България - първа в миграционния поток

20 000 чужденци са потърсили закрила в страната ни, 1533 са признати за бежанци

Автор: Таня Киркова

Даниела Велева е експерт по миграция. 12 години е говорител на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Участва в предприсъединителните програми на Европейския съюз за закрила на бежанци и в изграждането на националната система за убежище. За своята дейност в полза на бежанците е наградена от Върховния комисариат на ООН. Доктор по журналистика.

Г-жо Велева, как се работи с бежанци?

Трудно е да се работи с хора, които са принудени да бягат от страната си, за да спасят живота си. Те са в стрес. Ежедневието им рухва изведнъж, за миг се превръщат в жертва и стават бегълци. Нелегалното пътуване, залавянето на границата, културният шок, увеличават напрежението у тези хора до краен предел. Повечето са и физически изтощени - от глад, недоспиване, заболяване, от трудните условия по пътя.

Да работиш с бежанци преди всичко е голяма отговорност. С решението, което служителят интервюист взема за предоставяне или отказ на закрила, се предопределя целият живот на един човек. Това е много натоварващо. Общуването с кандидатите за закрила е чрез преводач. Ежедневно се работи в мултикултурна среда и е необходимо съобразяване с друга народопсихология.

Необходими са специфични познания за конфликтите по света, за живота в държавите на произход, за разчитане езика на тялото. Историите на бежанците са тежки и емоционално ангажиращи. Случва се служителите да им дават от собствените си пари, за да си купят храна. Особено трудно е изгнаничеството за децата и младежите бежанци. Те често са жертва на насилие, малтретиране, принудителен труд, сексуално робство.


Всички чужденци, които преминават границата нелегално, ли са бежанци?

Не, не всички. Най-общо миграцията се определя като доброволна или принудителна.Бежанците са принудени да напуснат страната си, защото там животът им е в опасност. Държавата ги преследва заради расата, религията, етническата им принадлежност, принадлежността им към определена социална група или политическите им убеждения. Принудени са да бягат и хората, в чиято родина има война. Тогава всеки един гражданин е в опасност. Напускайки страната си, бежанците се стремят само към едно – да останат живи. И винаги ги измъчва невъзможността да се завърнат в родината си.

Нелегалните мигранти имат различна цел. Тях никой не ги преследва и животът им не е застрашен. Те доброволно напускат страната си и се насочват към богатите държави, за да търсят по-добър стандарт на живот. Могат да се върнат у дома, когато пожелаят.

Бежанците се придвижват в смесена с нелегални мигранти група, водена от трафикант на хора. При залавяне на групата, граничните власти се затрудняват в разпознаването и отделянето на нуждаещите се от закрила. Негативите към нелегалните мигранти, които са нарушители на границата, се прехвърлят и върху бежанците.
Въпреки глобализацията, в държавите съществуват дълбоки социални разделения, които се наслагват и подсилват националните, етническите и религиозните различия. В резултат на това тенденция е всяка страна да дава приоритет на дейността по опазване на националната сигурност и да пренебрегва хуманитарните ангажименти. От това страдат бежанците.


Как се справя България с поетите международни ангажименти за разрешаване проблемите на бежанците?

Националната система в областта на убежището работи в рамките на възможностите на страната ни.
Преди 20 г. България подписа Женевската конвенция за статута на бежанците и пое ангажимент да ги приема на територията си. Законодателството в областта е хармонизирано с европейското и юридически каквото се прави за бежанците по света, се прави и у нас. Но въпросът не е само в това да предоставиш възможност на някой да живее в държавата ти. Трябва да му дадеш и нормални условия за достоен живот. В България това е трудно. Самите ние, вече доста дълъг период от време се опитваме да постигнем нормалните условия.

От 2007 г. сме източна граница на Европейския съюз. Географското ни положение е специфично. Намираме се на пътя на миграционните потоци, идващи от Азия, Африка и Средния изток - така наречените избухливи и силно чувствителни региони. Съседна Турция е ратифицирала Женевската конвенция за бежанците с географски ограничения – т.е. приема бежанци само от Европа. Това ни прави първата държава, в която от посочените региони могат да потърсят закрила.

Така дейността по контрол на миграцията и в частност на нелегалната миграция, става изключително важна. В същото време трябва да се изпълняват и поетите хуманитарни задължения.
В почти всички области на националната система за закрила на бежанци съществува необходимост от инициатива за положително въздействие. Това въздействие трябва да гарантира, че лицата, които се нуждаят от международна закрила и се придвижват в рамките на смесени миграционни потоци ще бъдат със сигурност идентифицирани и ще им се осигури адекватен отговор.

За 20 години от съществуването на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, около 20 000 чужденци са потърсили закрила. Решение за предоставяне статут на бежанец са получили 1533 от тях. Служителите на агенцията, чрез специфична дейност, отделят бежанците от нелегалните мигранти, правят необходимото да им се предостави възможност да устроят живота си у нас и ги подготвят за това чрез обучение - сложен процес, изискващ широки познания, високи професионални умения и определени личностни качества. Затова и експертите по бежанските проблеми не са много.

Съвременната миграция е следствие от растящата глобализация и е необратим процес. Броят на хората, напуснали домовете си поради въоръжени конфликти, природни катастрофи, екологични промени, е обезпокоително висок – над 163 милиона души. Необходима е добра национална стратегия в областта на миграцията като цяло, защото тя е с важна роля за демографското развитие на отделните страни и региони по света. Миграцията обхваща предимно хората в трудоспособна и млада възраст. Заедно с преместването на население от бедните към по-богатите и развити страни се осъществява процес на депопулация. Това се случва у нас. Високоразвитите индустриални държави защитават икономическите си, демографските и политически интереси, чрез целенасочена миграционна политика.


Вие направихте изследване за толерантността на българското общество към бежанците. Толерантни ли сме към търсещите закрила?

Определено не може да се каже, че сме толерантни. Един към друг, помежду си не сме, а когато някой е очевидно различен - заради цвета на кожата си, облеклото си, езика на който говори, религията, която изповядва, тогава става още по-сложно. И няма разлика в нетолерантността на обикновените хора и на управляващите държавата. Непознаването на причините, които принуждават човек да се откъсне от корените си и да тръгне по света, е основна предпоставка за нетолерантно отношение към бежанците.

Медиите, които формират общественото мнение, в повечето случаи ги представят като заплаха - под формата на брой (да се предотврати наплив от страна на 100 000-те сирийски бежанци; бежанците от Сирия могат да достигнат 700 000 души до края на годината), като религия, която ще предизвика етническо противопоставяне (талази от чуждоземци мюсюлмани ще нахлуят), като потенциални извършители на терористични действия на територията ни (бежанци-терористи от Ал Кайда), като престъпници (съмнителни мизерници, членове на престъпен клан). Терминологията, която се употребява, обикновено се използва при военни действия („застрашени сме”, „запасяваме се”, „стягаме се да предотвратим наплив”, „страхуваме се”, „да ги спрем”, „да се отървем”), което предизвиква усещания у аудиторията за надвиснала опасност.

Политиците не преценяват адекватно значимостта на дейността в областта на убежището и бежанците. Познанията им по проблема „бежанци” и възможните последствия от него са недостатъчни, което е основна пречка за провеждане на полезна за страната политика в тази област. Институциите, които имат отношение към разрешаването на проблема, не си комуникират ефективно по въпроса. Така се стига до разнопосочни изказвания, които внушават усещане за липсата на яснота, подготовка и потенциал за адекватно справяне с бежанска ситуация.

Това създава напрежение по темата в обществото. Употребяваната от политиците лексика също предизвиква отрицателно асоциативно мислене. Наскоро Президентът Росен Плевнелиев предупреди, че има "сериозна опасност" от бежанска вълна към България, а външният министър Николай Младенов успокои, че няма опасност от "огромна бежанска вълна от Сирия към България".(mediapool.bg 18.10 2012)
Кметът на община Харманли също направи изказване, което представи бежанците като бедствие – „Сега след водната вълна идва и една бежанска вълна”.


Евентуалното влизане на бежански поток на територията на страната застрашава ли по някакъв начин сигурността на гражданите?

Движението на големи групи хора от различни територии в следствие на миграционните процеси, естествено насочва вниманието към по-ефективен контрол на това движение. Всяка държава трябва да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на злоупотреби с международните правила за предоставяне на закрила.
Но е важно да се популяризира широко фактът, че между бежанците и терористите, бежанците и престъпниците не бива да се създават нежелани връзки.

Липсата на уважение към човешките права са в основата на принудително прогонване на хора от родните им места. Именно нарушаването на човешките права създава бежанци. Затова е важно да се покаже и потвърди, че европеизирането на визовата политика, граничният контрол и правилата за убежище, са нещо повече от просто миграционна политика на страните членки. Че нуждаещите се ще бъдат защитени.

Независимо от невъзможността да се контролира агресията в световен план, човечеството е дало шанс на хора, които установявайки се в приемащата страната, са преодолели трудностите да изградят живота си наново и са станали международно известни със своите постижения. Убедена съм, че е по-добре за самите нас да сме от подаващите ръка, отколкото от обръщащите гръб.

 

 

Известни бежанци:

Айнщайн – (Страна на произход – Германия; Страна на убежището - САЩ) Като немски евреин е бил обвинен в измяна и книгите му са били изгорени по заповед на Хитлер.

Виктор Юго – (Страна на произход – Франция; Страна на убежището – Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия). Политически активист, принуден да напусне страната си, когато Наполеон III унищожава Втората Френската република през 1851 г. На него принадлежат думите: "Човек дори няма удовлетворение, че е потиснат от нещо велико."

Марлене Дитрих – (Страна на произход- Германия; Страна на убежището – САЩ)
Прави остри изказвания срещу Хитлер и пее за американските войски по време на Втората световна война. Немската преса я нарича предател.

Мадлин Олбрайт – (Страна на произход – Чехия; Страна на убежището – САЩ)
Тя е първата жена държавен секретар на Съединените щати

Коментари: 0