Енергетика
Български енергийни недомислия
Сблъсък на противоположни мнения за това какво губим и печелим от революцията в Украйна
~ 3 мин.
Какво е бъдещето на българската енергетика? Ако например НЕК фалира? И дали украинската криза може да е от полза за България? Енергийният експерт професор Атанас Тасев и икономистът Красен Станчев търсят отговорите.
Влошени кредитни показатели, увеличени дългове, несигурност по проекта АЕЦ "Белене" - това са основните причини, поради които кредитната агенция "Стандарт енд Пуърс" намали рейтинга на Националната електрическа компания на В+ с отрицателна прогноза. Бившият премиер Бойко Борисов видя в сриването на кредитния рейтинг на НЕК опасност от фалит не само на компанията, но и на цялата държава. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от своя страна обяви, че "без да обещава чудо" до 4-5 месеца неговото правителство ще стабилизира енергетиката с "двукратно намаляване на цената на електроенергията, увеличаване на нейния износ и натоварване на мощностите".
На кого да се вярва?
"Нито един от двамата няма право", заяви за Дойче веле икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев и поясни, че ако НЕК действително фалира, проблемът няма да е кой знае какъв. Половината задължения на НЕК са задължения към Българския енергиен холдинг и ако платежната система в НЕК е затлачена, това се отразява и на холдинга, откъдето следва, че тези две държавни компании трябва да се продадат. "Това не означава, че техният дълг ще стане държавен, тъй като гарантираният дълг и на двете не е особено голям", казва Красен Станчев.
"Независимо от общественото недоволство, за хората в крайна сметка е по-добре платежната система в енергетиката да се отпуши и след това да бъде либерализирана - затова не мисля, че министър Стойнев има основания да бъде оптимист. Новите цени в енергетиката и въвеждането на такса за зелените централи много вероятно могат да бъдат обявени от Конституционния съд за незаконни действия на кабинета. Ако това се случи, приходите, които НЕК и Българският енергиен холдинг биха имали и от облагането на фотоволтаичните централи, не биха стигнали за решаването на който и да е от проблемите на НЕК", предупреждава Красен Станчев.
Преувеличените слухове за фалита на НЕК
Професор Атанас Тасев предпочита да филтрира политическите изказвания, тъй като е убеден, че експертната истина и политическият прочит често силно се разминават. Според енергийния експерт, НЕК се нуждае от свеж паричен поток и той вече се гарантира с няколкото взети кредита. "Очевидно с приходите от преноса и достъпа до системата настъпва положителна промяна и това се отнася основно за НЕК и за Електроенергийния системен оператор. Така че всички прогнози за преждевременния фалит на НЕК са силно преувеличени", смята професор Тасев.
Той определя причините за сегашното лошо състояние на компанията като комплексни. "НЕК винаги е била буфер в опитите на няколко поредни правителства да решават едновременно социални проблеми и задачите, свързани със стабилността на енергийната система, като водеща роля неправилно е била отреждана на социалния вектор. Цените на електроенергията в България отдавна не са пазарни, те са политически обосновани особено в условията на криза, когато основен проблем за държавата е бедността на населението", казва професорът.
Като друг сериозен проблем той сочи политиката в зелената енергетика. "Вместо първоначално предвидените 303 мегавата от фотоволтаици до 2020 година, те отсега са 1013 мегавата с тенденция за включване на нови мощности. А в ценово отношение разликата между 303 и 1013 мегавата е от порядъка на 500-600 милиона лева годишно. Трети фактор е недовършеният проект "Белене", който ако не бъде продължен, изразходваните до момента средства ще останат да тежат на държавните компании", предупреждава професор Тасев.
България и кризата в Украйна
"Интересно е, че винаги когато Украйна е преживявала икономически трудности, България по някакъв начин е печелила от това - поради относителната финансова и икономическа стабилност у нас е имало бягство на капитали от Украйна за България", отбелязва Красен Станчев. Според него ако Украйна получи възможност за европейско членство, от това би спечелила и България, тъй като бъдещото влизане на такава голяма държава в Общността би било добро и за ЕС, и за самата страна. "Онова, което може да се направи, за да се помогне на Украйна, е България да излезе от "Южен поток", но поне засега никой не допуска подобно развитие", казва експертът от Института за пазарна икномика.
Професор Тасев също смята, че ако нещата в Украйна потръгнат благоприятно, е възможно едно бъдещо прозападно правителство в Киев да получи съгласието на европейските държави за рехабилитация на газопровода през страната, който е икономически по-целесъобразен. "Това обаче е малко вероятно, тъй като проектът "Южен поток" е напреднал твърде много, за да бъде спрян. В този смисъл независимо от ситуацията в Украйна, сигурността на газовите доставки за България е гарантирана", убеден е Атанас Тасев.
"Дойче веле" България
Влошени кредитни показатели, увеличени дългове, несигурност по проекта АЕЦ "Белене" - това са основните причини, поради които кредитната агенция "Стандарт енд Пуърс" намали рейтинга на Националната електрическа компания на В+ с отрицателна прогноза. Бившият премиер Бойко Борисов видя в сриването на кредитния рейтинг на НЕК опасност от фалит не само на компанията, но и на цялата държава. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от своя страна обяви, че "без да обещава чудо" до 4-5 месеца неговото правителство ще стабилизира енергетиката с "двукратно намаляване на цената на електроенергията, увеличаване на нейния износ и натоварване на мощностите".
На кого да се вярва?
"Нито един от двамата няма право", заяви за Дойче веле икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев и поясни, че ако НЕК действително фалира, проблемът няма да е кой знае какъв. Половината задължения на НЕК са задължения към Българския енергиен холдинг и ако платежната система в НЕК е затлачена, това се отразява и на холдинга, откъдето следва, че тези две държавни компании трябва да се продадат. "Това не означава, че техният дълг ще стане държавен, тъй като гарантираният дълг и на двете не е особено голям", казва Красен Станчев.
"Независимо от общественото недоволство, за хората в крайна сметка е по-добре платежната система в енергетиката да се отпуши и след това да бъде либерализирана - затова не мисля, че министър Стойнев има основания да бъде оптимист. Новите цени в енергетиката и въвеждането на такса за зелените централи много вероятно могат да бъдат обявени от Конституционния съд за незаконни действия на кабинета. Ако това се случи, приходите, които НЕК и Българският енергиен холдинг биха имали и от облагането на фотоволтаичните централи, не биха стигнали за решаването на който и да е от проблемите на НЕК", предупреждава Красен Станчев.
Преувеличените слухове за фалита на НЕК
Професор Атанас Тасев предпочита да филтрира политическите изказвания, тъй като е убеден, че експертната истина и политическият прочит често силно се разминават. Според енергийния експерт, НЕК се нуждае от свеж паричен поток и той вече се гарантира с няколкото взети кредита. "Очевидно с приходите от преноса и достъпа до системата настъпва положителна промяна и това се отнася основно за НЕК и за Електроенергийния системен оператор. Така че всички прогнози за преждевременния фалит на НЕК са силно преувеличени", смята професор Тасев.
Той определя причините за сегашното лошо състояние на компанията като комплексни. "НЕК винаги е била буфер в опитите на няколко поредни правителства да решават едновременно социални проблеми и задачите, свързани със стабилността на енергийната система, като водеща роля неправилно е била отреждана на социалния вектор. Цените на електроенергията в България отдавна не са пазарни, те са политически обосновани особено в условията на криза, когато основен проблем за държавата е бедността на населението", казва професорът.
Като друг сериозен проблем той сочи политиката в зелената енергетика. "Вместо първоначално предвидените 303 мегавата от фотоволтаици до 2020 година, те отсега са 1013 мегавата с тенденция за включване на нови мощности. А в ценово отношение разликата между 303 и 1013 мегавата е от порядъка на 500-600 милиона лева годишно. Трети фактор е недовършеният проект "Белене", който ако не бъде продължен, изразходваните до момента средства ще останат да тежат на държавните компании", предупреждава професор Тасев.
България и кризата в Украйна
"Интересно е, че винаги когато Украйна е преживявала икономически трудности, България по някакъв начин е печелила от това - поради относителната финансова и икономическа стабилност у нас е имало бягство на капитали от Украйна за България", отбелязва Красен Станчев. Според него ако Украйна получи възможност за европейско членство, от това би спечелила и България, тъй като бъдещото влизане на такава голяма държава в Общността би било добро и за ЕС, и за самата страна. "Онова, което може да се направи, за да се помогне на Украйна, е България да излезе от "Южен поток", но поне засега никой не допуска подобно развитие", казва експертът от Института за пазарна икномика.
Професор Тасев също смята, че ако нещата в Украйна потръгнат благоприятно, е възможно едно бъдещо прозападно правителство в Киев да получи съгласието на европейските държави за рехабилитация на газопровода през страната, който е икономически по-целесъобразен. "Това обаче е малко вероятно, тъй като проектът "Южен поток" е напреднал твърде много, за да бъде спрян. В този смисъл независимо от ситуацията в Украйна, сигурността на газовите доставки за България е гарантирана", убеден е Атанас Тасев.
"Дойче веле" България
