Акад. Юлиан Ревалски:

Специален фонд може да върне млади учени в България

БАН може да се похвали с много разработки, които после бизнесът да комерсиализира, казва новият председател на академията

Снимка: Десислава Веселинова

Акад. Юлиан Ревалски бе избран за председател на Българската академия на науките (БАН) на 1 декември 2016 г. и пое поста от акад. Стефан Воденичаров. Роден е през 1956 г. Той е доктор на математическите науки и професор в Института по математика и информатика при БАН, където от 2013 г. е директор, през 2011-2012 г. е зам.-директор. В областите на неговите научни интереси влизат: Изследване на операциите - Оптимизация, Вариационен анализ, Теория на игрите; Функционален анализ - Геометрия на банахови пространства, Монотонни оператори; Обща топология - Топологични методи в оптимизацията, Многозначни изображения.

Акад. Ревалски, каква роля поехте, заставайки начело на Българската академия на науките (БАН)?

Имам желанието БАН да си възвърне достойното място в обществото. За съжаление, в последните години се появиха съмнения дали изобщо има нужда от наука в малките страни. Науката не може да има само приложен характер, трябват и фундаментални изследвания.

При съществуващите реалности, кое е по силите ви да промените?

По численост учените в БАН са около една пета от всички учени в страната, но ние даваме около 60% от научната продукция. Това показва, че сме ефективни и имаме потенциал. Моето намерение е БАН да постигне устойчиво развитие, като в системата бъдат привлечени и много млади хора. Учените са богатството на една нация, което се създава в продължение на много години. Нашите учени имат международно признание, с каквото малко други сфери могат да се похвалят.

Разяснете защо е необходимо науката в една малка страна да се занимава с фундаментални изследвания?

Ако искате да развивате приложни научни изследвания на високо ниво, трябва да осигурите и основата. За да се стигне до разработка, която да бъде приложена в практиката, ученият трябва да е развит и на фундаментално ниво. Никъде по света няма да намерите научна дейност, която да е единствено с приложен характер. При това често фундаменталните изследвания не са най-скъпата част от финансирането на науката.

Може ли всяка сфера на научно познание да има практическо приложение?

Не всички сфери намират практическо приложение така бързо. Има примери в науката, когато минават години, докато се стигне до използване в практиката. Но така общото ниво на познанието расте, като това винаги има отражение и върху образованието.

Във вашите изказвания напомняте, че БАН не е производствено предприятие. Кои са някои от върховите разработки на учените от академията?

От научните организации по света не се очаква да произвеждат конкретни продукти. Работи се до степен на прототип, който после бизнесът да комерсиализира. Има много неща, с които да се похвалим. Наскоро започна програмата за изграждане на Циклотронния център в Института за ядрени изследвания в София. Той ще произвежда изотопи, необходими за медицински изследвания, досега внасяни от чужбина. Институтът по полимери развива нови технологии, които намират приложение в енергетиката и медицината. Имаме институти с много патенти, които после отиват при бизнеса. Институтът по металознание, съоръжения и технологии също има редица разработки с приложен характер, които са полезни, в това число и за армията. Много дълъг е списъкът с постижения.

Сигурно има примери и от Института по математика и информатика?

Работим в сферата на информационната сигурност – за финансовия сектор и отбраната, както и навсякъде, където информацията трябва да бъде защитена. Всичко това е на основата на алгебрата, на теория на числата, на кодирането и криптографията. Разработките идват от чисто абстрактната наука и намират все по-широко приложение. Създаваме нови методи в образованието, които позволяват чрез новите технологии преподаването да става по  начин, при който ученикът вече не е пасивен. Тези методи се прилагат вече не само при преподаването на математика и информатика, а и по други предмети, например по български език. Министерството на образованието откликва на нашите предложения и вече няколко пъти обучаваме учители, които искат да работят по-ефективно. Убеден съм, че този подход ще подобри образованието в България.

Верен ли е изводът, че е по-скъпо да нямаме наука, отколкото да имаме?

Фундаментален въпрос е, че наличието на учени на високо ниво е част от приоритетите на всяка страна, която се стреми към развитие и растеж. Не може да си позволите в момент, в който ви трябва ново знание, да го пренесете чрез хора от чужбина. Трябват и знаещи хора, които да могат да го приложат. Затова учените трябва да бъдат подкрепяни и държавата да се грижи за развитието им, както се грижи да има лекари и учители.

Как ефективно да ползваме наличния интелект, с който разполагаме във времето, когато изкуственият интелект започва все повече да се развива?

Учените,  управляващите, обществото и бизнесът трябва да срещнат своя интерес. Учените трябва по-активно да разясняват важността на това, което правят. Несъмнено без изследвания на високо ниво не може да има успехи в сферите, в които ни се иска да постигаме напредък, основан на знанието. Политиците трябва да осъзнаят, че ако подпомогнат науката, ще подпомогнат цялото общество – пряко измерено чрез развитието на образованието, на здравеопазването, а и на икономиката. Ние ще извървим нашия път. Трябва да признаем, че в последните години БАН се отвори много към обществените потребности и към нас все по-често се обръщат за експертизи. Все повече се осъзнава, че без образование и наука не може да имаме интелигентен растеж.

Всяка година на 24 май пеем „Напред, науката е слънце“, а сякаш не разбираме какви думи изричаме. Скоро ще проумеем ли смисъла?

Ние, учените, вярваме в истинността на това твърдение. Не зная как стана така, че в годините се появиха съмнения в значението на науката у нас. А нашите възрожденци не просто са възпели знанието като ценност, а през 1869 г. те създават Българското книжовно дружество, което по-късно се разраства до академия на науките. Тя се утвърждава като водещия научен център в страната.

Какво ще кажете на всички български учени, завършили и трупащи опит в чужбина -  струва ли си да се върнат в България?

Ако работят в сфера, която у нас е добре развита, бих им казал да се върнат. От 5-6 години се опитваме да привлечем изградени учени, които да дойдат в Института по математика и информатика. Вече 11 души направиха тази крачка заради институционалната среда. Аз самият съм прекарал много време в чужбина, тъй като науката изисква мобилност, и зная, че има българи, които по различни причини са готови да се завърнат. Заплащането е в пъти по-ниско и най-добре е да имат подкрепа чрез т. нар. реинтеграционни грантове в научната сфера, които съществуват на ниво Евросъюз. Нашата страна също би могла да направи такава реинтеграционна програма в подкрепа на българите, които са изградени професионалисти и биха желали да се завърнат.

Какво е посланието ви към политиците и към бизнеса?

Да се грижат за развитието на науката, тъй като знанието води до обществен и икономически просперитет.  Половината от средствата може да идват от националното финансиране, а другата половина – от бизнеса, който се възползва от приложния характер на разработките. Днес иновациите движат света напред.

Повече четете в брой 69 на списание "Икономика" - на пазара от 13 януари



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: БАН | наука | фонд | иновации | патенти | митата на Тръмп