БНБ иска дискусия за Сребърния фонд

Централната банка поддържа становището си проектът, който предвижда парите за пенсии да се влагат в държавни ценни книжа, да бъде оттеглен

БНБ отново настоя законопроектът за Сребърния фонд да бъде оттеглен и да бъде подложен на задълбочена дискусия между финансовото министерство, банката и Комисията за финансов надзор. Това са институциите, носещи отговорността за макроикономическата и финансовата стабилност и за регулирането и надзора над финансовите институции и пазари в страната.

Такава дискусия между компетентните институции досега не е била провеждана, се казва в съобщение на БНБ от днес. В него е изложена подробно позицията на Европейската централна банка от вторник, в която бяха изложени редица недостатъци на проекта.

По-рано и БНБ излезе с позиция, според която предвиденото в законопроекта част от парите във фонда да се влагат в държавни ценни книжа застрашава стабилността на българската икономика, валутния борд и кредитния рейтинг на страната. Текстовете, които вече са одобрени от Министерския съвет, предвиждат 30% от вложенията в т. нар Сребърен фонд да се влагат в ДЦК, като всяка година сумата се увеличава с 10% до достигане на 70% от натрупаните средства.

Акцентите в становището на ЕЦБ са следните:

Законопроектът не изисква кредитен рейтинг от инвестиционна степен да се прилага за ценни книжа, емитирани от българското правителство, докато другите дългови ценни книжа изискват такъв рейтинг. Това води до неравнопоставено третиране на различните инвестиционни инструменти, което може да доведе до изкривявания на пазара и конкуренцията. Това поставя правителството в привилегирована позиция в сравнение с други емитенти.

Доколкото законопроектът предвижда, че Фондът може да придобива дългови ценни книжа, емитирани от други държави-членки и трети страни, само ако те имат кредитен рейтинг от инвестиционна степен, присъден от агенция за кредитен рейтинг, регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009, докато инвестиции в дългови ценни книжа, издадени от България, не са предмет на такова изискване, възниква въпрос за непряка дискриминация, който може да доведе до неоправдани ограничения на свободното движение на капитали, в противоречие на член 63 от Договора.

Пазарът на български държавни ценни книжа е ограничен по размер и ликвидност, като нито един друг подобен голям български публичен фонд или орган не участва на този пазар. Инвестирането на значителните средства на Фонда на пазара на български държавни ценни книжа може да има последици за обема и доходността на българските държавни ценни книжа. Предложеният инвестиционен режим може да изкриви местните пазари на ценни книжа, включително първичния и вторичния пазар на български държавни ценни книжа.

Поради горепосоченото насочването на средствата на Фонда на първичния пазар на държавни ценни книжа може да изкриви доходностите там, така че те да не са изцяло пазарно определяни. Това също ще се отрази на доходността на вторичния пазар на български държавни ценни книжа. Ако Фондът закупи предвидените обеми, цените и доходностите на българските държавни ценни книжа няма да отразяват истинското състояние на българската икономика и позицията на публичните финанси на страната.

Някои инвеститори биха могли да спрат да участват на пазар на дългови ценни книжа, доминиран от фонд от публичния сектор, който е под контрола на емитента. Това би ограничило дълбочината и ликвидността на този пазар.

Преди България да приеме еврото, тя трябва да постигне висока степен на устойчиво сближаване, оценявана въз основа на критериите, посочени в Договора  и подробно описани в Протокол № 13 относно критериите за конвергенция, приложен към Договора. ЕЦБ обаче отбелязва, че оценката на напредъка на България при изпълнението на критерия, свързан с нивата на дългосрочните лихвени проценти, може да бъде повлияна от операциите на Фонда на българския пазар на държавни ценни книжа. Възможното изкривяване на този пазар в резултат на доминиращото участие на Фонда, придобиващ голям обем от държавни ценни книжа на малък пазар с ниска ликвидност, може да подкопае доверието и точността на изпълнението на критерия за дългосрочени лихвени проценти. Ето защо ЕЦБ ще наблюдава внимателно напредъка на България при изпълнението на критериите за конвергенция.

Законопроектът предвижда, че управителният съвет на Фонда определя видовете, структурата, инвестиционния хоризонт и параметрите за измерване, оценка и контрол на доходността и риска по отношение на инвестициите на Фонда в депозити и други сметки в Българската народна банка. От съображения за правна сигурност и за да се избeгнат всякакви неясноти, които могат да подкопаят независимостта на БНБ, член 5, точка 9 от законопроекта следва да бъде изменена.

Аргументите на ЕЦБ съвпадат с редица от направените вече от БНБ възражения по същия законопроект, се казва в позицията на Централната банка. От там припомнят, че аналогични съображения против законопроекта бяха изразени по-рано и от КФН.

 

Коментари: 0