655-те милиона за пътните фирми затънаха в комисиите

Късно в сряда изплащането на 655 млн. лв. на пътните строителите бе одобрено от Правната комисия в парламента. Депутатите от „Продължаваме промяната“ обаче внесоха свое предложение за изменение на текста на проекторешението, прието от Регионална комисия.

Промяната на ПП предвижда да се пристъпи към плащане на 50% от свършената досега работа от фирмите, а останалите суми да минават през Народното събрание, след доклад на междуведомствената група, който да се гледа от комисия в парламента. Мирослав Иванов (ПП) дори вмъкна допълнение към това предложение – изплащане на 50 на сто на всички сертифицирани дейности.

Като мотив за промените от ПП посочиха, че трябва да има повече контрол при следващите остатъчни плащания на големи суми към фирмите по договорите за текущ ремонт и поддръжка.

Ива Митева (ИТН) се възпротиви с мотива, че се прави съдържателна промяна на текста, а не редакционна, което не е по правилника на НС. Възражението ѝ не бе взето предвид и така с 11 гласа „за“ и 2 „въздържали се“ промените на ПП бяха приети.

Преди предложението на мандатоносителя, на гласуване бе подложено и предложението на Андрей Михайлов (ИТН) 655-те млн. лв. да бъдат осигурени от централния бюджет, а не от бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура". То обаче не бе прието.

В спора около него обаче се заформи интересна дискусия за това как е трябвало да бъдат подсигурени средствата за старите задължения към фирмите. Регионалният министър Гроздан Караджов твърдеше, че колегата му Асен Василев „е сложил 0 (нули) по перата за инхаус договорите и ТРП-тата“. Заради това, според него, МРРБ няма средства за изплащане на тези суми. Те трябва да се осигурят от буфери на централния бюджет и да бъдат одобрени с постановления на Министерски съвет – стара практика на ГЕРБ, която сегашните управляващи заклеймиха многократно.

Зам.-финансовият министър Андрей Цеков, който присъстваше на заседанието на Правната комисия, заяви, че е било договорено парите да се изплатят от бюджета на МРРБ, а след това при актуализацията на бюджета през юли ведомството да бъде компенсирано. Караджов обаче заяви, че не може с тазгодишният бюджет да се разплащат стари задължения.

Опасявам се, че това ще противоречи на закона и аз като министър няма да мога да го изпълня“, заяви Караджов.

Тогава Ива Митева се намеси и попита директно зам.-министъра на финансите кое е по-правилно – средствата да се заплатят от бюджета на МРРБ или от централния.

Има опасност министерството да не бъде компенсирано. Вие ще ги компенсирате ли?“, попита Митева директно зам.-финансовия министър.

„Не бих искал да изземам функция на министъра на финансите. Преди месец разговорите бяха да се платят от регионалното министерство, а след това да се възстановят от централния бюджет“, заяви заместника на Асен Василев.

По време на заседанието на правната комисия се чуваха разнопосочни мнения за това какво е гласувала бюджетната комисия, която също гледаше решението за парите на пътните фирми. Зам.-регионалният министър Явор Пенчев заяви, че бюджетната комисия е гласувала парите да се одобряват от НС, но въз основа на доклад, внесен от АПИ и разгледан от Антикорупционната комисия.

Андрей Михайлов (ИТН) каза, че бюджетната комисия е гласувала единодушно, че 655-те млн. лв. не могат да бъдат осигурено от бюджета на регионалното министерство.

Бюджетната комисия

Заседанието на бюджетната комисия започна с изказвания на депутати от ГЕРБ и ДПС, че подобно решение – за изплащане на пари към фирми да се взима от НС – е правен абсурд и би създал прецедент, но и нарушава равновесието на властите – изпълнителната и законодателната. Антикорупционна комисия също нямала правомощия да решава такива казуси.

Йордан Цонев от ДПС заяви, че който е взел решението за прекратяване на договорите, той може да оправи кашата и препрати тази отговорност към МС. Теменужка Петкова от ГЕРБ пък заяви, че не трябва да се плащат само 50% от задълженията, а 100%.

Венко Сабрутев от ПП още в началото на комисията заяви, че иска да направи предложение за промяна на проекторешението. След 2-часови разисквания дали НС трябва да решава този казус, Сабрутев не успя да предложи промяната. Председателят на комисията Любомир Каримански обяви 5-минутна почивка.

По информация на „Сега“ след почивката Сабрутев е изчел предложението си и то е било подобно на това, което е минало и през правна комисия – да има последващ контрол от НС за изплащане на останалите суми.

Докато Сабрутев е чел текста, с който се предлагаше редакция на вече внесения вариант за решение на комисията, Караджов е заявил, че предложението било от вчера и е старо, а от ПП днес му били изпратили нещо друго.

След това опозицията е напуснала залата и не е имало кворум за гласуване на предложението на Сабрутев.

Всяка комисия с решение ли ще излезе и в зала ще дебатираме всички предложения?“, попита Анна Александрова (ГЕРБ) по време на заседанието на правната комисия.

Председателят Милен Матеев (ПП) й отговори:

„Ами, явно всяка комисия ще представи своето виждаме и предложенията ще се обединят в пленарна зала. Не виждам друг вариант.“

Проблемните договори

Зам.-финансовият министър каза, че освен надскочените стойности на договорите, проблем е и техният предмет. В договорите по ТРП влизат 4 вида дейности – зимно, текущо, превантивно и аварийно поддържане на пътища в страната. Тези дейности обаче не са строителни по смисъла на ЗУТ. За тях не се изискват строителни книжа – ОВОС, инвестиционни проекти, строителен надзор и т.н. 

Това, което установява комисията обаче, е, че редица от възлаганията се отнасят до основни ремонти и реконструкции на пътища в страната. Ние ще представим аргументи, когато работата на комисия приключи. Възложени са 1000 допълнителни задания, т.е. ремонти. Една част са текущи, но други са основни", заяви зам.-министър Цеков. 

Той даде пример с ремонта на автомагистрала "Тракия" в участъка между Чирпан и Стара Загора. 

Всъщност такива констатации, че под формата на текущи ремонти са правени основни, бяха направени още миналата година от бившия служебен министър Виолета Комитова. 

Така, излизайки от предмета на договорите, на практика може да бъде оспорена тяхната правна действителност и законността на построеното. За такива обекти няма ОВОС, одобрени инвестиционни проекти, но и не са въвеждани в експлоатация, заяви Цеков. 

Тези проблеми може да бъдат санирани по законодателен ред. Там, където бъдат установени незаконни строежи, по силата на специален закон трябва да се разпише реда за изпитването им и въвеждането им в експлоатация, така че да отговарят на изисквания за стабилност и безопасност", допълни той. 

Припомняме, че сагата с неизплатените пари на пътните фирми за извършени дейности по текущ ремонт и поддръжка на пътища започна още миналата година, по времето на служебните кабинети. Тогава специално създадена комисия излезе със становище, че има съмнения за законността на извършените дейности и заради това между АПИ и строителите бяха сключени анекси, с които се прекратяват договорите им в края на април и юни тази година. Това се налагаше, защото тогавашният министър Виолета Комитова установи, че стойностите на договорите, сключени по времето на ГЕРБ, са надскочени в пъти, а тогавашният бюджет на АПИ не стигаше да се разплати с фирмите.

След идването на редовното правителство, регионалното министерство имаше идея парите да се разплатят чрез постановления на Министерски съвет, защото те не бяха заложени в бюджета на министерството за тази година. Бе създадена и междуведомствена група с представители на МРРБ и МФ, която да провери документално договорите и да излезе с решение за изплащането на претенциите на бранша.

След протест на „Автомагистрали-Черно море“ обаче регионалният министър реши да иска подкрепа от народните представители на „Продължаваме промяната“ и на „Има такъв народ“. Така на 30 март бе внесено проекторешение от Настимир Ананиев (ПП, председател на Регионалната комисия в парламента) и група народни представителите от ПП, ИТН и БСП.

То предлагаше да бъдат изплатени 50% от общите задължения за текущ ремонт и поддръжка, както и 100% от сумите за мантинели, знаци, маркировки и т.н. В него бе записано текущите договори да бъдат прекратени не през април и юни, а до края на септември, когато се очаква по новите обявени обществени поръчки да има избрани изпълнители. Предложението предвиждаше и да се даде възможност на АПИ да възлага допълнителни дейности за ремонт на 278 обекта, които са блокирани от миналата година и по които не се извършват дейности.

След събитията миналата седмица в парламента обаче това решение стана заложник на битката за управител на БНБ между ПП и ИТН. От ПП оправдаваха действията си, че искат да има по-голям контрол върху разходването на средствата и заради това премиерът Кирил Петков дори предложи Антикорупционна комисия да гледа решението. След обявените протести на фирмите обаче Петков заяви, че ако решението мине през Правна комисия, то кабинетът има готовност да плати веднага парите.