Неизследваните води на предприемачеството във Варна

Градът все още няма развита среда за иновации и достатъчно стимули за стартиращ бизнес

Изкуственият риф "Pisa Reef" на Sea Harmony се пуска по вода, преди да бъде изтеглен до мястото за потапяне край Кранево
Изкуственият риф "Pisa Reef" на Sea Harmony се пуска по вода, преди да бъде изтеглен до мястото за потапяне край Кранево
Снимка: Sea Harmony

Варна привлича туристи и студенти, но в града се случват и много други неща, които подхранват или задушават предприемачеството. Срещата ми с няколко предприемачи от града показа наличието на възможности - и положителните тенденции, и перспективата за активна регионална предприемаческа общност.

„Има опити да се създаде инкубационна среда за стартиращи компании, но действията са спорадични и свързани основно с наличието на средства по европрограми. Местният крупен бизнес няма традиции и нагласа да подпомага развитието на иновации“ - така серийният предприемач и мениджър от Варна Даниел Йорданов определя икономическата среда в града. Той развива и ръководи бизнеси в сферата на промишлените взривни работи и минното дело, интелектуалната собственост, преработката на отпадъци и други.

Силвия Щумпф, председател на Сдружение „Бизнес Агенция Варна“, се съгласява, че Варна остава много далече от интензитета на предприемаческата активност на по-малки градове в други държави. Според нея противно на очакванията, свързани с многото университети в града, Варна не е „люлка“ на високотехнологични самостоятелни проекти. Силвия има 20-годишен опит в проекти и инициативи в подкрепа на бизнеса. „Има много стартъпи в областта на дигиталния маркетинг, софтуера и блокчейна, но сме далече от перспективата да се превърнем в start up city. Общностите не са многобройни, а споделените пространства за работа се броят на пръстите на едната ръка“, пояснява тя.

Арман Саркисян, основател на Sea Harmony – компания, която развива иновативна аквакултурна технология, допълва, че стартъп общността тепърва се формира, но има добри перспективи за туризъм и за международна търговия, за морски бизнес. Sea Harmony е пример за перспективна технологична фирма, но като цяло и тримата ми събеседници смятат, че Варна залага по-скоро  на нискотехнологични, традиционни сектори - кораборемонтни услуги, аутсорсинг и ИТ услуги, хотелиерство, производство на храни и козметика, строителни услуги и търговия с имоти.

„Варна е географски ограничен район, поради факта, че се намира в единия край на България и на изток граничи с море. Това води до повишаване на транспортни разходи при предлагане на стоки и услуги във вътрешността на страната и в същото време ограничава местния пазар на изток  само по вода. Многото чуждестранни граждани, които живеят временно или постоянно във Варна, наличието на няколко големи университета и множеството туристи определят вариантите на предприемачество“, обяснява Даниел.


Силвия Щумпф и Арман Саркисян

Според Силвия няма местна общност на  „бизнес ангели“, нито отворени и достъпни територии за развойна дейност на стартъпите, въпреки развитата университетска среда в града. „Говори се за създаване на съвместен дигитален иновационен хъб между институциите, академията и големия бизнес, но няма работещ проект. Много студенти завършват с интердисциплинарни дисциплини с health tech проекти например, които остават нереализирани поради липсата на научна инфраструктура“, казва тя. Заради това вероятно дигиталната трансформация на местния бизнес се прави „на парче“, както казва Силвия, но е неизбежна за успешно развитие.

Даниел развива услуга за подпомагане на подобни иновации, които много често стигат до ниво регистрация в патентното ведомство, но никога не се реализират на пазара. Част от проблемите са свързани с достъпа до правилните пазари, а друга - с вътрешната организация на инвестиционните начинания. „Пазарната среда не позволява налагането на по-високи цени на продукти и услуги, а в същото време се борим за всеки квалифициран кадър на международно ниво. Този факт поставя производителите на регионални продукти и услуги в положението да работят или с не дотам квалифицирани кадри или постоянно да инвестират в технологично оборудване, което не изисква човешка намеса“, пояснява той.

ORTO технологията на SEA Harmony е пример за успешен технологичен проект, който цели да подпомогне и района около Кранево. Арман разказва, че работи по първата пълносистемна аквакултурна ферма от рифов тип и търси финансиране за изграждане на цех за серийно производство. „Тази година успешно завършихме проект по Фаза 1 на Хоризонт 2020, като сме едва десетият одобрен български проект. До края на годината ще подадем проект по Фаза 2“.

Той пояснява, че освен подготовка и знания, предприемачът трябва да инвестира в контакти. Той се допитва до ментори от региона, но за финансиране, поради размера на средствата, се обръща към други общности. Но на форума InnoWave Варна среща инвеститори, експерти и други стартиращи фирми. „Участието на един стартъп на такъв форум би могло да бъде всичко, което му е необходимо, стига да успее да го реализира правилно. Варненската стартъп общност трябва да работи за дефиниране на предимства, които да задържат стартиращите бизнеси да се развиват и да създават добавена стойност на регионално ниво, а не да бъдат изтеглени към най-развития икономически център –София“, допълва той.

Според Силвия обаче стартъп събитията привличат повече ученици, отколкото студенти и реални предприемачи. Те, от своя страна, губят, от слабото взаимодействие между бизнеса и университетите, което да стимулира както финансово, така и вътрешните нагласи да  се развива собствен бизнес, който да води до общ растеж на региона. „Обикновено фирмите подпомагат със стипендии бъдещи техни кадри, а трябва да се мисли дългосрочно към създаване на лидери, които да развиват компании с допълващи продукти и услуги за тези фирми, които финансират учебните програми“, казва Даниел.

Силвия допълва, че има неизползвани възможности за развитие на подобни отношения. Тя се надява „младите и енергични предприемачи“, както ги описва Даниел, които разработват иновативни проекти в сферата на ИТ технологиите и услугите, да намерят подкрепа за своите разработки в рамките на проекта „Бизнес преакселератор на Североизтока”, който агенцията й е създала заедно с партньори с европейско финансиране. Той цели да увеличи „дигиталните компании, които да помагат на нискотехнологичните бизнеси да процъфтяват с помощта на дигитализацията“.

Даниел приключва разговора с думите: „Българските предприемачи трябва да се ориентират към висококачествени и уникални продукти, които да им гарантира пазарен дял, независимо от цената и мястото на производство. Мястото на регистрация на една фирма е условност, породена от фактора местоживеене“.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 92 на сп. "Икономика"


Етикети: предприемачество | Варна | бизнес | Силвия Щумпф | Арман Саркисян

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини