1 млн. хляба се търгуват \"на тъмно\" всеки ден

За храните ДДС-то трябва да е 10%, а за хляба 5%, казва Мариана Кукушева

1 млн. хляба се търгуват \
588 ~ 4 мин. четене
Автор: Ивайла Раденкова

За състоянието и проблемите на хлебопроизводството у нас и потенциалното налагане на ДДС ставка върху храните, Economic.bg разговаря с Мариана Кукушева, председател на хлебопроизводителите и сладкарите в България. 

- Г-жо Кукушева, в България хлебопроизводството е браншът с най-голям дял в сивата икономика (над 50%). Каква е причината за това? 

Хлябът е най-бързо оборотната храна, произвежда се през нощта и се продава обикновено до обед. Причината е, че и в момента, независимо от нашето настояване, няма наличен регистър на превозните средства, които прекарват хляб. По този начин не се контролира логистиката на хляба. На ден в България се произвеждат близо 2 млн. хляба, като половината от тях са с обикновени продажби, през обороти и касови апарати , но другата половина се търгуват на тъмно. Хлябът е единствената храна, която се произвежда изцяло от българска суровина. Тази суровина се субсидира от Европейския съюз, съвместно с националния бюджет с директни доплащания. Така зърното се преработва в краен продукт и се реализира на пазара под формата на хляб. 

Проблемът в хлебопроизводството на  тъмно е, че изкривява пазара, води до укриване на преки и косвени данъци и най-вече кражба на ДДС. Ако приемем, че един хляб в рамките на 700 грама струва средно 65 ст., в него има 13 ст. ДДС, при единна ставка 20%. 12-те ст. са изключително голям финансов ресурс. Ако ставката на хляба е 5%, то в 65 ст. ще имаме 3 – 4 ст. ДДС.

- Какво ще постигнем ако се въведе диференцираната ДДС ставка на храните? 

Диференцираната ДДС ставка, обикновено е втората стъпка, която прави държавата след въвеждането на обратно начисляване на ДДС за земеделските култури. Освен това тя ще доведе до по-високо потребление, до абсолютната събираемост на косвени данъци, като социални и здравни осигуровки, както и данък общ доход. Ще доведе и до увеличаване на работни места и понижаване на крайната цена на един продукт. Не мога да приема отказа на държавната администрация, която обяви, че ще се реформира, но изключва преструктурирането на своите усилия и дейност в посока диференциране на ДДС ставка.  Защо не вземаме за пример Румъния, която от първи юни ще въведе ставка на храните или пък Германия – там има четири вида данъчно облагане. Ако бъде въведена ставка на храните от 10% и съответно на хляба от 5%, ще повишим потреблението и ще свалим крайната цена на основните храни. 

- Какви промени в закона трябва да се въведат, за да се отстрани превъзходството на търговските вериги над родните производители? 

На 10 март тази година Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите подписа споразумение с представителите на Сдружението за модерна търговия, за влагане на лоялни търговски практики между търговските вериги и производителите. Споразумението бе подписано, ползвайки европейския опит на саморегулация, и в него са заложени всички наши искания, които са мотив за промяна на законодателството. Подписаното споразумение не позволява продажбата на хляб под себестойност от един доставчик към търговец, като не се позволява забавяне на плащанията. 

За тази цел е наложен мониторингов механизъм, който следи да не се прилагат нелоялни търговски практики и да не се оказва натиск при договарянето на всеки български доставчик със съответния български търговец. Ние хлебарите, обаче, сме мъдри хора и установихме, че щом Европа препоръчва саморегулации, то тя е стигнала исторически до извода, че политическите обещания са постоянни и вечни и не водят до реални резултати.

Докато политиците обещават светло бъдеще, през това време фирмите губят своята конкурентоспособност и изчезват от пазара. С оглед на това решихме, че трябва преди всичко да се ползва европейския опит, а не да се залага на голи обещания. Ние не се нуждаем от посредник в лицето на държавата. Идеята е сами да повишим потреблението и по този начин да увеличим и доходите и работните места. Само така ще можем да стабилизираме икономиката, а не да търсим посредник, от страна на държавната администрация. Една държавна администрация не може и не бива да защитава интересите на бизнеса, защото ако това се иска от нея, това единствено ще стимулира корупцията. 

- Конкурентни ли сме на чуждите пазари и колко от зърнената реколта се изнася в чужбина? 

На година в България се добиват средно по 5 млн. т. зърно, като от тях се изнеся 3.5 млн., а вътрешното потребление е 1 млн. т. Може да се каже, че страната ни има ограден ресурс за износ на земеделска суровина, но идеята е този продукт първо да се преработва тук и след това да се реализира на европейския пазар. В последните две години се изнася достатъчно хлебни изделия и стокообмена е много интензивен. Това се осъществява чрез помощта на големите търговски вериги, защото те са тези, които могат да осъществят логистиката и стъпването на пазара. 

- Има ли проблеми с качеството на реколтата за 2015 г? 

В момента има засегнати площи от наводненията и снеговете през последните месеци. Съответно ако площите са застраховани и официално обявени, следва тяхното компенсиране от Държавен фонд земеделие с тази разлика, че по европейска практика изплащането става с една година по-късно. Като цяло, земеделските стопани са спокойни, посевите се развиват добре. Текат усилени мероприятия по българските полета и се отглежда отговорно земеделската реколта на България. Въпреки че селското стопанство е „фабрика под небето“, обработваемите площи се развиват в един традиционен процент, независимо от дъждовете и сушата. 

Запишете се за нашия бюлетин


Подкрепи Economic.bg