Инженер Емил Янков:

„Тракия икономическа зона“ ежегодно създава 2000-3000 работни места

Младежи със средно специално образование получават до 3000 лв. стартова заплата

Инж. Емил Янков е завършил Технически университет – София. От 2012 г. е Мениджър „Проекти Азия“ в „Сиенит Холдинг“ АД, от 2013 г. Мениджър „Бизнес развитие“ на проект „Тракия икономическа зона“ и Директор „Бизнес развитие“ на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие. Инж. Емил Янков е провел множество посещения в Китай, Корея и Япония за осъществяване на бизнес отношения, привличане на инвеститори и партньори от Азия в България и региона на Пловдив.

Инж. Янков, как се развива „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) през последната година?

През последната година успяхме да утвърдим проекта като устойчив, присъединиха се още 5 нови инвеститора, а инвестициите за 2016 г. бяха около 180 млн. евро. Основният акцент през изминалата година беше поставен върху образованието и намирането на квалифицирани работници.  

Преговаряте ли с нови инвеститори, от кои държави, какъв е предметът на тяхната дейност?

В момента преговаряме с 3 нови инвеститора, два от които са немски, а един – френски. Преговорите с един от тях са в много напреднала фаза. Немските инвеститори работят като подизпълнители на големи международни компании в областта на автомобилостроенето, а френската оперира в областта на въздухоплаването.

Колко са общите инвестиции в ТИЗ от началото на проекта?

През 2013 г. шестте индустриални, търговски и логистични зони в района на Пловдив („Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Парк „Иновации“ и Агроцентър „Калояново“), които се развиват от „Сиенит Холдинг“ АД, „КЦМ 2000“ АД, израелски и италиански партньори, бяха обединени под общия бранд „Тракия икономическа зона“. Така се оформи най-мащабната индустриална зона на България не само по площ – 10.7 млн. кв. м, но и по реализирани в рамките на 20 години над 1.1 млрд. евро инвестиции.

Какво печели един инвеститор, който избере да вложи парите си в ТИЗ?

През последните 20 години се убедихме, че колкото по-малък контакт има инвеститорът с бюрокрацията в България, толкова по-улеснен е той. Зоната предоставя терени за инвестиционни проекти с модерна инфраструктурна обезпеченост – пътна инфраструктура, електричество, газификация, водоснабдяване, канализация, телекомуникации, изграждане на обекти в кратки срокове, както и наем на готови помещения. През последните години подобряваме и връзката бизнес – образование, за да осигурим на инвеститорите подходящите работници.

Какъв е общият брой на заетите в предприятията от ТИЗ?

В момента в 6-те индустриални зони в рамките на „Тракия икономическа зона“ работят над 20 хил. души. Три от зоните вече са развити, а останалите предстои да бъдат развити. В последно време ежегодно се създават около 2000-3000 нови работни места.

През следващите няколко години приоритетно ще развиваме Парк Иновации“ (известна още като Калековец), която се намира в близост до АМ „Тракия“ и се простира на 2.6 млн. кв. м.

Там ли ще позиционирате новите инвеститори?

Инвеститорите имат собствени разбирания и предпочитания къде да бъде разположено предприятието им, съответно те имат последната дума при избора на локация. В състава на ТИЗ са зони с различна икономическа специфика, което прави проекта уникален – има зони в областта на леката и тежка индустрия, в т.ч. машиностроене, на високите технологии и агро сектора. Така инвеститорът има изключителна възможност за избор.

Както вече споменах, съсредоточени сме върху развитието на Парк „Иновации“, към нея насочваме и нашите азиатски партньори (които са главно от Китай), тъй като те планират по-мащабни проекти и имат нужда от по-големи площи.

Как вървят преговорите с азиатските компании, вие ли ги водите, получавате ли някаква помощ от държавата?

За съжаление забелязваме, че липсва дългосрочна политика на България към водещите азиатски икономики като Китай, Япония и Южна Корея. В началото самостоятелно си проправяхме пътеките натам, но вече получаваме подкрепа от държавата – работим много добре с българските посолства и търговските аташета към Министерството на икономиката, както и с Българската агенция за инвестиции. Натрупахме опит в трите водещи азиатски икономики и ще се опитаме да доведем инвеститори от тези страни в България през следващите няколко години.

Вече можем да се похвалим с първия инвеститор от Япония – SMC Industrial Automation, която закупи 180 дка в индустриална зона „Марица“, част от ТИЗ. Компанията е световен лидер на пазара в индустриалната автоматизация с пневматични и електрически системи и е в ТОП 50 на най-иновативните компании в света.

Китайските проекти са много мащабни и може би е нужно още време, за да се реализира такъв у нас. В Китай нещата се случват и по политически път – много е важно отношението на държавата. Стараем се да разсъждаваме реалистично и да оценяваме индивидуално всеки проект.

Какво е цялостното отношение на китайската държава и китайският бизнес към България?

Исторически имаме добри отношения с Китай. България е популярна там основно с розите и продуктите от розово масло. Други европейски държави като Франция, Италия, Германия, Великобритания са значително по-известни и разпознаваеми като брандове в Китай. През миналата година едва около 18 хил. китайски туристи са посетили България, така че определено е нужно да се работи за популяризирането на държавата ни като бранд сред китайците.

В Китай има сериозна последователност в мисленето и действията, така че ако има желание от българска страна, двустранните отношения в икономически, туристически и всякакъв друг план ще се случат по-бързо.

Липсата на квалифицирани кадри е един от сериозните проблеми за предприятията. Какви инициативи предприема ТИЗ в тази насока?

През последните години безработицата в Пловдив достигна рекордно ниски нива от 3.8% в града. Действително инвеститорите са загрижени дали има подходящи кадри, но ние идентифицирахме този проблем още преди 3-4 години и започнахме да работим за разрешаването му.

Провеждаме 2 типа инициативи – такива, в които работим с професионалните гимназии и такива, по които работим с университетите. С професионалните гимназии в Пловдив организираме стажантски програми в различни предприятия, а с три чуждестранни търговски камари – швейцарската, германската и австрийската си партнираме в програми за дуално обучение.

Община Пловдив също е доста активна в тази насока. Един от приоритетите й е сътрудничеството с фондация „Заедно в час“ в изработването на цялостна стратегия за развитието на образованието в Пловдив.

Инвеститорите, с които си партнираме, са най-активни в работата с висшите учебни заведения. Те ежегодно организират информационни дни на кариерата и оборудват специализирани лаборатории в университетите. Компаниите изпращат свои експерти, които помагат на студентите, наблюдават тяхното развитие и провеждат стажантски програми в самите предприятия. Това са някои от начините да се създадат необходимите специалисти.

Беше създаден и Образователно-индустриален борд, в рамките на който си сътрудничат Министерство на образованието и науката, „Клъстер Тракия икономическа зона“, община Пловдив и Industry Watch Bulgaria. Целта му е образователната система в града под тепетата да бъде пригодена за реалните нужди на бизнеса и пазара на труда. Така ще се създават полезни кадри и ще се избегне създаването на излишни такива. Трябва да поработим и с родителите в тази насока.

Как се развива инициативата за привличане на работници от градове с висока безработица?

„Клъстер Тракия икономическа зона“ заедно с JobTiger, община Пловдив, фондация „Тръст за социална алтернатива“ и 6 индустриални компании поде стратегическа инициатива „Информационни дни на кариерата“ с цел привличане на кадри от региони с висока безработица за ТИЗ. През февруари в рамките на 3 седмици се проведоха срещи в Ловеч, Сливен, Стамболийски, Монтана и Бяла Слатина. Над 1000 търсещи работа посетиха събитията и се срещнаха лично с представители на работодателите. Буквално дни след срещата в Сливен млад мъж вече се премести в Пловдив и започна работа в една от фирмите тук.

Вторият етап на инициативата продължава през април в други населени места, в момента се конкретизират кои. Реално тази инициатива активира трудовата миграция вътре в страната, тя е една алтернатива на миграцията навън.

Привлекателни ли са условията и заплащането в предприятията от ТИЗ за младите специалисти?

Да, определено са привлекателни. Тъй като броят на завършващите абитуриенти намалява с всяка следваща година, целта ни e да привлечем колкото се може повече от учениците към професионалните гимназии. Ако завършат подобно специализирано училище и започнат работа като оператори на машини, те ще получават много по-добро заплащане, отколкото като безработни икономисти или специалисти по хуманитарни науки.

Стартовата заплата на млад специалист в предприятията от ТИЗ може да достигне от 800 до 3000 лв. Говорим за човек без опит, който няма висше образование и работи като стругар или оператор на машина с компютърно управление. Не се шокирайте от цифрата 3000 лв. – толкова е средната заплата на професионален шофьор в ПИМК.

Липсата на кадри и голямата конкуренция водят до сериозно повишаване на заплатите във фабриките. Каква е средната заплата на един квалифициран служител в предприятие от ТИЗ?

Преди няколко години средната заплата в Пловдив беше много ниска, една от най-ниските в областните градове в България. С натрупването на големи и средни инвеститори това постепенно се промени. За да запазят работниците си, предприятията започнаха постепенно да повишават заплатите и да им предоставят определени социални придобивки – служебен автомобил, служебен телефон, ваучери за храна, безплатни медицински прегледи и др. Така се повиши стандартът на живот в целия регион.

Както вече казах един среден специалист, работещ на машина, получава 800-1200 лв. начална заплата, а един току-що завършил инженер – около 1200 лв.

Планирате ли разширяване на ТИЗ към други градове? Кои и на какъв етап е тази експанзия?

Подписахме споразумения за партньорство с община Хасково и община Бургас и ще развиваме зоните около летищата Узунджово и Равнец. Смятаме да приложим нашите успешни практики и така да съдействаме за развитието на тези региони. Спокойно можем да кажем, че проектът „Тракия икономическа зона“ вече се развива на територията на Южна България. Ако тази инициатива има успех, може да разработим и по-дългосрочна стратегия за привличане на инвеститори в тези региони.  

Има ли достатъчно добри условия (достатъчно големи парцели, инфраструктура и др.) за привличане на инвеститори и изграждане на предприятия на тези места?

Териториите са достатъчно големи – около 3000 дка, те дълго време не са били използвани, но имат добри перспективи за развитие. Ние имаме опит в развитието на такива проекти, в Хасково дори има интерес за създаване на център за управление на дронове, но нещата още са в начален етап.

Първо ще направим обследване на наличната инфраструктура и комуникациите, след което ще създадем план за развитието на конкретния проект и после постепенно ще изработим стратегията. И двата имота са атрактивни и като територия, и като възможности. Въпрос на време е да изработим точната последователност за развитието им.  

Получавате ли необходимото сътрудничество и подкрепа от държавата? С какво би могла да помогне тя за развитието на ТИЗ и други индустриални зони?

През последните 2 години има разбиране и съдействие от страна на държавата, преди това проектът се развиваше изцяло регионално. След като ТИЗ се обособи като Район за целенасочена подкрепа от държавата (единственият подобен в България) и държавата вече можеше да помага финансово, тя съдейства с изграждането на един малък път.

За нас най-важна е подкрепата при изграждането на инфраструктурата на част от зоните. Редно е държавата, а не ние или инвеститорът да строи пътищата в тези зони.

ТИЗ е един от редките (и със сигурност един от най-дългосрочните) успешни примери за публично-частно партньорство в България. Как успяхте да го постигнете и смятате ли, че и други могат да се поучат от примера Ви?

„Тракия икономическа зона“ е единственият проект, който обединява 9 общини в България. Целта е да се привличат инвеститори, да се облекчи процеса по получаване на необходимите разрешителни и да се стимулира развитието на целия регион, независимо от политическата принадлежност на кметовете от тези общини. Това е първото обединение, съсредоточено върху цели и ползи, които да са валидни за целия регион.

Основното при нас, а и при други инициативи в България, е да намираме повече идеи и цели, които да ни обединяват. Намерят ли се общи цели, принципи, идеи, които да ги обединяват, съм сигурен, че и други български общини могат да намерят верния път към реализирането им. Въпреки всички проблеми, трябва да действаме заедно и да следваме целите си, а не да се отказваме или да търсим проблема в някой друг. Добре е за бизнеса да има и приемственост в местната и държавна власти. 



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: България | Китай | заплати | Бургас | предприятия | стратегия | образование | Пловдив | инвеститори | Хасково | сътрудничество | квалифицирани кадри | индустриални зони | Тракия икономическа зона | Емил Янков

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини