Защо съвременната икономика е толкова уязвима на зарази

Най-общо, в икономиката има два вида събития – такива, които можем да предскажем и очакваме, и такива, за които това е на практика невъзможно. Пиковете и сривовете на икономическия цикъл спадат в първата категория; настъпването им е най-вече въпрос на време, и съответно основният управленски проблем е да ги предсказваме точно и да се нагаждаме към тях. Войните, изобретенията и пандемиите са от втория тип – събития, които се случват еднократно, на практика не подлежат на предвиждане, но имат голямо влияние върху развитието на икономиките и обществата като цяло. Докато новаторските изобретения имат обаче потенциала да обърнат хода на забавяща се икономика към по-добро, то други събития, като заразите, имат обратния ефект и могат да донесат със себе си значителни сривове и забавяния. Тук, разбира се, говорим за все по-бързо разпространяващия се извън Китай коронавирус и уроците, които ни дава той за структурата и слабостите на съвременните икономики.

Според определението, популяризирано през последните две десетилетия от влиятелния статистик и теоретик на риска Насим Талеб, заразата с коронавирус е „черен лебед“ – събитие, което не може да бъде предсказано с точност, тъй като е много далеч от полето на нормалната ежедневна човешка дейност, но същевременно е с потенциал за значителни последствия(всички лебеди са бели, докато не срещнем черен; тъй като целият ни досегашен опит е единствено за бели лебеди, няма как да допуснем съществуването на черен. Тъй като заразата с определени болести по определение е непредсказуема, а размерите и последствията от нея са неизвестни, подготовката и навременното организиране на мерки за ограничаването на разпространението и смекчаване на ефектите са много по-трудни. Борбата с противник, чиято сила и способности са неизвестни, е сериозно начинание.

Майсторът на невероятното Талеб ни дава още едно понятие, което е ключово за анализа на този тип феномени – „антикрехкост“. То описва такъв обект или социална структура която не само, че не се разпада под външен натиск и шок, тоест не е крехка, но обратното – колкото повече е подложена на такива, толкова по-крепка и държелива става. Антикрехките общества се развиват най-добре и най-бурно в периодите на несигурност и кризи, докато крехките не издържат.

Именно опозицията между крехкост и антикрехкост позволява да разберем защо съвременното глобално общество е толкова уязвимо на черни лебеди. Последният път, когато това ни беше напомнено беше глобалната финансова криза, когато публичното гарантиране на няколко фонда за евтини жилищни кредити в САЩ в началото на хилядолетието, съчетани с неадекватното управление и дори прикриване на последствията от него в крайна сметка доведе до срива на огромни банки и рецесия в целия развит свят. По същия начин, по който изграждането на финансови кули от карти, държавната намеса в сектори, където липсва разбиране на сложни процеси и спекулата доведоха го глобален срив, комбинация от няколко ключови фактора правят съвременното глобално общество особено крехко и уязвимо на смъртоносни зарази:

1. „Свързаният свят“ – в миналото, разпространението на заразите е било ограничено от възможностите за пътуване. На Черната смърт ѝ трябва десетилетие, за да стигне до Европа; дори и в пика на инфлуенцата през Първата световна война с постоянното движение на войски са останали незасегнати кътчета. Днес обаче е достатъчно асимптоматичен преносител на смъртоносен вирус да кацне на някое от големите международни летища, и за по-малко от денонощие заразата може да достигне до всички точки на света. Така, достъпността на въздушния транспорт, която ни позволява бързо и евтино да пътуваме (почти) навсякъде, ни прави уязвими на заболявания, които иначе задълго биха останали изолирани в първоначалните си огнища.

2. Международните вериги на добавена стойност – допреди столетие, почти цялото производство се извършваше в рамките на държавите; почти всички продукти пресичат поне една граница, преди да достигнат крайния потребител. Това важи с особена сила за високотехнологичните производства, в които частите за смартфоните и лаптопите често обикалят няколко пъти света, докато бъдат сглобени в завършено устройство. Сложната интеграция на дълги вериги на добавена стойност обаче означава, че ако някъде бъдат прекъснати –например заради карантина – всички дейности нагоре по веригата по необходимост също спират, докато ситуацията не бъде разрешена. В резултат на това редица производствени сектори не успяват да изпълнят поетите поръчки, както във високотехнологичния сегмент, така и в машиностроенето, автомобилостроенето, текстилната промишленост и много други.

3. Зависимостта от международната търговия – също както при производството, през последните няколко десетилетия потреблението също се глобализира. Всеки квартален супермаркет предлага стоки от десетки държави, пропътували понякога десетки хиляди километри, и карантините и прекъсването на производството водят до липси и свиване на предлаганите стоки. Много фирми, от своя страна, все повече разчитат на международното си присъствие, и намаляването на търсенето в засегнатите от епидемии територии правят бъдещето им по-несигурно.

4. Струпването в градовете – ръстът на икономиката на услугите, особено в развитите страни, неизбежно доведе до все по-голямо струпване на хората в големите градове и живот все по-нагъсто, защото именно в тях е и най-добрият стандарт на живот. Това от своя страна обаче неизменно означава и много повече потенциални заразени тогава, когато ново заболяване достигне до някой от тях.

С една дума, ключовите характеристики на съвременния свързан, взаимообвързан и взаимозависим икономически живот са и тези, които правят съвременното общество и начин на живот толкова уязвими, или толкова „крехки“ по Талеб, на епидемиите от нови вируси. Струва си обаче да погледнем и към потенциалните последствия. Прекъсването на търговските и производствените вериги вече се чувства от много фирми, които разчитат на тях. Свиването на търсенето в пазарите, засегнати най-тежко от вируса също се чувства, а много държави срещат трудности в адекватното организиране на мерки за ограничаването на коронавируса. Паническото пазаруване и свръх запасяването със стоки може да  задълбочи проблемите с доставките, а ограничаването на пътуванията и страха от заразяване неизбежно ще се отрази на туризма.

Дали последствията от епидемията ще достигнат размери, сравними с тези на финансовата криза от преди десетилетие? Трудно е да се каже; един от проблемите с черните лебеди е, че не знаем точно колко са черни, но потенциалът определено е налице.

Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.