Боливарският революционер на 21 век

"Боливарският революционер", "дръзкият войн" или обикновен диктатор. Президентът на Венецуела Уго Чавес има толкова почитатели, колко и врагове. За близо 15 г. начало на Латиноамериканската страна, с пламенни речи и безкомпромисни действия Чавес стана любимец на всички "левичари" по света и си навлече гнева на много от управляващите Запада. Чавес застана за четиринадесети път на избори. Спечелил е почти всички гласувания. Спечели и сегашните.

Какво се крие зад тази машина на успеха

Уго Рафаел Чавес Фриас е роден на 28 юли 1954 г. в гр. Сабанета, щата Баринас в югоизточната част на Венецуела в голямото семейство на учител. Във вените му тече индийски и негър кръв. Прадядо му по майчина е бил активен участник в Гражданската война през 1859-1863 период. Той става известен през 1914 г., когато повдига бунт. Истории и легенди за тези героични събития в семейството се предавали от поколение на поколение и са имали силно влияние върху бъдещия лидер на "Боливарската революция".

Веднага след училище, Уго Чавес влиза във Военната академия на Венецуела, където се дипломира през 1975 г. с чин младши лейтенант. Той е служил в въздушни сили, червената барета на парашутист по-късно се превръща в неразделна част от имиджа му. През 1982 г. Чавес, заедно с колеги създава организацията "KOMAKATE" (COMACATE, абревиатура от - командир, майор, капитан, и "teniente", което означава, лейтенант). Безспорен лидер на военната организация веднага става Чавес. С течение на времето, "KOMAKATE" се трансформира в Боливарска революционно движение, кръстено на героя от Латинска Америка войни за независимост Симон Боливар.

Първи опит

През февруари 1992 г., подполковник Уго Чавес прави преврат срещу венецуелския президент Карлос Андрес Перес,  станал доста непопулярен, поради високото ниво на корупци и политиката си по съкращаване на разходите. Чавес планира да създаде военно-гражданска хунта от хора, които не са корумпирани и да свика учредително събрание да изготви проект за нова конституция. Правителството обаче успява да спре опита за метеж. Чавес се предава на властите и е бил изпратен във военен затвор. Амнистиран е през 1994 г. Той организира своите поддръжници в Движение V република и се препозиционира от въоръжена борба към легална политическа дейност.

В президентската кампания от 1998 г., Уго Чавес участва под лозунга за борба с корупцията и печели убедителна победа с 56,5% от гласовете. Три месеца по-късно, на 25 юли, има избори и за парламента на Венецуела, които са спечелени  от привържениците на Чавес. Правителството създава строг контрол върху от държавната петролна компания Petroleos de Venezuela и петролните залежи край Ориноко, чиито печалби са насочени към нуждите на обществото: изграждане на болници и училища, борбата срещу неграмотността, аграрната реформа и други социални програми. Всичко това допринася за масовата популярност на новия лидер на бедното мнозинство. Въз основа на своята подкрепа, Чавес започна да национализира компании в различни отрасли. Той анулира приватизацията на основната телекомуникационна компания в страната и я върна в държавния сектор, както и компанията за електроенергия в Каракас.

През 1999 г. Венецуела прие нова конституция, а на 30 юли 2000 на нови общи избори, Чавес спечели с 60% от гласовете. Оттогава политиката на Чавес, наречена "Боливарско Движение към социализъм" е изместена вляво.

Противникът

Възползвайки се от благоприятната ситуация на световния енергиен пазар, където цените се покачват непрекъснато, както и зависимостта на САЩ от доставки на венецуелски петрол, Чавес промени външната политика. В продължение на няколко години, Венецуела се превърна в уважаван регионален лидер, а самият Чавес ръководи движението срещу нео-либерализма в Западното полукълбо. С остра критика на политиката на САЩ, МВФ и СТО, той се опитва да сплоти на основата на анти-американизъм другите латиноамерикански страни. Това пък му навлече гнева на Джордж Буш и доведе до напрегната конфронтация със Съединените щати.

Венецуела си позволява дори да подпомага социално слабите и в самите Съединени щати, като им продава отоплителна нафта през зимата с намаление от 10 % в своята мрежа от 15 000 бензиностанции в САЩ. Уго Чавес буквално отвори фронт срещу САЩ, в който се опитва да привлече бедни страни в Южна Америка. Условието, което Чавес поставя на подпомаганите страни, е те в интерес на техния собствен просперитет да преустановят неизгодните за тях контакти с институциите на международния капитал - Световната банка , Международния валутен фонд и замислената от Съединените щати Общоамериканска зона за свободна търговия (FTAA).

В своите изказвания Уго Чавес най-често назовава Съединените щати само с прозвището "Империята", а Буш с "Мистър война" или "Терорист № 1". Със своята антикапиталистическа и антиамериканска риторика и със социалната си политика той отдавна се е превърнал в любимец на латиноамериканците и трън в очите на Вашингтон. Известна е препоръката на приятеля на управниците в Белия дом - пастор П. Робертсън, излъчена в САЩ по телевизионните канали в най-гледаното време, че е по-евтино да бъде убит Чавес, отколкото да се воюва с него.

За настоящия американски президент Барак Обама пък Чавес каза наскоро, че "би гласувал за него".

Превратът

Както често се случва в Латинска Америка, сам издигнал се с преврат, Чавес бива отстранен от поста от хунта през април 2002 г. Само два дни по-късно, на 14 април, с помощта на поддръжници и лоялни части от армията, той се връща на власт. През декември 2006 г. е преизбран за президент на Венецуела.

Уго Чавес има организаторски талант, неизчерпаема енергия, голям капацитет за работа, красноречие и способност да убеди хората, че той е бил прав. Той цитира Библията, творби на Боливар, любител е на Дзен будизма. Пише поезия и разкази.

В края на 2007 г., Чавес публикува колекция песни, в която са включени най-популярните венецуелски и мексикански песни, изпълнени лично от него на специални телевизионни и радио програми, а през 2008 г. записва албума с революционни песни "Musica Para la Batalla" ("Музика за борба" ).

Болестта

Чавес страда от рак, което се изисква от него продължително лечение в Куба и Венецуела себе си. Той претърпя няколко операции и са подложени на химиотерапия. Състоянието му се следеше от медии в цял свят.

За изненада на противниците си и в опровержение на някои информации в медиите за предполагаеми "метастази в костите и в гръбначния стълб", поради което му оставали едва "шест или седем месеца живот Чавес заяви наскоро: "Здрав съм. Няма следа от никаква болест, с всеки изминал ден се чувствам по-добре".

И отново изненада тези, които се надяваха присъствието му в кампанията да е само виртуално, обявявайки решението си "да поеме пак по улиците" и да обикаля Венецуела, за да успее за третия си мандат.

 "Казаха за мен, че "този човек ще стои затворен в президентския дворец "Мирафлорес" и ще води кампания по Туитър и с видео". Подиграваха ми се както им скимне, но ето, тук съм отново, върнах се с непокоримата стихия на боливарския ураган. Вече ми беше мъчно за мириса на тълпите и грохота на народа по улиците."

Непознатият Чавес

Като дете, Чавес мечтае да стане професионален играч на бейзбол и тази страст към бейзбола е запазила и досега. През 1969 г. Той дори е шампион по бейзбол в отбора на венецуелския клуб "Криоли". Чавес е бил женен два пъти. С първата си съпруга, Нанси Колменерес, той се развежда през 1992 година. Втората му съпруга е журналист Марисабел Родригес. Тя помогна на Чавес за създаването на конституцията от 1999 г., но през 2002 г., подаде молба за развод през 2007 г., отблъсната от реформите, провеждани от бившия си съпруг.