Без режим на тока, но с поскъпване

Режим на тока не се очаква заради свръхпотреблението, но пък поскъването на електроенергията става все по-неизбежно, обединиха се депутат и енергиен експерт в предаването "Събуди се" по Нова ТВ

Бившият зам.-енергиен министър и зам.-председател на Комисията по енергетика в Народното събрание (НС) от квотата на БСП Явор Куюмджиев смята, че "в някакъв смисъл поскъпването на тока е неизбежно".

Той аталува служебния министър на енергетиката Васил Щонов като каза, че не вижда смисъл в смените, които служебното правителство прави в последните дни: "Последният пример бе за смяната на шефа на борда на Българския енергиен холдинг (БЕХ)". 

„Искрено се съмнявам, че те ще предприемат мерките, които са необходими, а те са да се справят с двата основни проблема на българската енергетика - големите разходи, които отиват за вятърни и слънчеви централи - 30% от разходите само за 5% от тока и големите разходи за т.нар. „америкенски ТЕЦ-ове", където цената на изкупуване на електроенергия е два и половина пъти по-висока от пазарната, като се изкупуват задължително всичката произведена енергия. Ако те не се справят с тези два проблема, цената на тока ще се вдигне", категоричен бе Куюмджиев.

Той отказа да прогнозира с колко точно може да поскъпне електроенергията. Въпреки че управлението на БСП намали цените на тока с предизборни цели, по думите на ключовия им депутат обаче "не е невъзможно цената на тока да се вдигне дори с 20%". Явор Куюмджиев бе категоричен, че няма да се стигне до режим на тока, тъй като страната ни произвежда повече електроенергия, отколкото са необходими за вътрешното потребление и износа. 

Експертите в енергийния сектор намират обаче и други причини, свързани с управлението му от страна на държавата. „В енергетиката цъка ценова бомба с часовников механизъм. И сега тази бомба е готова за детониране. Въпросът е кой ще я детонира и с колко", обясни енергийният експерт проф. Атанас Тасев.

Той изчисли, че в момента „само ценовия дефицит в Националната електрическа компания (НЕК) възлиза на 1,5 млрд лв., който има пряко отношение към ценообразуването. И зад балансовия, това са задълженията за инвестиционна дейност от 1,4 млрд. лв., или общо 2,9 млрд. лв. И това е само в НЕК", даде пример експертът.

По думите на проф. Тасев заради рестрикции в последните години "не са извършени редица инвестиционни и ремонтни програми и ако те се осъществят, сумата нараства значително.