Ударното харчене на правителството и домакинствата издърпа българската икономика
През третото тримесечие крайното потребление расте с над 5%, докато износът и инвестициите не се представят толкова добре
Българската икономика е нараснала с 3.7% през третото
тримесечие, показват предварителните данни на Националния статистически
институт (НСИ), които представляват и първа ревизия след експресните оценки. Основните
двигатели на този растеж, според данните, са разходите на правителството и на
домакинствата, които растат с около 5% спрямо същото тримесечие на 2018 г.
Влиянието на тези два параметъра от формирането на брутния вътрешен продукт (БВП) е най-голямо, тъй като общо те формират около 60% от националната продукция. Данните от днес показват, че разходите на домакинствата и на нетърговските организации, които ги обслужват, растат съответно с 5.45 и 4.88%. Колективното потребление, което обхваща правителствените разходи за услугите по поддържането на населените места, осъществени от общините, фундаменталните научни изследвания, държавната администрация, отбраната и сигурността на страната, расте с 5%.
Именно през третото тримесечие на тази година правителството направи огромни публични разходи. През август държавата изхарчи ударно близо 5.5 млрд. лв., като стопи натрупания до юли излишък с 2 млрд. лв. Средствата бяха използвани основно за плащане накуп и предварително за поръчаните от САЩ осем изтребителя F-16, които струват на бюджета над 2.4 млрд. лв. Отново през третото тримесечие, през август, Министерството на отбраната преведе на белоруския „558-и авиоремонтен завод“ – отново предварително и накуп, 85 млн. лв. за ремонт на старите ни съветски изтребители Су-25.
В третото тримесечие на всяка година държавата повишава административно цените на електроенергията, което значи повече разходи за домакинствата. От 1 юли всяка година се индексират и пенсиите, което дава повече ресурс за харчене у възрастните хора. Към всичко това се добавя и активният летен сезон.
За сметка на разходите, ситуацията с инвестициите и износа, които също са част от формирането на общия БВП, не е толкова добра. Брутото капиталообразуване расте само с 1.8% на годишна база. Това на фона на спада от 1.2% през второто тримесечие е добра новина, но е несравнимо под нивата на растеж от 2015-2017 г. През първото тримесечие на 2019 г. статистиката отчете ръст от 2.1%.
При износа нарастването спрямо третото тримесечие на 2018 г. е 1.3%, а приносът на външната търговия е положителен към икономиката на България, тъй като вносът расте с по-малко – с 1.2%. За сравнение, през второто тримесечие експортът отчете нарастване от 3.7%, импортът беше отрицателен.