Налице е спор между лявото и дясното, между правителството и хората. Борбата против еврото включва както представители на либертарианската прослойка, така и на консервативната. Пак там, вдясно, еврото среща и защитници. Те виждат във валутата възможността България да стане изцяло пълноправен член на ЕС, както и да бъде намалено руското влияние. ЗА е и бизнесът, занимаващ се с внос и износ в рамките на ЕС, за когото подобна промяна би била полезна минимум краткосрочно. Противници на еврото са също така социалисти, комунисти и русофили с аргументи, изцяло различни от тези на десните. Гледни точки да искаме.
С подчиняването на БНБ на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще променим не само официалната си валута, но и начина си на живот. Смятам, че Еврозоната не е нищо повече от поредния икономически проект, посредством който хора, жадни за власт, се опитват да разширят своята юрисдикция и правомощия.
Много от управляващите твърдят, че Еврозоната ще доведе до финансова стабилност, за която поколения българи мечтаят, предвид, че са преживели 90-те години на XX в., както и КТБ. Политическата класа в България и целия ЕС биха имали изгода от въвеждането на еврото[i]. За тях валутата е начин за по-изразена европейска интеграция и способ за реализирация на националните (а може би и личните) си интереси. Икономистът и председател на Българското либертарианско общество Стоян Панчев коментира следното:
Френският президент Франсоа Митеран го разглежда като възможност за премахване на конкуренцията, идваща от дойче марката, и за получаване на дял от немските икономически постижения. Докато канцлерът Хелмут Кол го използва като инструмент за осъществяване обединението на Източна и Западна Германия, без съпротивата на останалите членове на европейската общност да попречи на процеса – разменна монета в преговорите.
Налага се мнението че в еврозоната няма големи рискове и позитивите надвишават негативите. В тази връзка, нека си припомним дълговата криза от 2008-09 г., засеганала страните от еврозоната. Тя е резултат от множество фактори, сред които глобализацията на финансите, лесните условия за кредитиране в периода 2002-2008 г., насърчаващи високорисковите кредити и практики по заемане на средства, балона на недвижимите имоти, който се спука, голямата рецесия от 2008-2012 г., изборът на фискални политики, засягащи приходите и разходите на държавата, както и редица други по-маловажни фактори. Централизацията на риска в еврозоната доведе до невъзможност правителствата да реагират според специфичните условия в страните си и утежни последствията за националните икономики.
В изследователски доклад за Конгреса на САЩ на тема „Кризата в Еврозоната – Преглед и проблеми за Конгреса“[ii], завършен през 2012 г. от координатора Ребека Нелсън, Пол Белкин, Дерек Микс и Мартин Уейс, се посочва, че:
Сегашната криза в еврозоната се развива още през 2009 г., когато новото гръцко правителство разкрива, че предишните такива не са съобщавали цялата информация около бюджетния дефицит. Кризата впоследствие достига до Ирландия и Португалия, като същевременно се появяват опасения за Италия, Испания и европейската банкова система, и за по-фундаментални дисбаланси в рамките на еврозоната.
Гръцкото правителство открива за този проблем едва през първото тримесечие на 2010 г. Страхът от лоши последствия плъзва из Европа, след като Гърция разкрива дефицита си – от 2009 г. е ревизиран 5% от БВП (според договора от Маастрихт не може да е над 3% от БВП), на повече от два пъти от тази стойност: 12,7%. Тогава дългът на Гърция надвишава 400 милиарда долара (Държавният дълг на Гърция е нараснал до 178.2% от БВП на страната през 2018 г.. Това е най-високият процент за Европейския съюз, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат[iii]), от които 10% са собственост на Франция. Инвеститорите остават ужасени. Спасението на Гърция през 2010 г. с директен заем от 110 милиарда евро от ЕС и МВФ. След две години тя взема още един заем – 130 милиарда евро. Това не е последният път, в който Гърция е принудена да взема заем, а да си припомним и че не беше отдавна, когато тя започна да разпродава и отдава под наем островите си. Тук е време и да добавя, че заради кризата Гърция и Испания поддържат най-високите нива на безработица – около 27% през 2013 г., като за 2019 г., в Гърция пада на 16,7% а в Испания на 14,2%. В България безработицата е 4,2% (като естествено не забравяме, че сред нашето население има много хора, които работят без трудов договор).
В опит за справяне с кризата много от правителствата засегнати от кризисната вълна залагат на мерки, които не се харесват на обикновения човек – по-високи данъци. Естествено тук ще използвам фразата „Боклукът за едни е съкровище за други.“ тъй като, възползвайки се от ситуацията, големите и стабилни страни в ЕС припечелват на гърба на тези в криза. В статията си за EUObserver Валентина Поп обяснява, че кризата изгонва инвеститорите от засегнатите райони и ги насочва към по-стабилните, като Германия, благодарение на което до края на 2011 г. сеотчита, че страната има печалба повече от 9 милиарда евро като следствие от кризата[iv]. Инвеститорите са се насочили към нейните държавни облигации заради предлаганата сигурност. Не само големите западни страни се възползват от това, но и по-малките – от юли 2012 г. Финландия, Холандия и Австрия също се възползват от нулевите лихвени проценти. Дълговата криза принуждава пет от 17 от членките на еврозоната да търсят помощ от други държави към края на 2012 г. Към края на същата година се провежда успешна фискална консолидация и приложените структурни реформи в страните, които са в рисково положение, както и различните мерки, предприети от ЕС и ЕЦБ, което води до подобряване на стабилността на ЕС и към октомври 2012 г. само 3 от 17-те страни (Гърция, Португалия и Кипър) все още се борят с дългосрочните лихви над 6%. ЕЦБ дори се задължава да намали лихвения си процент до 0,25%, за да подпомогне възстановяването на еврозоната. Това не решава всички останали проблеми, които възникват в тези страни по време на кризата. Тази случка ни показва, че еврозоната не е стабилна, предвид, че този проблем се е случил преди по-малко от десетилетие.
Отново Стоян Панчев от ЕКИП:
Eврозоната беше спасена с цената на огромни финансови трансфери, 544 млрд. евро към средата на 2018 г., успели основно да потушат, но не и оправят положението. В жертва беше пренесена и каквато и да е форма на привидна умереност в монетарната политика на ЕЦБ.
През 1997 г. се сключва Пакт за стабилност и растеж, действащ според Маастрихските критерии, според които, за да членува една страна в еврозоната, тя трябва да е с дефицит под 3,0% и публичен дълг под 60,0% от БВП, като целта на тези ограничения е да се ограничат проблемите, свързани с дисбалансите между страните. Както се посочва в статията му, това не се случва. Клаузите се заобикалят многократно. Гърция се присъединява в еврозоната през 2001 г., когато дългът ѝ е 90% от БВП, а днес той е над 175%. Това важи и за Италия, подобна е ситуацията и във Франция, а дори и Германия е в нарушение през 2003-2006 г. През 2010 г., с изключение на една, всички страни в еврозоната не покриват критериите за членство. Към края на 2018 г., средното ниво на дълг на страните в Еврозоната е над 80% и продължава да нараства.
В статията си икономистът предвижда два финала на това „икономическо рали“ – единият е излизането на определени страни и преминаването към по-евтини валути, което ще е в ущърб на други, а вторият е запазване на еврозоната и продължаване на трупането на дефицит.
Следва да разгледаме как се е променила разликата между по-богатите и по-бедните страни, които са приели тази валута. Да припомним отново, че основният плюс на Еврозоната е трябвало да бъде чиста и проста интеграция и сближаване на страните членки, тоест – по линията на споделената валута икономиките на различните страни членки да бъде обединена в едно цяло, което ще позволи на по-бедните страни да настигнат по-богатите. За нещастие нещата не вървят по план. В статията си „Инфографика: Провалът на Еврозоната“[v] икономистите от ЕКИП разглеждат неуспеха на този план:
От 2001 г. насам, по основни икономически показатели като средни годишни заплати и БВП на глава от населението, разликата между бедните и богатите страни-членки на Еврозоната се увеличава.[…] Данните ясно показват, че еврото далеч не е панацея за икономическите ни проблеми. Точно обратното.
Разликата между най-богатите и най-бедните страни се увеличава, вместо да намалява. С 57% се е увеличила разликата в средните годишни заплати. Страните в Еврозоната не получават сближаване, а 44% увеличение в държавния дълг.
Aко това не Ви стига е време да се чуе и мнението на американския икономист, наричан „баща на валутния ни борд“ Стив Ханке. Пред БНР в предаването „Хоризонт“ той недвусмислено заяви:
Създаването на еврото е грешка и България не трябва да се присъединява към единната европейска валута[vi].
Разкритикува и предложените от председателя на Бюджетната комисия Менда Стоянова законови промени. На 23 януари тази година тя внесе проект за допълнение на чл. 29 от ЗБНБ. [vii](Закон за Българската народна банка), който гласи:
- (Изм. – ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.
- Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна банка[viii].
Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз.[ix]
Тази промяна е подкрепена от Министерството на финансите, Българската народна банка и Европейската централна банка. Целта на съответния законопроект е да осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това е становището на министерството.
За Стив Ханке нещата не стоят така. Според него не е необходимо замяната на лева при фиксиран курс с еврото, тъй като чрез борда страната ни практически се ползва от позитивите на еврозоната. В същото интервю той коментира:
България вече е част от унифицираната еврова система, от еврозоната. Единствената разлика е, че България има свои собствени резерви и своя собствена политика, също така нарича лева „клонинг на еврото“. […] През 1999 година аз бях част от екипа на високо равнище, който работи по смяната на югославския динар. Тогава просто го заменихме с германската марка, а когато еврото бе създадено, Черна Гора започна да използва него, защото вече германската марка не съществува. Какво – искате да ми кажете, че Черна гора трябва да основе своя собствена централна банка и да емитира черногорска валута, за да влезе в Европейския съюз и чакалнята за еврозоната. Това може само бюрократ да го измисли. Абсурдно е, те вече работят с евро.
Професорът разкритикува и направените от властта промени, които гласят, че след присъединяването на страната ни към валутния механизъм, предхождащ еврозоната, курсът лев-евро ще подлежи на договаряне.
След многото скандали и публичност, Народното събрание реши, че България няма да влиза в чакалнята с различен курс от 1,95583лв. за 1 евро. Министърът на финансите Владислав Горанов се изказва:
Ако не се договорим да влезем точно с този курс, няма да влезем и ще се оттеглим от механизма ЕРМ II[x].
Тук обаче бих желал да се върна към интервюто на Стив Ханке, където той изразява своето съмнение за тайни сделки. Според него не е изключено да има тайно споразумение, с което пред България да се поставят така наречените „дискриминационни условия“ за присъединяване към еврозоната. Той казва:
Може да има някакво тайно споразумение между България и ЕС по този въпрос. Тайните споразумения са типични за Европейския съюз и аз изобщо не изключвам да има някое, при което просто на България се поставят допълнителни условия и от нея се изискват промени, за които още не е повдигнал въпрос досега.“. Това едва ли ще ни изненада, след като управляващите често водят политика тип „Ще го приемем и въобще няма да разберете!.
В интервю за bTV Стив Ханке изказва своите опасения, че страната може да застигне злочестото минало на Гърция [xi]и нейната криза. Да припомним какво се случва тогава – вътрешният дълг скача, безработицата се увеличава, данъците се качват, инвеститорите бягат и т.н. Ето думите, с които той се изказа на въпроса, свързан с премахването на валутния борд и преминаването на валутата ни под европейски контрол:
Не. Това е ужасна идея. Да Ви припомня Гърция. Мислите, че е прекрасна идея? Само вижте какво стана там. Според мен Валутният борд трябва да се запази. Той не е дете. Той е великан с огромна сила. Никой великан не се е провалял. И второ, системата е свършила чудесна работа при различни кризи, включително кризата на руската рубла, голямата рецесия, гръцката криза. Много добре оцеля през всички тези моменти, дори и при срива на КТБ и скандала в България.
Стив Ханке не ни съветва да се откажем от валутния борд, а както неотдавна той и проф. Танев писаха да го разширим така, че да обхване банковата система. Така според него тя ще бъде непоклатима като лева и валутния борд. Допълва и че ще имаме най-модерната система. Според него трябва да забравим погазващите европейски регламенти и бюрократи, които не се справят добре и не се славят с добра история.
Разбира се, време е да се насоча и към тази част от статията, която не е свързана с икономика. Със замяната на лева, ние не само се отказваме от собствената си валута, която е национален символ от освобождението досега, а и от част от суверенитета ни.
Време е да се запитаме кои са някои от основните характеристики на федерацията – те са единно правителство, единна армия и единна валута, но най вече единната конституция. Нека да си припомним, че при федерализмът крайната цел е много по-важна, отколкото средствата за постигането й. Процесът на обединяване на отделните държави и техния суверенитет в един общ или поне предаването на част от суверенитета на наднационални органи следва да доведе до създаването на федерална държава. Наднационалните институции се опитват да присвоят функциите на националните и тъжната истина е, че те го правят. Наблюдаваме един опит за „неофедерализъм“, В основите на неофедерализма, е че интеграцията става чрез поредица от стъпки, а не чрез един учредителен акт. Съществува мнението, че вече ЕС е федеративна единица, защото има наименование, знаме и химн. В прощалната си реч като член на Европарламента дългогодишният критик на съюза и вдъхновител на Брекзит Найджъл Фараж каза нещо много важно:
Моите майка и баща се включиха заради общия пазар, не заради политически съюз, не за знамена и химни, президентства и сега ЕС дори иска своя собствена армия.
Не бива да забравяме, че ЕС разполага с наднационални институции, парламент(една от основните характеристики на федерацията) и съд. Наред с това ЕС осъществява функции в областта на сигурността и отбраната и разполага с общи въоръжени сили. (Не съществува единна европейска армия.)
През ноември 2018 г. германският канцлер Ангела Меркел заяви пред ЕП, че:
Това е наистина важно и, ако наблюдаваме развитието през последната година, ние трябва да работим с визията някой ден да създадем истинска европейска армия[xiv].
Въпросите, които следва да си зададем са много. На първо място въпросът е готови ли сме да предадем една от основните защити на страната (другата следва да е дипломацията) на друг? Наистина ли можем да мисли, че тази армия ще бъде командвана от българин и няма да бъде използвана срещу нас самите, ако решим да се опълчим на дадено решение на ЕП, или решим да се отделим от бъдещата федерация? Поставя ли ни това решение в капан? За мен единната европейска армия означава да се откажем напълно от всякаква вътрешна сигурност, колкото и малка да е армията на Република България.
В допълнение към твърдението ми бих желал да добавя и (смея да ги нарека така) маниакалните изказвания на белгийския политик и председателя на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в ЕП Ги Верхофстат в речта си за дебата за сделката за Брекзит[xv]:
Да, има урок, който да научим от него (Брекзит, бел. авт.). И този урок, скъпи колеги, не е да премахнем съюза, както някои тук се аргументират. Не, от този урок трябва да се научим е дълбоко да реформираме съюза. Да го направим истински съюз в идващите години. Това значи съюз без опции за влизане или излизане, без отстъпки и изключения. Само тогава можем да браним нашите интереси и ценности.
Личното ми мнение, е че ЕС никога няма да може и не трябва да бъде федерация, . Подобна федерация няма да бъде свободна, а ще бъде диктат на малцинството. Относно частта от речта на Ги Верхофстат „нашите интереси и ценности“ – няма такова нещо. Няма единни европейски интереси, нито единни европейски ценности. Изтокът винаги ще бъде по-консервативен от Запада и слава богу. Време е да приемем фактите – няма нещо, което да свързва Европа в наши дни. Да започнем със сравнението със САЩ и желанието на някои в Европа да имитират тяхната политическа структура. САЩ има общо минало от няколко века. В Европа нямаме нещо, което да ни обедини по такъв начин заради хилядолетните ни отношения. Отделните страни са воювали помежду си, сключвали са съюзи, водили са борби за независимост. Единственото нещо, което някога е обединявало Европа е християнството.
Европейският съюз си нанесе сам жестоки рани като бежанската криза, които са почти неизлечими. Хората няма да забравят поредицата терористични атаки през средата на предното десетилетие, нито изнасилванията на млади европейки, нито техните убийства. А желанията за свръхрегулация на ежедневния ни живот настройват мнозина против този проект, който трябваше да е стожер на свободната търговия и взаимодействие. Ще добавя цитата на австрийския канцлер Себастиан Курц:
Никой не се нуждае от европейски изисквания за приготвянето на шницел и пържени картофи.[xvi]
Ако тези политики продължават, то ЕС може преспокойно да промени цвета на флага си от син на червен, да добави сърпа и чука и да промени календара си от 2020 г. на 1984 г.
Публикацията на Любомир Цанев за пръв път е публикувана на сайта "Война и мир".
Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.
Етикети:
Бизнесът да не плаща нищо от антикризисната програма, иска АИКБ
Между 70 и 90% от таксиметровите шофьори вече са останали без работа
Коронавирусът „изтри“ 20% от бирения пазар в страната
Бизнесът поиска незабавно оставката на енергийния министър Теменужка Петкова
А1 дава бонус от 10 000 MB при плащане на сметка онлайн