно място.

Мерките в областта на общественото здравеопазването задушават икономиката в еврозоната и лишават гражданите от основните им свободи. Расте и необходимостта от фискални стимули за намаляване на удара от приближаващата рецесия, която ще е още един тест за правителствата.

Франция, Испания и Италия водят класациите за случаи на Covid-19 извън Китай, съответно с 5423, 7753 и 24 747 заразени. Бързината и силата на инфекцията нарастват - френските случаи са се увеличили пет пъти за малко повече от седмица, а смъртността в Испания се е удвоила за една нощ.

Френският президент Еманюел Макрон първоначално не искаше да предприеме мерки, различни от спиране на дейността на училищата, но администрацията му драматично удари бизнеса в спокойния съботен ден, като обяви затварянето на всички несъществени предприятия. Това явно не засегна първия тур на местните избори, защото той се проведе в неделя.

Covid-19 вече не е заплаха само за силно изложените на заразата страни като Китай и Италия. Принуждаването на хората да останат у дома е в противоречие с идеите на ЕС, който от години подкрепя свободното движение и безграничните пътувания. Надеждата е, че това ще забави разпространението на болестта, в противен случай може да се стигне до здравна криза от неподозирани размери.

Разумно е хората да си останат по домовете, за разлика от идеята да се запечатат границите. За някои избиратели това звучи чудесно, но в крайна сметка е доста безсмислено, когато вземем предвид, че Шенгенската зона за пътуване без визи обхваща 4 милиона квадратни километра, 400 милиона души и много пропускателни пунктове по море, суша или въздух. Особено като се има предвид, че от появата на коронавируса на континента безброй хора преминават вътрешните граници на Европа, а някои от тях са приносители на заразата. И все пак, като цяло има логика да се вземат такива мерки.

Въпросът е дали Европа може да направи „каквото е необходимо“ и за ограничаване на икономическите последици. Първоначалният срив в туризма и разрушаването на международните вериги за доставки, преминаващи през Китай, сега ще се прехвърли върху всички индустрии.

Блокирането на Италия коства 90% от приходите от туристическа и транспортна дейност, 50% за търговията на дребно и 10% за фабричната продукция, според данни на италианския бивш главен икономист на Министерството на финансите Лоренцо Кодоньо. Европейският съюз очаква БВП на блока да се свие с около 1% през тази година. Страховете, че здравната криза ще даде път на рецесия, увеличава напрежението.

Кризисните фондове се увеличават, а това дава нова надежда. Френското правителство ще отпусне над 30 млрд. евро, за да покрие частично безработицата, данъците и да даде държавни гаранции за заеми за малкия бизнес, според данни на френския вестник Les Echos.

Тези мерки намират място и сред обещанията на Германия да подкрепи бизнеса чрез държавната банка KfW. Италия планира 25 млрд. евро за подкрепа на икономиката си. Европейската комисия обеща 1 млрд. евро за заеми чрез Европейската инвестиционна банка.

Най-голямата заплаха пред ефективния отговор срещу криза може да се окаже, че идва отвъд Атлантическия океан, а не от Брюксел. Няма голяма надежда, че конферентния разговор между лидерите на Г-7 в понеделник, ще доближи президента на САЩ Доналд Тръмп до политиките на европейските страни. Американецът веднъж вече обвини ЕС за разпространението на вирус, допълвайки, че САЩ има „огромен“ контрол над пандемията.

Ако разпространението на коронавируса не се овладее, избирателите и инвеститорите ще стават все по-нервни. Има лъч надежда, защото Европа е решила да замрази икономиката си и така да я излекува. Рецесията не е изключена и това увеличеният ангажимент на правителствата да дадат  голяма част от бюджетите за финансови стимули на бизнеса, дори това да им коства сериозно увеличение на държавния дълг. Рози и това не е гаранция, защото докато отговорът не стане глобален и координиран, всяко подобрение ще е само временно.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | европа | еврозона | ЕС | загуби | работна ръка | коронавирус | пандемия | пазати