179 г. от рождението на Васил Левски

България се прекланя пред Апостола на свободата

07:58 18.07.2016
На днешния 18 юли България отбелязва 179 години от рождението на Васил Левски, наричан Апостола на свободата.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. (6 юли по стар стил) в Карлово.

Образованието си започва в килийното училище в родния си град. Година по-късно продължава в местното взаимно училище.

Иван Кунчев, бащата на Левски умира, когато той е на 14 г. Грижите за младото момче поема вуйчо му – Василий Караиванов.

В периода 1852-1854 г., той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. 

През 1856-1857 г., учи в свещеническото училище на даскал Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий.

В края на 1861 г., Левски напуска манастира, за да се посвети на народното дело.

"Аз съм посветил себе си на Отечеството: да му служа до смърт и да работя по народната воля".

Левски се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски.

Легендата гласи, че по време на военни упражнения той прави лъвски скок, от който всички са възхитени, и започват да го наричат Левски.

В Белград Левски укрепва познанствата си от Първа легия. Там той се запознава и с нови революционери, сред които Ангел Кънчев и Любен Каравелов.

На 11 декември 1868 г. с параход от Турну Мъгуреле (град в Румъния), Дяконът тръгва за Цариград. Започва първата си обиколка във вътрешността на страната, подпомогнат от "Българско общество".

Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол.

Той проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт.

През 1869  г. започва втората си обиколка. Този път се снабдява със сведения за вътрешни дейци.

На 26 август 1869 г. Левски се завръща в Букурещ. Той има ясна представа за обстановката в България и за възможността за успех на комитетската мрежа, затова трябва да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на идеите си.

В края на 1869 г., Апостола, заедно с Любен Каравелов, участва в основаването на Българския революционен централен комитет - (БРЦК)

През май 1870 г., Левски се завръща в България, заема се с доизграждането на комитетската мрежа и създаването на ВРО (Вътрешна революционна организация). За столица на организацията е избран Ловеч.

Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. 

Васил Левски и председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети.

Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април-4 май 1872 г.).

ВРО получава сериозни удари от османските власти след Арабаконшкия обир (1872).

Турското правителство получава доказателства за съществуване на територията на империята на бунтовна организация, водена от вече издирвания Васил Левски.

Апостолът на Българската свобода е заловен през зимата на 1872 г. в Къкринското ханче до Ловеч и е съден в София.

Обесен е в покрайнините на града на 19 февруари 1873 г. И до днес учените спорят къде е гроба на революционера.

Заради народното си дело Васил Левски получава прозвището Апостола на свободата и става вечният критерий за родолюбие, сила и самоотверженост на поколения българи от Освобождението до днес. Той е приеман като най-големия национален герой на българите и цялата страна днес се покланя пред неговата памет и завети "за чиста и свята република" и "за народното дело".




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: човечество | MIT Technology Review | Volvo XC60 | Музей за модерно изкуство

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини