България трябва да пусне нови ядрени реактори

Налагането на цени на тока като в богатите страни ще спре икономиката ни, категоричен е доцент д-р Ивайло Христосков, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

-  Доцент Христосков, каква е Вашата оценка за състоянието на ядрената енергетика?

Ядрената енергетика в България се представя от АЕЦ „Козлодуй“. В тази ядрена централа има стабилна и много добра корпоративна култура, а експлоатационната култура и културата на безопасност са на нивото на добрата световна практика. В тези насоки развитието след 1990 г. е категорично възходящо. Това развитие се обуславя не на последно място от публичността, международния контрол и повишената обществена чувствителност към ядрената енергетика, които дойдоха с демократичните промени.

-  Кои трябва да бъдат основните приоритети на България в областта на енергетиката в следващите години? Къде е мястото на ядрената енергетика сред тях?

България трябва приоритетно да се стреми към ниски цени на електрическата енергия, които да са в пропорция с ниския брутен вътрешен продукт. Защото цени на нивото на тези в по-богатите държави ще пречат на икономическото развитие. През следващите години мястото на ядрената енергетика в България няма как да бъде заето от други технологии, които по-добре да отговарят на тази цел.

- Как е възможно да се постигнат подобни ниски цени? От друга страна, знаете, че на международните електроенергийни пазари в Европа цените на електроенергията паднаха под тези у нас.

Нашата страна засега трябва да се въздържа от финансирането (чрез потребителските цени) на авангардни вятърни, слънчеви и подобни технологии. Нека тези технологии бъдат развивани в по-богатите страни, а когато и ако в бъдеще станат утвърдени, масови и евтини, тяхното въвеждане в България ще бъде лесен и бърз процес. България трябва да развива успоредно класическата и ядрената енергетика и да се стреми към минимизиране на риска от прекъсвания или спекулации с доставката на енергоносители. В това отношение ядрената енергетика има огромно предимство, защото запаси от ядрено гориво за дълъг период на автономна работа на реакторите се създават и поддържат лесно, а и доставките не изискват инфраструктура. Друго очевидно предимство е, че ядрените централи не са източник на парникови газове, така че тяхната работа няма да бъде ограничавана от квоти. А и извън квотите това екологично предимство на ядрената енергетика е принципно важно.

В държави, които вече имат АЕЦ, ликвидирането на ядрената енергетика е много по-неизгодно от нейното поддържане. България трябва да поддържа работата на АЕЦ „Козлодуй“ без уговорки и колебание и да прави всичко за удължаване на експлоатационния ресурс на централата при строго гарантиране на ядрената и радиационната безопасност.

България трябва да пусне в експлоатация и нови ядрени реактори, които да допълнят и в бъдеще да заместят сегашните. Според съвременните възможности на човечеството и условията, в които то е ограничено да се развива, както и според сегашните представи и очаквания за бъдещето, единствената алтернатива на АЕЦ е термоядреният синтез, което впрочем е отново ядрена енергетика.

- На какъв етап на развитие от практическа гледна точка е термоядреният синтез? Кога най-рано може да се очаква да се реализират подобни централи и в кои държави?

Решението за изграждане на Международния термоядрен експериментален реактор ITER е взето през 2006 г. Строителството му във Франция е в ход и се планира през 2026 г. той да бъде пуснат в експлоатация. Следваща планирана стъпка е демонстрационната промишлена термоядрена централа DEMO, чиято работа се очаква да започне през 2038 г. Това навярно означава, че термоядрената енергетика ще стане утвърдена и потенциално масова технология до края на този век. Макар и да изглежда дълъг, такъв срок би осигурил нормална приемственост със съвременната ядрена енергетика.

- Къде е най-доброто място за нови ядрени мощности в България – на площадка „Белене” или на площадка „Козлодуй”? Какъв е крайният срок, в който страната ни трябва да има нова ядрена мощност?

Изборът между Белене и Козлодуй е въпрос на баланс между множество предимства и недостатъци, които може би се компенсират взаимно. Най-важното е изборът да бъде направен и да се следва без отклонение. Очакванията за многогодишни процедури на анализиране, обосноваване, взимане и даване на разрешения и т.н., та даже по-продължителни от самото изграждане, са очевидно в услуга на субектите, чиято дейност и печалба се формират от такива процедури. За съжаление, при липса на обществена воля такива очаквания могат да се потвърдят. Но е напълно възможно и обратното. Крайният срок зависи от множество фактори, сред които категорично ограничаващ е експлоатационният ресурс на сега работещите реактори.

- Какво трябва да е мястото на ядрената енергетика в енергийния микс на страната? Как ядрената енергия допринася за постигане на целите, поставени от Европейския съюз за чиста, сигурна и конкурентоспособна енергетика?

Делът на ядрената енергетика в електроенергийния микс трудно може да бъде по-малък, отколкото в момента, ако не разчитаме на някакъв внос. Евентуалното нарастване на дела на вятърната и слънчевата енергия най-вероятно ще бъде за сметка на намаления дял на топлоенергетиката, която има неотстранимия недостатък да генерира парникови газове.

Ядрената енергия допринася за постигане на целите, поставени от Европейския съюз за чиста, сигурна и конкурентоспособна енергетика. И по трите показателя - липса на емисии и на замърсяване на околната територия с отпадни продукти, заемане на малка площ както за производствените мощности, така и за комуникациите; сигурност на доставките; цена на електроенергията, тя превъзхожда топлоенергетиката. По разполагаемост и конкурентоспособност категорично превъзхожда и вятърната и слънчевата енергетика.

- Как ще коментирате решенията на правителството по проекта АЕЦ "Белене"?

Решенията на това правителство от гледна точка на стратегическа визия, прозрачност и последователност не се различават от решенията на останалите български правителства. Трябва да се признае обаче неговият прагматичен стил, макар и в нисък регистър – ако вече толкова години нищо не се получава, а и ние май не сме годни за такава работа, защо да се мъчим повече?

- Какви са вариантите на България за решаване на проблема с отработеното ядрено гориво? Трябва ли да се строи хранилище на територията на страната или е по-перспективно ядрените отпадъци да се изнасят?

Отработеното ядрено гориво не е отпадък, макар че това зависи от определението за отпадък. Едно от тях е, че отпадък е това, което не ни трябва.

В АЕЦ „Козлодуй“ има хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво, където то може да остане още приблизително 50 години. Едновременно с това отработено ядрено гориво се изнася в Русия със задължението радиоактивните отпадъци от бъдещата негова преработка да бъдат върнати в България. Очевидно е, че за да бъде изпълнено това задължение, България трябва да бъде подготвена с решение за хранилище за тези отпадъци.

Преработеното ядрено гориво вече категорично не е отпадък и подлежи на повторно използуване. В този смисъл изграждането на постоянно хранилище за отработено ядрено гориво в България не изглежда целесъобразно, защото това гориво е ценна суровина, която може да бъде преработена. И това ще става извън България, защото нямаме, не се предвижда, а и надали е нужно да имаме технология за преработване на ядрено гориво. Ако все пак такова постоянно хранилище трябва да бъде построено, въпросът ще бъде решен съвместно с другите държави от ЕС и това хранилище най-вероятно ще бъде международен проект.

Въпросът с постоянното съхранение на отработеното гориво в европейските страни засега се отлага за бъдещето. В днешно време то или се преработва, или се съхранява в така наречените средносрочни хранилища. Такова средносрочно хранилище за до около 50 години е и това в АЕЦ „Козлодуй“.

- Кои са основните проблеми пред развитието на енергетиката и в частност  на ядрената енергетика у нас?

Проблемите са много. Определящи са липсата на достатъчно хора с изграден морал и съзнание за обществена отговорност, а също и западащото образование, което не може даже да осигури възпроизводство на и така слабия национален кадрови потенциал както в областта на технологиите, така и в областта на управлението.

- Има ли България достатъчно специалисти в областта на ядрената енергетика?

След затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ се освободиха специалисти, които бяха насочени към останалите два блока. Част от тях са към края на трудовия си стаж, а в страната няма резерв от млади кадри, които могат да ги заменят. Все пак, за момента кадровият потенциал на АЕЦ „Козлодуй“ и на Агенцията за ядрено регулиране е на относително добро ниво и няма заплаха за ядрената и радиационната безопасност.

Катастрофалното отслабване на националния ресурс обаче ще създаде проблеми в бъдеще. Всъщност проблемите са вече налице, защото все по-често се случва места на напускащи заради пенсиониране или по друга причина квалифицирани специалисти да се заемат от специалисти с неподходяща или недостатъчна квалификация. В този смисъл чисто количествените статистически показатели за оценяване на наличния и на нужния брой специалисти могат да бъдат подвеждащи. Реалността е, че недостиг на  специалисти в областта на ядрената енергетика вече има и той ще става все по-голям.

- Какви специалности, свързани с ядрената енергетика, има във Вашия университет?

Обучението на специалисти с висше образование по ядрена енергетика и технологии в професионалното направление на физическите науки започва във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1973 г. като специализация с названието „Ядрена техника и ядрена енергетика” в рамките на специалност „Инженерна физика”. След кратко засилване на интереса към специалността преди няколко години заради проекта за изграждане на АЕЦ Белене, сега броят на желаещите да се обучават в тази специалност рязко намаля. През последните две години броят на приетите в бакалавърската програма е 7-9 души, а в магистърската – 2-3. Броят на дипломираните е и ще бъде в близко време около 3-4 със степен бакалавър и 1-2 със степен магистър.

Има сериозни основания да се очаква в недалечно бъдеще този брой да се окаже нулев. Поради ниския интерес към специалността, липсата на мотивация за университета да предлага образователни програми в тази специалност и затрудненото поддържане на научно-преподавателски потенциал за нея, обучението на физици за ядрената енергетика, а и общо за обслужване на ядрените и радиационните технологии в България след няколко години може да бъде прекратено. Същото се отнася и за националните възможности за експертна и научна поддръжка на този отрасъл. Последното е особено зловещо, още повече че аналогична деградация се наблюдава във всички свързани с професионалната област образователни, научни и развойни звена в България.

Коментари: 0