Да забравим за драхмата

Цветослав Цачев, Елана Финансов холдинг

Фалитът на Гърция е любимата медийна тема тази седмица. Срещат се всякакви вариации по въпроса, дори и точна вероятност за напускане на Еврозоната в проценти. Ясно защо – няма правителство и страната върви към избори „до дупка“. Не мога да се съглася обаче с твърдението на толкова много икономисти и анализатори, че решението за Гърция е драхмата. Обезценка на собствената валута подобрява конкурентните предимства на всяка икономика, доколкото останалите условия са без промяна. Но едва ли има здравомислещ икономист, който очаква те да останат същите в такъв случай. Гръцките политици обичат да плашат импулсивния си избирател с българския пример. Само че не виждат разликите с България от 1996-97 г.

Проблемите на Гърция идват от голямата задлъжнялост и лошите кредити. Държавата плащаше редовно с помощта на Европа, но започна съкращения на разходи, от които в крайна сметка пострада частния сектор. А преструктурирането на държавния дългнаправи загубите от лоши кредити да бъдат прекалено големи за банковата система.

Драхмата няма да реши този проблем. Само да припомня, че България преди повече от петнадесет години беше също задръстена от лоши кредити. Левът се обезцени, а лихвите бяха много големи, но реално инфлацията направи така, че задлъжнялостта да се стопи.

Цената за „излекуването“ на икономиката от дълговото бреме на частния сектор беше платена от спестителите. Това всъщност е единственият път за справяне с големите дългове в икономиката. Да се разчита, че растежът ще заличи задлъжнялостта, е добро пожелание без подкрепа от практиката. Иначе японската икономика отдавна щеше да спре да трупа дългове.

Ако Гърция върне драхмата, е необходимо и дълговете на частния сектор да бъдат превалутирани или за кратък период от време обслужването им ще стане още по-непосилно с течение на поевтиняването на валутата. Но тогава и спестяванията ще трябва да бъдат обърнати в драхми, защото иначе банките ще се сблъскат с неминуем фалит – техните активи ще се обезценяват, а задълженията им по депозити ще са в евро. Такъв закон със сигурност няма да бъде популярен и гласуван.

Остава вероятността кредитите и депозитите да останат в евро, което също не е решение – обслужването на кредитите ще се покачи като процент от доходите на фирми и граждани, докато все повече хора ще разчитат на спестяванията си за живот, докато имат такива.

Еврозоната е еднопосочен път. Няма възможност за страна в криза да се оправи по такъв начин. Както не става с печатане на собствена валута да се плащат задълженията по външния дълг.

Всичките приказки за Гърция само подклаждат корекцията на борсите по света и както стана миналата година, ще имат краткосрочен ефект върху глобалните пазари.