Амнистирани строежи пълнят хазната
Втората строителна "амнистия" идва с добри намерения и неясни резултати
Узаконяването на незаконните строежи, построени до 2001 г. или т.нар "амнистия" ще доведе до повече приходи в хазната и това е една от основните цели на приетите законодателни промени, единни са експерти и депутати. Колко се очаква да бъдат тези постъпления обаче не е ясно, тъй като никой не се наема да посочи броя на незаконните постройки на територията на цялата страна.
Промените в Закона за устройствата на територията бяха приети през миналата седмица на второ четене от парламента. Новите текстове дават едногодишен срок на хората, които са построили до 31 март 2001 г. сгради без необходимите документи, да ги узаконят. Така строежи, изградени до тази дата, за които няма строителни книжа, но са били допустими по тогавашните или по сега действащите разпоредби, няма да подлежат на премахване или забрана за ползване.
Основната идея на този ход е да се запазят инвестициите на тези, които са вложили пари в сгради, построени според изискванията, коментира пред economymagazine.bg Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите. Това неминуемо ще доведе до повече приходи от данъци, категоричен е той.
Засега изчисления колко ще бъдат не са правени. Ясно е обаче, че всеки желаещ да узакони сградата си ще трябва да плати най-малко 5 хиляди лева. Толкова е минималната глоба за незаконен строеж, упомената в поправките в ЗУТ. Според тях извършител, възложител или строител на незаконен обект от IV до VI категория подлежи на санкция от 5000 до 20 000 лв. Отделно от глобите собственикът трябва да плати и такса за издаване на всички документи по узаконяването.
„Съгласете, че ако сте си построили една малка къща за 50 хиляди лева, ще предпочете да дадете 5 хиляди лева глоба, вместо да сте изправен пред риска да ви я съборят”, коментира председателят на Камарата на строителите.
Глоби за остъклените балкони няма да има. Регионалният министър Лиляна Павлова заяви, че собствениците, правили подобни реконструкции по терасите си дори не е необходимо да предприемат действия по узаконяването им.
От Камарата на строителите заявяват, че трябва много да се внимава кои сгради точно ще се узаконят.
Това, което експертите ще преценяват е дали постройката се вписва в строителния план на съответното селище. По думите на Глосов, ако по план една територията от града е предвидена за парк, а в действителност на негово място е изникнала постройка - тя просто не би могла да бъде узаконена.
Другото основно задължение на проверяващите ще е да направят техническа проверка на изградената сграда. "Доколко е красива или не, или доколко е крива мазилката или не е добре сложена боята, не е от съществено значение. В случая е важно дали е правилна конструкцията и дали сградата съотвества на изискванията", каза още председателят на строителната камара.
Според него това, което може да опорочи правилното протичане на т.нар. амнистия е субективният фактор при оценяването на сградите. Това ще е и голямото предизвикателство пред общините и отговорните органи - да наложат контрол, който да изключва възможността за корупция и да бъде преодолян субективния фактор.
Специалистите от ДНСК очакват от поправките в закона да се възползват хората, които живеят по селата или в квартали предимно с къщи. От Камарата на строителите също заявяват, че по-голямата част от незаконните постройки се намират в малките населени места. "Незаконни строежи има из цялата страна. Не може да се каже къде те са по-малко или повече", коментира Глосов.
“Стотици и дори хиляди са в България случаите на строежи или преустройства, за които просто не е изкаран документ”, заяви председателят на комисията по регионално развитие Любен Татарски. Според него "ако ЗУТ се прилага с цялата му строгост, трябва да съборим половин България". А това, по думите му, няма да не редно, нито евтино. Затова законът дава възможност да се изкарат актове за търпимост, обясни депутатът.
Това е втората строителна "амнистия"- през 2001 г. беше дадена възможност да се узаконят обекти без строителни разрешителни, изградени преди април 1987 г. Идеята този срок да бъде удължен идва от Камарата на строителите. Предложението те внесли след наводненията в Хасковско, където се оказало, че десетки хора не са могли да получат обезщетение, защото постройките им са били незаконни.