2 милиона българи признават, че давали подкуп
Корупцията отчита рекордно равнище през 2014 г.
29.3% от пълнолетното население на страната, или близо 1,9 милиона граждани над 18 години признават, че са давали пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година. Това показва доклад за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията, публикуван днес на сайта на неправителствената организация.
През 2014 г. е регистрирано най-високото равнище на административна корупция и корупционния натиск от страна на администрацията у нас след 1999 г., сочи документът.
Еволюцията на равнището на административна корупция след 1999 г. е противоречиво. Периодът на относително бърз спад (2000-2004) е последван от период на неустойчивост и слабо повишаване на корупцията. В периода 2009-2012 г., в резултат от засилена административна и наказателна репресия, административната корупция достига най-ниските наблюдавани равнища.
След 2012 г. е налице повишаване, като достигнатата през 2014 г. стойност е най-висока за целия 15-годишен период на наблюдение. Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в Европейския съюз и поставя България в групата на страните с много сериозен корупционен проблем.
Равнището на административна корупция в България се променя в пряка зависимост от политическия цикъл. В системата и модела на управление на държавата липсват устойчиви механизми за противодействащи на корупцията сред служителите в обществения сектор.
Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения.
Основен инициатор на корупционните сделки, в които гражданите признават, че са участвали през последната година, е администрацията. В по-голямата част от случаите на корупционни взаимодействия гражданите дават “нещо”, ако то е поискано.
Тази доминираща през годините тенденция бавно се променя: след 2008 г. устойчиво расте относителният дял на хората, които сами предлагат облаги на служителите в публичния сектор. Причини за това са по-строгият на моменти контрол върху действията на администрацията и засилващият се интерес да се постигат конкурентни и други предимства на основата на корупционни сделки.
Различните форми на корупционно поведение се разпознават добре от повечето граждани и са в голямата си част оценявани като неприемливи. Практическото отношение към корупцията обаче не се основава на морала, а на рационалността: в среда, доминирана от корупционни взаимоотношения, голяма част от гражданите (около 70%) демонстрират висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки.
В периода след 2001 г. относителният дял на онези, които не са склонни към никакви компромиси с корупцията, нараства маргинално от 25% на 33% от населението на страната. В съотношението между моралните и рационалните мотиви за корупционно поведение водещи са рационалните: когато корупцията е широко разпространена е по-рационално да си корумпиран (отколкото да си морален). Практическата ненаказуемост на корупцията я превръща в печеливша стратегия и „необходимо зло“.