Грешката на военните и шансът на Ердоган
Организаторите на опита за преврат срещу президента явно са подценили решителността на турците, народът не желае нов военен режим
~ 2 мин.
През последните месеци в Турция се говореше
наистина за възможност от военен преврат. Но никой не вземаше насериозно
подобна вероятност, защото президентът Реджеп Тайип Ердоган до голяма степен
беше успял да неутрализира властта на военните.
Независимо че голяма част от турците не харесват авторитарния му стил на управление и са срещу ограничаването на свободите, почти никой от тях не желае поради това да идват танковете.
Щом липсва подкрепа от народа
Които и да са организаторите на този малко дилетантски опит за преврат, те са подценили решителния отказ на турското население да бъде управлявано от военните.
Съвсем различно беше положението при пучовете от 1960, 1971 и 1980 г. – тогава повечето хора в Турция приветстваха идването на военните на власт. Затова и превратите бяха успешни. Така беше и през 1997 г., когато свалянето на ислямиста Неджметин Ербакан стана по волята на Генералния щаб.
Съвсем друго беше 10 години по-късно, когато генералите отново заплашиха с преврат, но не посмяха да го извършат, тъй като нямаха подкрепата на населението.
Гневът на Ердоган ще се излее върху противниците му
Президентът Ердоган си дава сметка, че и сега военните не могат да разчитат на народна подкрепа и неслучайно веднага призова турците да излязат на улицата. Мнозина последваха призива му и се противопоставиха на войниците, успяха дори да ги задържат и предадат на полицията. Късно среднощ джамиите също мобилизираха хората, като ги призоваха за молитва в необичаен час.
За момента по всичко личи, че бунтът на една малка част от армията се е провалил. Не е трудно да предположим какво ще предприеме сега Ердоган. Даже и при най-малката заплаха за власттта му – както в случая с масовите протести срещу разрушаването на парка „Гези“ и с корупционните скандали през 2013 г. – той накара противниците си осезаемо да усетят гнева му. И още повече поляризира турското общество.
Сега обаче пред него се разкрива огромен шанс: да се възползва от голямата сплотеност на обществото в тази криза, за да прехвърли мост през пропастите, изкопани в миналото в турското общество.
