24 май: денят, в който буквите излизат на парад

© ECONOMIC.BG / AI генерирана
На Балканите през месец май мирише на люляк и на мастило. В много населени места в цялата страна има тържества, ученически усмивки и много радост. Причината е една-единствена: 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Най-дългото име в календара, но и най-светлият празник, отбелязван без политически подбуди от средата на XIX век чак до днес.
Как започва всичко
Първото светско честване е през 1851 г. в Пловдив. Възрожденецът Найден Геров събира учениците си, украсява класната стая с вечнозелени клонки и им разказва легендата за Солунските братя, които дали „букви на всички люде“.
Двамата византийски дипломати, родени в многоезичния Солун, разработват най-напред глаголицата, за да могат славяните в Моравия да слушат литургиите на разбираем език. След смъртта им учениците им се прехвърлят в Плиска и Преслав, където се ражда кирилицата – азбука, пригодена за звучния старобългарски говор и пригодена за перото и мастилото.
Защо празникът е точно на 24 май?
Денят променя датата си няколко пъти. Първо се отбелязва на 11 май (стар стил) – църковното отбелязване на делото на двамата светци. След въвеждането на Григорианския календар се премества на 24 май. А през 2020 г. Народното събрание „удължи“ официалното название, за да подчертае, че кирилицата е български културен принос, който обединява над 250 милиона души на три континента.
От “Ⰰзъ” до “Я”
Пътят на българската азбука е като приключенски роман:
- Средновековие – кирилицата става държавен и църковен стандарт, по който се пишат законите на цар Симеон и „Азбукарят“ на св. Климент.
- Османска епоха – книжовността оцелява в манастирските скриптории; Паисий запалва националното самосъзнание именно чрез старобългарския език.
- Модерна България – правописните реформи от 1899 и 1945 г. кодифицират днешните 30 букви, а с присъединяването към ЕС кирилицата става третата официална писменост в Съюза.
- Дигитален век – от платки на компютри до емоджита, българските знаци са вече в Unicode, а изкуственият интелект се учи да чете кирилица с точността на отличник по правопис.
Как кирилицата стига до Киевска Рус
След като учениците на Кирил и Методий създават ранната кирилица в Първото българско царство (ок. 890 г.), писмеността започва да „пътува“ на север заедно с богослужебните книги на старобългарски (църковнославянски). Ключова е датата 988 г., когато княз Владимир Велики приема християнството и покръства населението на Киев. С кръщението идват и книги, преведени в България, а с тях – азбуката, на която са написани. Литургията вече се служи на език, разбираем за източните славяни, без да се учи гръцки – решаващо предимство, отбелязано още в „Повесть временных лет“ (Първичният летопис).
Първите сигурни руски ръкописи на кирилица са „Остромировото евангелие“ (1056 – 1057 г.) и „Савина книга“ (XI в.). Археолозите намират и восъчни таблички с ученически упражнения – доказателство, че писмеността вече се преподава. Според езиковедите ранната руска псименост е „старобългарска по форма, но местна по произношение“ – кирилицата е адаптирана към фонетиката на източнославянския говор.
Защо Българската азбука печели популярност?
- Църковен авторитет: Българските духовници носят готов набор от преводи – Библия, жития и т.н.;
- Политика и търговия: Покръстването свързва Киев икономически с Византия; българските книги са естествен „софтуер“ за новата вяра;
- Практичност: Кирилицата използва познати гръцки букви, което улеснява обучението на книжовници, обучавани вече по гръцки образец.
До XIII в. кирилицата става официалната писменост на всички източнославянски княжества. По-късно Московското княжество унаследява традицията и след реформата на Петър I (1708 г.) писмеността се модернизира („граждански шрифт“). Тази линия води към съвременния руски правопис, но генетичната връзка с българския оригинал се пази в самото име кирилица и в най-старите листове, писани с българска ръка.
Празникът днес
24 май не дели, а обединява. В България училищата излизат на традиционните шествия с портретите на Кирил и Методий, абитуриентите хвърлят шапки, а библиотеките опъват щандове с най-новите книги. В Северна Македония, Сърбия, Русия и Украйна също пеят „Върви, народе възродени“. В Европарламента често напомнят, че кирилицата е „мост“ между Изтока и Запада – писменост, чрез която се водят преговори, подписват се закони и се пишат любовни стихове.
Какво празнуваме всъщност
Не става дума само за памет на двама светци или за учебникарска дата. Празнуваме способността на буквите да превръщат звуците в идеи, а идеите – в промяна. Празнуваме факта, че още през IX в. една млада държава осъзнава силата на писмеността като дипломатически и културен инструмент и я споделя със съседите си.
Когато на 24 май сутринта чуете училищния оркестър, спомнете си, че всяка нота, всяка дума и всяка буква са малко чудо на оцеляването. Чудо, което продължава да се пише – в учебните тетрадки, на сцената, в научните трудове и в екрана на телефона. И независимо дали ще напишете „обичам те“ с химикал, с клавиатура или с пулсации на смарт часовник, това ще е същото послание, което преди единадесет века Кирил и Методий са искали да чуят: че словото е живо и свободно.
Честит празник на буквите!