1400 проекта във фонд "Земеделие" са в застой

Скандалите през последните седмици бяха много нездравословни за фонда, смята Венцислав Върбанов, бивш министър на земеделието и председател на Асоциацията на земеделските производители в България

Интервю:

1400 проекта във фонд

Снимка: Стоян Йотов

Автор: Божидара Иванова

- Г-н Върбанов, в криза ли е Държавен фонд "Земеделие" и ще успее ли да се съвземе след скандалите от последните седмици?

Фонд "Земеделие" е в криза и това се вижда и от обикновените хора. Тези скандали бяха много нездравословни. Много се надявам новото ръководство да се вземе в ръце, да се стегне и създаде организация да бъдат разгледани проекти, които висят повече от година и половина. Също така бих препоръчал на новия изпълнителен директор да мотивира администрацията на фонда да работи, защото след мои лични разговори с хора, които работят във фонда, виждам, че те са демотивирани след всичко случващо се там. Във фонд "Земеделие" има много добри специалисти. Администрацията му е работила и е доказала, че може да се справи със задачите.

Тук можем да припомним, че България беше първата страна, в която стартира програма "САПАРД" през 2001 г. Това стана именно благодарение на една добре работеща администрация. Аз съм обнадежден от промяната, която се получи и виждам, че хората от нашата Асоциация също са обнадеждени. Очакваме с голямо нетърпение първите стъпки на новия директор. Дано да бъдат в правилната посока. Той има много малко време. Освен, че идват избори, ние имаме много кратки срокове да свършим много работа, която е свързана със следващия програмен период. До края на този месец трябва националните ни решения да бъдат представени в Брюксел за одобрения. По този начин ще се вземат решения, които ще действат до 2020 г.  Има много работа, която трябва да бъде свършена.

- Защо според вас започнаха скандалите във фонда?

Не искам да влизам в тези подробности. Не е моя работа да коментирам. Истината е, че имам мнение по въпроса, но не желая да падам на такова ниско ниво да коментирам тези взаимоотношения. Жалко е, че всичкото това се отразява върху работата на фонда, като се има предвид, че това е една от най-сериозните финансови институции в страната. Държавен фонд "Земеделие" е инструментариумът, през който може да се провежда политиката в земеделието. Финансирането на по-голямата част от сектора преминава през фонда.

- Смятате ли, че скандалите във фонда са битка между ДПС и БСП?

Не бих желал да коментирам изобщо тези скандали. Хубавото е, че има някаква развръзка и тази развръзка ще доведе до една по-добра работа във фонд "Земеделие" като цяло.

- Колко пари разпределя фондът годишно?

Трудно е да се каже точно колко са. Мога да кажа, че през следващия програмен период само европейските пари, които ще преминат през фонда, са около 15 млрд. лева. Това е един огромен финансов ресурс. Отделно има и национални схеми за подпомагане, както и различни програми, по които фонд "Земеделие" може да провежда своята политика и да подпомага различни отрасли на сектор Земеделие.

- Временно ли е избирането на новия председател? 

Трудно е да се дадат такива прогнози. Аз очаквам просто той да донесе необходимата промяна, за да се заработи и да се навакса пропуснатото време.

- Смяната на ръководството може ли да доведе до блокиране на средства?

Не, не може да доведе до блокиране на средства. Това е една нормална процедура. Аз за една година смених трима директори на фонд "Земеделие", докато намеря човека, който да заработи и да раздвижи нещата. Разбира се, това беше много отдавна, в края на миналия век. Тогава всъщност създадохме фонд "Земеделие". Не виждам нищо ненормално в това да бъде сменен един директор с друг, или едно ръководство с друго. Това си е право на министъра, който е отговорен за цялостната политика в сектора.

- А за проектите има ли някаква опасност?

Не, опасност за проектите има от гледна точка на това, че много дълго време нямаше произнасяне по тези проекти и има застой. Тук става въпрос за около 1400 проекта по всички мерки. Има много хора, които вече са реализирали част от проектите си, защото по правилата след като се входира проектът, може да се започне по неговото изпълнение. Има много фермери, които са реализирали своите проекти, а нямат произнасяне от фонда. Те не знаят дали ще бъдат одобрени или не. Те не знаят дали да тръгнат към договаряне с лизингова компания ако са си закупили някакви машини, или да тръгнат към банките за кредит. Истината е, че познавам хора, които висят в едно положение, в което част от проектите са изпълнени и стоят блокирани, защото не знаят ще имат ли одобрение или не. 

- Смятате ли, че новото ръководство ще се справи с проектите в срок?

Много се надявам. Няма много време и въпросът "кой за колко време е назначен и дали ще остане цял мандат или една година", няма никакво значение. Независимо за колко време един човек поеме дадена отговорност, той трябва да работи така, че да се случат нещата. Ние като асоциация сме готови да съдействаме по всякакъв начин на новото ръководство. През следващата седмица ще поискаме официална среща, на която да кажем какви са нашите позиции и виждания по някои от проблемите, натрупани във времето. Обнадеждени сме и ще очакваме нещо да се промени.

- Според вас кои са най-спешните мерки, които трябва да свърши новото ръководство?

На първо място трябва да се разгледат тези проекти, които много дълго време отлежават. Също така трябва да се започне да се работи по новите правила, които касаят новия програмен период. Нямам идея докъде са стигнали в тази подготовка, защото нямаме поглед върху нещата. Няма как да знаем, след като не ни се предоставя такава информация, въпреки че участваме във всички работни групи и взехме много участие в подготовката на новия програмен период. В крайна сметка тук се очакват някакви политически решения, които ще бъдат съдбоносни за сектора, и които ще действат до 2020 г. Те трябва да бъдат взети до края на този месец.

Върху тези въпроси трябва да се гледа като се абстрахираме върху чисто политическите пристрастия, защото земеделието е един от малкото сектори, които носи придадена стойност. Не такава, каквато ми се иска на мен, но все пак е работещ сектор и дава поминък на много хора, осигурява и заетост, дава своя принос в брутния вътрешен продукт на страната. Една голяма част от продукцията ни се изнася и влиза валута в страната. По няколко направления трябва да има едно общо национално разбирателство и каквото и правителство да дойде, пътят, който веднъж е начертан, трябва да се следва. Тук е големият ни проблем, защото през всичките години на преход ни липсваше приемственост. Всяко едно правителство си мислеше, че всичко започва от него. 

- Кое може да стимулира българското земеделие?

Ако има ясни правила и предвидимост, ако се знае до следващия период кои отрасли ще бъдат толерирани и в кои ще бъдат насочени парите, не е толкова сложно. В момента проблемът е в големия дисбаланс, който се получи благодарение на това, че нямаше политика в сектора. Натрупаха се в началото на новото хилядолетие няколко обективни фактора - през 2000 г. например приключи възстановяването на земеделските земи, през 2001 г. стартира програма "САПАРД". Ние върнахме земите на техните собственици, по-голямата част от които ги нямаше на този свят. Техните внуци наследиха земите, но живееха в градовете и нямаха отношение към земеделието.

В същото време със стартирането на "САПАРД", най-лесно се правеха проекти за машини. Започнаха да се внасят последни модели модерни машини, които позволяваха уплътняването на земите. От една страна земите пустееха и ги имаше и всички хора, които започнаха да работят тогава, поеха риск. През 2007 г. стартира и субсидирането. Това поощри и подкрепи големите арендатори и големите предприятия, които имаха повече земя. По-рентабилно се оказа зърнопроизводството и затова една голяма част от предприемачите, които имаха животни и зеленчукови градини, ги унищожиха и започнаха да се занимават със зърнопроизводство. Истината е, че тези субсидии бяха доста скромни, но по-голямата част от тях отидоха при собствениците на земеделска земя.

Всъщност социалният мир в страната ни в момента до голяма степен се дължи тези пари, които се плащат на собствениците на земеделска земя под формата на рента. Земеделците получават по 30 лв. субсидия, а в някои райони на страната плащат по 100 лв. рента. Тези пари отиват при хората, чиято земя обработват и по този начин всъщност в селските райони влизат едни доста сериозни финансови ресурси. Затова има баланс, едно относително спокойствие. Иначе тези хора там, в тази безработица, лишени от всякакви приходи, не могат да се справят. Парите, които получават собствениците на земи са в пъти повече от парите, които получават фермерите. Най-жалкото е, че България се превърна в нетен износител на суровини. Ние в момента произвеждаме зърно, продаваме го евтино на национални компании, те го изнасят. В същото време внасяме месо в България. Фермите, които имаме задоволяват едва 20% от потребностите на българското население. 80-85% от месото у нас е внос, а от телешкото дори 90%. В една абсурдна ситуация сме, в която имаме материална база, имаме условия, имаме зърно, което изнасяме и внасяме месо. А придадената стойност примерно е в холандските или датските фермери, които гледат прасетата и не ги продават на нас. По същия начин е ситуацията и при плодовете и зеленчуците.

Коментари: 0