В настоящата криза реагираме много по-адекватно от 2009 г.

Правителството е изготвило няколко сценария за актуализация на бюджета и състояние на икономиката ни за 2020 г. и фактът, че взима предвид най-песимистичния е уместен подход, който напълно се различава от ситуацията през 2009 г. Тогава се очакваше криза, а управляващите предвиждаха 4.5% ръст на икономиката. Така икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков коментира пред Economic.bg представената актуализация на бюджета.

"През 2009 г. кабинетът избра най-оптимистичния вариант и видяхме какво стана. Сега, по думите на финансовия министър, се избира най-песимистичният, което според мен е по-добрият, по-разумният подход", смята той.

"Никой в момента не знае много за тази криза - нито колко дълго ще продължат ограничителните мерки, нито какъв ще е ефектът в глобален мащаб. Много е трудно да се правят прогнози за икономиката в началото на годината. По принцип това се прави, когато са минали поне две тримесечия. Трудността на задачата се вижда обикновено в разликата между средносрочната бюджетна рамка, която се публикува през април, и тази, която се публикува заедно със Закона за бюджета през октомври всяка година. Тоест в началото на годината се прави някаква прогноза, а няколко месеца или половин година по-късно се вижда, че тази прогноза не е била съвсем точна. Вярно е, че обикновено правителството в първите години има навика да подценява прогнозите си, но в лошите години и специално в момента, виждаме, че то е избрало най-консервативния сценарий от общо три такива", коментира Стайков.

Според него на този етап правителството е вкарало допускането, че настоящите мерки ще продължат до три месеца, което ще доведе до определени загуби за икономиката и съответно за бюджета. Ако обаче продължат по-дълго или у нас по-кратко, но в Европа се задълбочат и удължат, това са фактори, които могат да ни повлияят.

"Прогнозите се правят на база на рискове - нещо, което може да се оцени и управлява - и на база несигурност, която просто няма как да се предвиди, като например една пандемия. Както когато е изготвян бюджетът не е имало начин да се предвиди съществуването на тази пандемия, така и сега не може да се предвиди дали тя ще бъде по-дълга, по-дълбока или ще има непропорционален ефект върху българската икономика", казва икономистът.

Според него има вариант България да излезе много по-бързо от кризата, но ако световната търговия бъде ударена по-сериозно, съответно нашата икономика няма как да расте, защото две трети от нея разчита на износ. "Разбира се, след няколко месеца като се види какво е развитието, може да се наложи и допълнителна корекция, но в момента няма как да се предвиди това нещо", заяви Стайков.

Той изтъкна, че реално погледнато, правителството има контрол само върху разходната си част, а върху приходите седят прогнози, които, както знаем, понякога се сбъдват, а понякога - не.

"От тази гледна точка правителството може да планира само разходите. Там то е заложило нещо, което изглежда разумно. Включили са мерките - допълнително 500 млн. лв. за допълнителни възнаграждения на медицински лица, военни, полиция и допълнително средствата, които ще бъдат нужни за мярката 60/40. Реално това е допълнителната мярка, която са направили в разходната част, т.е. явно не планират някакви сериозни съкращения от разходите, както са гласувани в момента. Това от една страна е добре, защото означава запазване на работни места, запазване на инвестиции, които все пак са важни за икономиката. От друга страна обаче приоритетите, които има разходната част на бюджета от миналата година, и тези, които ще има тази година, ще се променят, т.е. аз лично ще се радвам да видя промяна в самата структура на тези разходи", казва икономистът от ИПИ.

Той дава пример за възможно преструктуриране на разходите - ако миналата година е гласуван разход за облагородяване на градинки, а тази година решат, че тези разходи са по-скоро на заден план и трябва да се направят други разходи, които са важни за икономиката, е добре да се направи. "В момента все още не се говори за преструктуриране на такива разходи и предстои да видим дали изобщо ще се мисли в тази посока", посочи Стайков.

Той наблегна на факта, че мерките, които се предприемат, са в посока да се ограничи потенциално увеличаване на безработицата, за да може да се ограничи ефектът от кризата, тъй като в момента това, което се получава, е шок в предлагането в икономиката, т.е. определени бизнеси започват да не работят на пълни обороти или въобще затварят.

"Възможно е този шок да се пренесе и върху търсенето, т.е. хора да загубят работата си, да се намалят доходите им, а това да се отрази и върху потреблението. Мерките, които се въвеждат, целят да подпомогнат бизнеса както чисто ликвидно, т.е. той да продължи да изпълнява оперативната си дейност, така и от гледна точка на това да си запази работниците за момента, когато започне фазата на възстановяване. Идеята на такива мерки е да не се позволява рязък ръст на безработицата и загуба на доходи, защото това има вече вторичен ефект", обясни той.

Предстои обаче да видим дали кризата, свързана с коронавируса, ще доведе до икономическа такава и дали европейските икономики ще си вземат поука. "Като погледнем историята на различни епидемии,  виждаме, че страните от Югоизточна Азия са много по-добре подготвени, защото това е много по-често срещано явление при тях. В Европа не е така. За европейската икономика специално това е еднократен шок, като освен това тя си имаше доста структурни проблеми и преди него, тъй като предната криза не доведе до желаните структурни реформи и всъщност икономиките в Европа продължиха да работят по инерция, без да си вземат поука от кризата. Ще видим дали от тази ще си вземат поука и дали тази епидемия ще доведе до нова икономическа криза, тъй като навсякъде се очакваше още преди заразата забавяне на икономическата активност в глобален мащаб", обясни Стайков.