Преференцията е златната акция на избирателите
Дори водачът на листата може да бъде изместен, смята Антоанета Цонева, председател на Управителния съвет на Институт за развитие на пубичната среда
Интервю:

© ECONOMIC.BG / БГНЕС
Г-жо Цонева, как ще функционира преференцията за предстоящите избори на 5-ти октомври и какви са разликите в нея спрямо изборите за Европейски парламент през месец май?
-Съществената разлика е, че при европейските избори не съществуваше условието за това, че гласовете на тези, които не са употребили преференция, се отчитат като преференция за водача на листата.
Друга разлика при изборите е в нивото на прага. На предните избори ставаше дума за 5%, а сега е 7 на сто. Това е обяснимо, тъй като на предните избори ставаше дума за национални листи, при които има много по-голяма база на гласове за кандидатите. Сега преференцията се отчита от броя гласове, подадени за една листа в съответния район, затова процентът е по-висок.
Може ли водачът на листата на практика да бъде изместен при сегашните условия за преференция?
-Би могло. Ако си представим, че 70 на сто от гласуващите употребят преференция, водачът служебно ще получи 30%. Но ако някой след него събере повече, то той автоматично става водач. От втория нататък изместването става при всеки, който е изкарал над 7% и да се придвижи напред - например: водач - 30%, втори 11%, трети 9%, четвърти - 7% преференции, а останалите остават в същия ред, в който са подредени при регистрацията на листата. Със сигурност обаче на тези избори ще има доста размествания.
Ако гласуващият иска да остави първия в листата, но да пренареди останалите кандидати, има ли възможност за такъв избор?
-Всеки има право на една преференция и на това да я употреби или да не я употреби. Ако не я използва, то неговият глас ще бъде зачетен автоматично за първия.
На изборите за Европейски парламент 26% от действителните гласове бяха с преференция, което е повече от 1/4. Това бе за изненада на всички на фона на отсъствието на всякаква информационна кампания за механиката на преференцията. Предполагам, че информираността на тези избори ще е по-добра, но не знам дали е достатъчно висока.
Смятате ли, че политическите партии правят достатъчно интензивна информационна кампания относно важността на преференцията и в действителност имат желание да видят избора на гласоподавателите?
-Нямам впечатление, че самите политически партии са много активни в насърчаването на използването на преференцията. По-скоро кампанията се води от отделни кандидати от различни политически партии. Това е много силно видимо в социалните мрежи и ясно показва, че има кандидати, които имат ясна стратегия за набиране на преференции.
Очаквате ли нов феномен "15/15" и на тези избори?
-Възможно е да има подобно дублиране на номера на кандидата и номера на бюлетината на партията, но дали това ще доведе до разместване предстои да видим. Според нас ще има по-малко случаен вот на тези избори.
Какви трябва да бъдат промените в изборния текст и сегашната форма на преференция достатъчно добра ли е или има нужда от обновление?
-Ние сме организация, която смята, че оттук нататък трябва преференцията да стане задължителна. Ако само тогава гласът се счита за действителен, много по-ясно ще личи подкрепата на отделните кандидати вътре в самата листа. Има такъв опит в други европейски страни като Полша. Този, който подкрепя подредбата на листата, може да гласува за първия в нея. По никакъв начин не се ограничава възможността всеки да изрази своето предпочитание. Трябва да се върви в тази посока, включително и при отпадането на праговете.
Всъщност, преференцията е златната акция на избирателите. Те никога не са били толкова овластени на парламентарни избори, защото сега ще се използва за първи път. Нашата избирателна система досега е била само пропорционална на такива избори и сега е първият път, при който ще се види до какво ще доведе това.
В дългосрочен план възможността за преференция влияе много силно върху селекцията на кандидатите в една листа. Те трябва да бъдат с все по-добър профил и така все по-трудно в листите ще влизат лица, които са анонимни и такива, които представляват корпоративни интереси. Така стъпка по стъпка в парламента ще има все повече лица, които не са толкова обвързани, които водят най-активна кампания, които стискат най-много ръце. Разбира се, има формации, при които преференцията е много ниско използвана. Има и такива формации, при които е силно употребявана, защото е голям стимул. Тя може да породи много коалиционни търкания, но подобни неща има във всяка партия. На ход са гражданите. Те са тези, които в крайна сметка решават битките във вътрешнопартиен план.
Ние в България постоянно променяме избирателната си система и правилата и никога не може да се измери дългосрочният ефект от една или друга система. А основната цел е политическата машина да действа по-добре и в интерес на гражданите, като същевременно да има и по-добра представителност. Защото гражданите са най-важни, те трябва да се чувстват защитени и представени, а не да са представени определени заинтересовани кръгове и върхушки.
Какво е отношението Ви към мажоритарния вот, който отчасти беше факт на изборите през 2009 година?
-Това е пример колко често си променяме изборната система. Смятам, че тогавашната система не беше истински мажоритарен избор и не доведе до нищо, защото само основно ГЕРБ и отчасти ДПС успяха да вземат бройки. Много е важно е да бъде проведен референдум за избирателната форма. Нека гражданите кажат дали искат пропорционална система с преференции, или чисто мажоритарен избор, или смесена система. Но мнозинството в НС, което се разпусна, беше фронтално срещу тази идея, а референдум рано или късно ще бъде проведен.